Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25.06.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 302 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Национален строителен контрол“, Югозападен район (РДНСК, ЮЗР) към Дирекция „Национален строителен контрол“ (ДНСК) чрез ст.ю.к. К. И. против решение № 57 от 20.04.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 15 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № Пк-7-ЮЗР-30 от 06.12.2017г. на Началника на РДНСК, ЮЗР, с което на П.С.А., в качеството му на кмет на Община Радомир, за извършено административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила на ЗАНН. Излага несъгласие с доводите за допуснато в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – П.С.А. ***, редовно уведомен за касационната жалба, в писмени бележки депозира възражение срещу същата. В съдебно заседание за представител изпраща юк. А. Р.. Поддържа възражението си срещу жалбата, моли решението на районен съд–Радомир да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник предлага решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, съдът намира решението на първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № Пк-7-ЮЗР-30 от 06.12.2017г. Началникът на РДНСК, ЮЗР е наложил на П.С.А., в качеството му на кмет на Община Радомир, административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че в периода 28.06.2017г. до 01.09.2017г., не е предприел действия за констатиране и премахване на незаконен строеж: “Спортно съоръжение за нуждите на Община Радомир“, находящ се в УПИ VI, кв. 183 по плана на гр. Радомир, разпоредени му с писмо изх. № ПК-815-02-325/13.06.2017 г. на ДНСК, с което е извършил административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗУТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 15 по описа на съда за 2018г. като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, на база установеното от фактическа страна е приел, че производството по издаване на процесното НП страда от съществени процесуални пороци, ограничили правото на защита на наказаното лице, състоящи се в посочване както в акта, така и в НП, единствено правната норма на чл. 232, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, санкционна по своя характер, без посочена нарушена материалноправна разпоредба. Решението съдържа и извод за погрешна, освен непълна, правна квалификация на вмененото на Кмета на Община Радомир нарушение, поради приложимост към установеното по фактите на разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно.

При осъществяване на проверката на законосъобразността на АУАН и НП, във въззивното производство, районният съд е постановил съдебен акт, с който е отчел и анализирал всички детайли на установената фактическа обстановка преди налагане на наказанието.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Извършвайки проверка в този смисъл на съдебния акт настоящия състав намира, че районният съд правилно е приел, че в хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно ангажиране отговорността на ответника в настоящото производство и които са опорочили цялата административно наказателна процедура. На кмета на Община Радомир е съставен АУАН и в последствие е издадено НП, за това, че в период от 28.06.2017г. до 01.09.2017г., не е предприел действия за констатиране и премахване на незаконен строеж, съгласно писмо изх. № ПК-815-02-325/13.06.2017г. на ДНСК. Това писмо се възприема за нареждане кметът на Община Радомир да предприеме действия по „констатиране и премахване на незаконния строеж“. С оглед на това правилни са доводите на първоинстанционния състав, че административнонаказателното обвинение покрива по съдържание разпоредбата на материалноправната норма на чл. 221, ал. 4, предл. 3 от ЗУТ, която обаче не фигурира нито в АУАН, нито в НП и не се санкционира по реда на чл. 232, ал. 1, т. 3 от от ЗУТ. Твърденията на касатора са неоснователни. Решаващия състав не е изменил фактическия състав на вмененото с акта нарушение, а е изходил именно от обстоятелствената част на акта.

Следва да се отбележи, че в акта и НП не е посочена, нито в производството е установена, конкретната дата на извършване на нарушението. Посочването на период на извършване на нарушението не следва да се възприема за дата на неговото извършване, тъй като с това по правило се препятства проверката относно компетентност на органите, водили производството, за спазването на тримесечния, респ. едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, респективно изтичането на абсолютния давностен срок за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК) във връзка с чл. 11 от ЗАНН, както и за приложимия към нарушението материален закон (арг. от чл. 3 на ЗАНН). Това, в конкретния случай се възприема за съществено процесуално нарушение, защото липсва начален момент, от който е започнал да тече срок за изпълнение.

Настоящия състав не споделя изводите на районния съд, че по делото е доказано извършване на административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗУТ. В тази връзка и не споделя изложеното в касацонната жалба. Хипотезата на предл. 3 на чл. 232, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, посочена в акта и НП, съставлява непредприемане своевременно на действия за „премахване на незаконно извършвани строителни и монтажни работи“. Използваният от законодателя глагол е "извършвани" в смисъл на продължавани, т.е. констатираните СМР не следва да са вече завършени и работата по тях да е преустановена по един или друг начин, а да се касае за СМР, които продължават да се извършват. Процесният случай не е такъв. Налице е напълно изграден, завършен обект. Целта на тази норма е в момента на извършване на дадено действие същото да се преустанови. В този смисъл предявеното обвинение и е несъставомерно.

Не се констатираха пороци на атакувания съдебен акт относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, които да са основание за неговата отмяна или изменение.

Поради всичко изложено по-горе настоящият съд намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА № 57 от 20.04.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 15 по описа на съда за 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/