Р Е Ш Е Н И Е
№263
гр. Перник, 11. 06. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 275/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на СД „***”, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***” № ***, чрез пълномощника
си адв. П. В. от АК – гр. Враца, срещу решение № 137/05.04.2018г., постановено по
административнонаказателно дело № 25 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.
Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния
акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по
труда“ - Перник, редовно призован, чрез процесуалния си представител и
пълномощник ст. юрисконсулт А. П. М. оспорва жалбата, като неоснователна. Не
сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е
потвърдил наказателно постановление (НП) № 14-0000555 от 13.12.2017г. на Л. Д.В.
- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -гр.Перник, с което на СД „***” с ЕИК
**********, в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в
размер 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с
чл.1, ал.2 от 4 КТ.
За да постанови решението си първостепенният съд е приел,
че съставеният, след извършената проверка от инспекторите към Дирекция
„Инспекция по труда“ Софийска област, акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №
14-0000555/17.11.2017г. и издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно
на изискванията на чл.42 и чл. чл.57 ал.1 от ЗАНН. Приел е, че не са допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура. Позовавайки се
на доказателствата е счел, че формираният извод за осъществено нарушение на
чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е правилен и законосъобразен. Районният съд
е изложили подробни мотиви защо не приема защитната теза на оспорващото
дружество и е потвърдил оспореното пред него НП.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши
проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации,
приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка
и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е незаконосъобразно.
От фактическа страна е установено,
че на 09.11.2017г. в обект на контрол „***”, находящ се в гр.Перник, ул. „***”
№ ***, стопанисван от СД „***” с ЕИК **********, при проверка по документи в
Д”ИТСО” гр.София, отдел Перник, е установено, че дружеството в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е
уредил, като трудови правоотношения, при предоставяне на работна сила, като не
е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. П. Иванова на длъжност „сервитьор”.
Тази констатация е обоснована с подписаната на място декларация от дата 09.11.2017ч.-12,20ч.,
която била попълнена и подписана собственоръчно от М. П. И. и където същата
отразила „относно наличие на трудов договор „не по заместване”, „възнаграждение
15 лева”, „работно време-11,30ч. до 13,30 часа”, „работещ в ***”. На
дружеството бил съставен АУАН № 14-0000555/17.11.2017г. в който е пресъздадената установената
фактическа обстановка, а въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
пред районния съд НП № 14-0000555 от 13.12.2017г., където фактическата обстановка кореспондира изцяло с описаната в съставения
АУАН. В представеното пред първостепенния съд служебно заверено копие на АУАН
№ 14-0000555/17.11.2017г. не се установява същият да е връчен на представител
на нарушителя. Отразено е, че нарушителят отказва да подпише акта, което е
удостоверено с подписа на един свидетел.
При така установената фактическа
обстановка, първостепенният съд е формирал извод за законосъобразност на наложеното
наказание, като е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
да обосновават отмяна на наложената санкция.
Тези изводи на районния съд
не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Касационната съдебна
инстанция приема, че в хода на производството по налагане на административното
наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в
нарушаване от страна на актосъставителя на правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН,
изискващо при съставяне на акт за нарушение, на нарушителя да бъде връчван
препис от същия, което действие се удостоверява посредством разписка.
Липсата на надлежно
попълнена разписка за извършено връчване на препис от акта следва да се
приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на
цитираната норма на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН. А невръчване на съставения АУАН нарушава
правото на защита на санкционирания субект. Този извод следва от факта, че при
липса на връчване на АУАН санкционираният касатор не може да прецени дали
описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, което е описано в
наказателното постановление, издадено въз основа на невръчения АУАН. В този
смисъл касационната инстанция приема, че СД „Меркурий-78-Кирилови и сие” е било
изправено пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след
съставянето на АУАН, тъй като не му е бил връчен екземпляр от акта. Това води
до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото
санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, без да е необходимо обсъждане на казуса
по същество.
В проведеното
производство за налагане на административно наказание императивно изискуемото действие
по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН формално не е изпълнено, от което следва, че
извършването му не е осъществено. След като в административнонаказателната
преписка липсват доказателства на представител на нарушителя да е връчван
препис от акта, то това е основание да се приеме, че процедурата по чл. 43 от
ЗАНН не е довършена. Това, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и
отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез подписа на един
свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да изпълни и
императивното изискване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН - да връчи на нарушителя
препис от АУАН срещу разписка. Отказът да се подпиша акта предопределя и начина
по който следва да се връчи АУАН, като факта на връчването при отказ, следва да
се удостовери също чрез подписа на един свидетел, като се посочат неговото име
и точен адрес, което да се отбележи в разписката по връчване на акта (по арг.
от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН).
Едва след изпълнението на
законовите изисквания за връчване на акта, може да се пристъпи към издаване на
наказателно постановление. Ответникът по касация не доказа извършването на
действието по връчване на АУАН, тъй като в нарушение на изискването на закона
не е удостоверил същото посредством съставянето на разписка. Настоящият
касационен състав приема, че връчване на препис от акта не следва да се презюмира
от факта, че въз основа на този АУАН е издадено оспореното НП. След като
законодателят не е въвел изрично такава законова презумпция, а детайлно е
уредил процедурата по съставяне, подписване и връчване на АУАН, то следва, че
процедурата по чл. 43 от ЗАНН следва да се изпълни точно и едва след това да се
премине към следващата фаза на административнонаказателното производство –
издаване на НП.
По делото е безспорно, че
акт е съставен, но не е доказано, че препис от съшия е връчен, тъй като липсва
надлежно попълнена разписка. Неудостоверяването на връчването на съставен,
предявен и подписан АУАН, посредством изготвянето на разписка, е равно на
неизвършване на посочените, императивно изискуеми от закона действия за
връчване на екземпляр от акта посредством разписка и засяга съществено правото
на защита на нарушителя, тъй като го препятства да се ползва от предоставената
му от закона възможност да реализира това право в пълен обем (напр. да изложи
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН).
По изложените съображения
касационната съдебна инстанция отменя решението на районния съд, както и НП № 14-0000555
от 13.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -гр.Перник, като незаконосъобразни.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 2 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 137 от
05.04.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 25 по описа
за 2018 година на Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 14-0000555 от 13.12.2017г., издадено от Л. Д. В. -
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -гр.Перник, с което на СД „***” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***” № ***, в
качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция” в размер 1 500
(хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/