Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

гр. Перник, 21. 06. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Анна Манчева и с участието на прокурора Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 313/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О.Г.К., с адрес: ***, действащ чрез представителя си по пълномощие – адв. У. ***, срещу решение № 240/23.04.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 481 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени електронния фиш. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – ГД „Национална полиция“, редовно призован, чрез процесуалния си представител и пълномощник главен юрисконсулт ***с молба вх. № 1590 от 13.06.2018 година по описа на съда, оспорва изцяло подадената касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства и не претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия „К“, № 0913373 на Главна дирекция „Охранителна полиция“, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на О.Г.К., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че на 28.10.2014 г., в 13:21 часа, на АМ „Люлин“, км.14+785, след тунел Голямо Бучино, в посока София - Перник се е движил лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, а с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се моторни превозни средства (МПС). Измерването се осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки (в началото и в края на тунела), като скоростомерът автоматично измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях на измереното време, за което разстоянието е изминато от съответния автомобил. В 13:21 часа през обсега на системата преминал и лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, за който стационарното автоматизирано техническо средство измерило, че преминаването между двете контролни точки е осъществено за времето от 13:21:25 часа до 13:21:43 часа. При измерването на скоростта са фиксирани при първично време на преминаване 119.504 км/ч., а при вторично време на преминаване 120.405 км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването (в случая от 1% за над 100 км/ч.), системата отчела скорост на движение 118 км/ч., което превишавало с 38 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, а в изпълнение разпоредбата на чл.188, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството – ползвател на превозното средство О.Г.К. бил издаден електронен фиш, серия К, № 09113373, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му е наложена глоба 150 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

След като е обсъдил доказателствата по делото, първостепенният съд е приел за безспорно доказано, че О.Г.К., в качеството си на законен представител на юридическото лице на което е собственост заснетото МПС, е субект на извършеното нарушение, тъй като в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е посочил лице, на което евентуално да е предоставил управлението на това МПС, въпреки изрично даденото в този смисъл указание в съдържанието на електронния фиш. Формирал е и извод, че отговорността на О.Г.К. е ангажирана законосъобразно именно за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, като е приел, че едва след изтичане на 14-дневния срок от връчване на ЕФ може да се определи конкретния правонарушител, а цитираното от представителя на жалбоподателя Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 3/2016г. има за предмет изпълнителната давност при изпълнение на административно наказание по вид „глоба“, за приложение на която следва да има влязло в сила наказателно постановление. Изложил е мотиви за неоснователност на доводите на защитата, като е съобразил и Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, а след като е отчел датата на нарушението и датата на издаване на ЕФ, е обосновал извод, че не е изтекъл срока по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, към които разпоредби препраща чл.11 от ЗАНН, респ. не е настъпила абсолютната давност от четири години и шест месеца. При така изложените съображения е потвърдил електронния фиш.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост, която е установена за движение извън населено място.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Касационната съдебна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране отговорността на касатора по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол „ЗМ система за измерване на средна скорост“.

Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. от §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и §1 от ДР на ЗАНН) е издаден при спазване процедурата в ЗДвП.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения материален закон. Правилно е обосновано реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената законова презумпция, възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Следва, че действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Основното възражение на представителя на касатора е, че районният съд е постановил незаконосъобразно решение, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност. Това възражение е неоснователно по съображенията изложение от първостепенния съд, като в допълнение следва да се добави, че съобразно т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд на Република България „Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателното преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това“. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на касационната инстанция изцяло да сподели аргументите на Пернишкия районен съд, че давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, в който законосъобразно може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, не е изтекъл. По силата на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН - не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установи, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 03.04.2015 г. (съгласно извлечение от информационната система на МВР за издаване на електронни фишове – лист 11 от административнонаказателно дело № 481 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник), а нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора е извършено на 28.10.2014 г. Следователно дори електронният фиш да е издаден след тримесечния срок от откриване на нарушителя, то той е издаден в рамките на една година от извършването на нарушението, посочен в чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. В този смисъл е правилен извода на първостепенния съд, че не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав приема, че не е изтекла и абсолютната погасителна давност за законосъобразно ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. По отношение института на давността приложимият ЗАНН препраща към чл. 80, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс (НК) и по-конкретно към чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.6 от НК. В конкретния случай абсолютната погасителна давност е четири години и шест месеца от датата на нарушението (28.10.2014 г.), която категорично не е изтекла към момента на приключване на устните състезания в касационното производство (13.06.2018г.), като и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение. Като е достигнал до същите правни изводи първостепенния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 23.04.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 481 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.