Р Е Ш Е Н И Е

№256

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08.06.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 256 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд–Перник като касационна инстанция по силата на определение № 5151 от 19.04.2018г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 4773/2018г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на Д.И.К., от гр. Дупница, посредством процесуалното представителство на адв. Н.Н.,***, срещу решение № 94 от 08.03.2018г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 481 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) №15-0348-001744 от 11.03.2016г. на Началника на Районно управление – Дупница към на ОД на МВР–Кюстендил, издадено срещу Д.И.К. от гр. Дупница, като за същото административно нарушение - по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (ред. ДВ бр. 109 от 20.12.2013 г., отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) наложеното административно наказание „глоба“ е намалено от 600 (шестстотин) лева на 400 (четиристотин) лева, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Касаторката твърди да са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и постановяване на друго, с което да се отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, РУ–Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №15-0348-001744 от 11.03.2016г. Началникът на РУ–Дупница към на ОД на МВР–Кюстендил е наложил на Д.И.К. от гр. Дупница административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за това, че на 10.11.2015г. около 17:00 часа в гр. Дупница на ул. Саморанска, на паркинга пред магазин „***“, управлява лек автомобил „***, *** с рег. №КН **** АХ, собственост на В. Л. Д., във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е осъществила състав на административно нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Районен съд–Дупница в производство по НАД № 481/2017г. по описа на съда е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на процесното наказателно постановление. С мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство, безспорно установено нарушение на КЗ и неговият автор, административнонаказателният акт е изменен в частта му, относно размера на наложената глоба на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради последвала до влизане в сила на НП по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждаща за същото нарушение абсолютен размер на глобата от 400 лв.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон, като включително не установи наличие на основания за касирането му по изложените от жалбоподателя доводи за процесуални пороци и неправилно приложен материален закон.

Въззивното решение е правилно. Постановено е след дадени указания в отменително решение, който са задължителни за изпълнение от първоинстанционния съд. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция възприема.

Доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав не е допуснал съществено процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение е постановено в процесуално законосъобразно производство. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл без основание е твърдението за неустановеност по делото на датата и часа на извършване на процесното нарушение. Всички доказателства по делото еднозначно сочат, че на 10.11.2015г. в 17:00 часа Д.К. е управлявала МПС „***“ с рег. №КН *** АХ, собственост на В. Л. Д. и е реализирала ПТП. Безспорно е установено по делото и че в същият този ден и към този час, във връзка с притежаването и използването на същият този автомобил, не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (ГО) на автомобилистите, както и е безспорно, че договор за застраховка „ГО“ е сключен на същата дата, но СЛЕД реализиране на ПТП – а именно в 17:18 часа, с начален час на покритие от 17:23 часа на 10.11.2015г. Доводите на касаторката като неподкрепени с годни доказателства са недоказани.

За неоснователни се приемат и доводите свързани с неспазване на административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН „не се образува административнонаказателно производство, ако (в общия случай) не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършването на нарушението.“ Цитираната процесуалноправна норма указва сроковете, в които компетентните да образуват административнонаказателно производство органи могат да действат правновалидно и това са: три месеца от установяване на нарушението, което включва и установяване на неговото авторство, и една година от неговото извършване. В процесния случай нарушението и неговият автор безспорно са установени на 18.11.2015г., (докладна записка л. 26 и протокол за ПТП, л. 28 от АНД № 835/2016г.) Актът за процесното нарушение е съставен на 18.11.2015г. или в рамките на тримесечния и едногодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Възприемат се изводите на първоинстанционния съд, че правото на защита на наказаното лице не е ограничено в каквато и да било степен. Д.К. не е препятствана при реализиране правото си на защита–узнала е за предявеното й административнонаказателно обвинение, имала е възможност да възрази при подписване на акта, което е и сторила, както и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от която възможност не се е възползвала. Актът е връчен на Д.К., като същата е отказала да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Нарушението на процесуалните правила за водене на производството в частта, отнасяща се до чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не се явява така съществен, в степен да обоснове отмяна на НП единствено на това основание.

По възражението на касатора за неправилно приложен материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това е и сторено с НП. Процесното административно нарушение е извършено на 10.11.2015г. Към този момент действа разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, съгласно т. 1 на която физическо лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. Д.К. на 10.11.2015г. е управлявала МПС, за което не е сключена тази задължителна застраховка, за което е и наказана с глоба в размер на 600 лв., т. е. в размер на максимума.

На свой ред разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН сочи последвали по-благоприятни нормативни разпоредби до влизане в сила на НП, т.е. нормата се отнася до вече издадено наказателно постановление, невлязло в сила. С влизането в сила на новия КЗ (ред. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г.), деяние със същия фактически състав като процесното- лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, е въздигнато в административно нарушение с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, посредством предвижданото административно наказание глоба в абсолютен размер от 400 лв. Предвид факта, че в случая е наложено наказание в максимален размер на глобата, предвиждана към датата на извършване на нарушението, правилно районният съд е обосновал решението си в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вместо в правилата за определяне на наказанието в чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ се явява по-благоприятния за нарушителя закон.

С оглед горното и след извършена и служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съставът намира, че в производството и материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към вписания час, касаторката е управлявала МПС, във връзка с чието притежаване и използване е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Осъществен е състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, явяващ се на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН последвала по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба от разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), приложима към датата на извършване на нарушението. Нормите са идентични по съставомерните си елементи от обективна страна, но с благоприятстващ нарушителите предвиждан абсолютен размер на наказанието глоба.

По изложените доводи настоящият съдебен състав не намери основания за касиране на решението. Решението на Районен съд–Дупница като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 08.03.2018г. на Районен съд– Дупница, постановено по АНД № 481 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/