Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20 юни 2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №285 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ст. ю. к. *** при Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)–Перник срещу решение № 176 от 17.04.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 973 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 14-0000347 от 28.04.2017г. на Директора на ДИТ–Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. ***, община Брезник, област Перник, с управител и едноличен собственик на капитала ***, в качеството й на работодател по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за неизпълнение на задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата, се излагат доводи за постановен в нарушение на процесуалните правила и материално незаконосъобразен първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия състав на районния съд за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. Твърди се неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилни изводи от фактическа страна, съответно неправилно приложен от районния съд материален закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ст.ю.к ***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата – „***“ ЕООД, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. ***, от АК-Враца. Възразява срещу жалбата, моли решението на районния съд да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000347 от 28.04.2017г. Директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на „***“ ЕООД, с. ***, имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за това, че на 22.03.2017 г. в 16:00 часа, в гр. Перник, кв. ***, в обект: „***(***), стопанисван от дружеството, същото, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е сключило преди постъпването на работа писмен трудов договор с лицето ***, заварена да полага труд в обекта като „общ работник“. Дружеството не е уредило като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на работна сила, с което не е изпълнил задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 973 по описа на съда за 2017г. като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел, че в производството както е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се във формулирано не в пълнота административнонаказателно обвинение, така и не е доказано по безспорен и категоричен начин, че наказаното дружество е извършило нарушение на трудовото законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост мотивите обосновали съдебния акт.

За да е налице административно нарушение е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че са налице всички елементи отнасящи се до неговата обективна и субективна страна. Административният орган, чиято е тежестта на доказване е длъжен да докаже, че между страните е налице трудово правоотношение, при което се престира работна сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи като работно време, работно място, характер на извършваната работа и размер на трудово възнаграждение. Именно тези елементи не са установени и доказани нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред съда при разглеждане на делото в производството пред районния съд. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление се базира само и единствено на попълнена декларация. Попълнените данни в предоставената декларация от лицето *** Николова представляват предварително изготвена бланка, която съдържа конкретни графи (работно място, работно време, работна седмица, почивки). Въз основа само на тази декларация не може по категоричен и несъмнен начин да се докаже, че е налице прикрито трудово правоотношение. В показания, дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, е декларирано възприятие от страна на проверяващите инспектори от ДИТ - Перник, че са заварили лицето на място, с ръкавици, да полива цветя. По никакъв друг начин проверяващите не са установили характерните елементи на отношението по предоставяне на работна сила. Същите заявяват пред съда, че в същия ден, сутринта към 10:00 часа, при преминаване („пътувахме към гр. Брезник“) покрай процесния обект, са възприели намиращи се в обекта хора. Проверяващите са били в обекта към 16:00 часа. Как при преминаване (пътуване с превозно средство са възприели в достатъчност индивидуалните физически белези на намиращите се в обекта лица не става ясно. Следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и пр. Ето защо с оглед данните по делото и дефицитите в доказателствената дейност на проверяващите и наказващия орган, въпреки извършените от районния съд процесуални действия за изясняване на обективната истина, недоказано е останало съществуването на отношение по предоставяне на работна сила със страни настоящият ответник и лицето *** на посочените дата, място и час.

С оглед на това, настоящия състав намира изводите на първата съдебна инстанция в частта им за недоказаност на вмененото за извършено от „***“ ЕООД, с. *** административно нарушение за правилни.

За правна издържаност на настоящия съдебен акт ще се отбележи, че към установяване на нарушението липсват индиции за сключен трудов договор между „***“ ЕООД, с. *** и ***. Писменото доказателство (л. 62), на което съдът се е позовал и въз основа на което е основал този си извод категорично установява, че *** е насочена с писмо към настоящия ответник от страна на Дирекция „Бюро по труда“ - Перник на 24.11.2017г., като трудов договор между тези лица е сключен на 20.12.2017г.. Тези дати са значително след процесната проверка и са ирелевантни за производството. Поради тази причина изводите свързани с недоказаност на нарушението не се споделят.

В случая нарушението е недоказано с оглед дефицит на доказателствената дейност на проверяващите и наказващия орган, непреодолим към момента на извършване на съдебната проверка за законосъобразност. Административнонаказателното обвинение е останало недоказано, поради което и решението, с което е отменено наказателното постановление е правилно.

С оглед изложеното атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд–Перник ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №176 от 17.04.2018 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №973 по описа на съда за 2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: