Р Е Ш Е Н И Е

№261

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08.06.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 271 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Н.М., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 81 от 28.02.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 108 по описа на съда за 2018 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0946372, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГДОП) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ (ГДНП), §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на М.Н.М., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник М.М. обжалва съдебния акт с доводи за неговата незаконосъобразност. Без да сочи касационни основания за оспорване по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касаторът твърди допуснато нарушение на чл. 17 и от 18 от ЗАНН, поради санкционирането му за „същото нарушение, с идентично правно основание“ с ЕФ №№0911889; 1235695; 0941896; 926824. Излагат се доводи за наличие на основания за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство. Жалбата съдържа и оплаквания за други съществени пороци на ЕФ. Доводите на касатора се преценяват като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – ГДНП, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано възражение срещу касационната жалба, с което се оспорват доводите на касатора, пледира се процесуална и материална законосъобразност на ЕФ. Прави се искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящия състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К №0946372, издаден от ГДОП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М.М., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за това, че на 21.11.2014 г. в 18:13 часа, в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, на територията на ОДМВР – Перник, собственият на представляваното от същия дружество лек автомобил „***“ с рег. №СА **** АН, е управляван със скорост от 103 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 00108 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на „***“ ЕООД, гр. София се в движил в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 103 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с наложено за същото на законния представител на собственика на автомобила – ЮЛ, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По доводите в жалбата за допуснато нарушение на чл. 17 и от 18 от ЗАНН, настоящият състав не констатира такива. От съпроводителното писмо и опис на писмените доказателства е видно, че за административни нарушения извършени с автомобил с рег. № СА **** АК, на конкретно посочени дати са издадени шест електронни фиша във основа на установено и заснето със система (арг. от 189, ал. 4 от ЗДвП) – в случая ЗМ „Система за измерване на средна скорост“ с ИН 388. Предвид това, че деянията са извършени на различни дати безпредметно се явява изследването за идентичност на другите обективни елементи на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

По доводите на касатора свързани с реквизитите на електронния фиш: Процесният ЕФ е съобразен с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид специалният характер на това административнонаказателно производство съдържанието на ЕФ следва да отговаря на изискванията на ЗДвП. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити, процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно съдържанието на ЕФ следва да се приемат за задължителни посочени чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В същия смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013г. Изложеното обосновава извод, че непосочването в ЕФ на дата на издаване, име и длъжност на издателя на ЕФ, каквото е оплакването в жалбата, не са сред задължителните реквизити на фиша. Останалите оплаквания относно съдържанието на ЕФ също са без основание. В ЕФ е вписана посока на движение София – Перник. Посочен е фактът на монтиран пътен знак В26, както и въведеното със същия ограничение на скоростта от 80 км/ч. Видно е от разпечатка от стационарно измервателно автоматизирано техническо средство, приложена по делото (л. 12) при определяне на наказуемата скорост е приспаднат толеранс от 3%. Разпечатката е и годно веществено доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установяване на нарушението със стационарно техническо средство.

Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение на МПС, собствено на представляваното от касатора дружество, със скорост 103 км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Доказателствената сила на тези документи, в които са обективирани относими обстоятелства свързани с превишаване на разрешената скорост нито е оспорена, нито е оборена в съдебното производство, поради което въззивният съд правилно ги е кредитирал и въз основа на тях е постановил своя акт. В този смисъл възраженията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение са напълно неоснователни. Въз основа на това е налице съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, собствен на представляваното от касатора дружество, на посочените място, дата и част, с наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 28.02.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 108 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/