Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20 юни 2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 281 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Н.М., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 134 от 28.02.2018 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 107 по описа на съда за 2018г.

Недоволен от решението на Районен съд–Перник М.М. обжалва съдебния акт. Не сочи конкретно касационни основания за оспорване по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, твърди допуснато нарушение на чл. 17 и от 18 от ЗАНН, поради санкционирането му за „същото нарушение, с идентично правно основание“ с ЕФ №№0946372; 1235695; 0941896; 926824. Излага доводи за наличие на основания за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство. Жалбата съдържа и оплаквания за други съществени пороци на ЕФ, поради липса на посочване в същия на дата на издаване, непосочен издател на ЕФ Доводите на касатора се преценяват като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано възражение срещу касационната жалба, с което се оспорват доводите на касатора. Прави се искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящия състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № 0911889, издаден от ГДОП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М.М., на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП - в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. София, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за това, че на 25.10.2014г. в 18:10 часа, в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, на територията на ОДМВР – Перник, собственият на представляваното от същия дружество лек автомобил „***“ с рег. №***, е управляван със скорост от 109 км/ч при въведено ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 107 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, и като е взел предвид всеки един от доводите на жалбоподателя, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на „***“ ЕООД, гр. София се в движил в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 109 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с наложено за същото на законния представител на собственика на автомобила (ЮЛ), административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По доводите в жалбата за допуснато нарушение на чл. 17 и от 18 от ЗАНН: От съпроводителното писмо и опис на писмените доказателства е видно, че за административни нарушения извършени с автомобил с рег. № ***, на конкретно посочени дати са издадени шест електронни фиша във основа на установено и заснето със система (арг. от 189, ал. 4 от ЗДвП) – в случая ЗМ „Система за измерване на средна скорост“ с ИН 388. Предвид това, че деянията са извършени на различни дати безпредметно се явява изследването за идентичност на другите обективни елементи на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

По доводите на касатора свързани с реквизитите на електронния фиш: Районният съд мотивирано е отхвърлил тези твърдения на наказаното лице. Процесният ЕФ е съобразен с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид специалния характер на това административнонаказателно производство съдържанието на ЕФ следва да отговаря на изискванията на ЗДвП. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити, процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно съдържанието на ЕФ следва да се приемат за задължителни посочени чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В същия смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013г. Изложеното обосновава извод, че непосочването в ЕФ на дата на издаване, име и длъжност на издателя на ЕФ, каквото е оплакването в жалбата, не са сред задължителните реквизити на фиша. Останалите оплаквания относно съдържанието на ЕФ също са без основание. В ЕФ е вписана посока на движение София–Перник, място и ограничение на скоростта от 80 км/ч. Видно е от разпечатка от стационарно измервателно автоматизирано техническо средство, приложена по делото (л. 15) при определяне на наказуемата скорост е приспаднат толеранс. Разпечатката е и годно веществено доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установяване на нарушението със стационарно техническо средство.

Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение на МПС, собствено на представляваното от касатора дружество, със скорост 109 км/ч в рамките на действие на пътен знак въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Доказателствената сила на тези документи, в които са обективирани относими обстоятелства, свързани с превишаване на разрешената скорост, нито е оспорена, нито е оборена в съдебното производство, поради което въззивният съд правилно ги е кредитирал и въз основа на тях е постановил своя акт. В този смисъл възраженията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение са напълно неоснователни. Установено безспорно е съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, собствен на представляваното от касатора дружество, на посочените място, дата и час, с наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 28.02.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 107 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: