Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 286

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 28.06.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                             ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря Теодора Маринкова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 327 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.А.,***, чрез адв. ***, от  АК–София против решение № 76 от 22.05.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 52 по описа на съда за 2018 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0328-001625/15.01.2018г. на началник група към Районно управление (РУ) – Радомир към ОД на МВР–Перник, с което на Н.Г.А., за извършено административно нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Възразява се срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на производството, като се излагат доводи за несъставомерност на деянието, състоящо се в управление на МПС без СУМПС, и се твърди, че мотивите на съда се основават в „грешна справка“ на ОД на МВР, че няма влязло в сила наказателно постановление за отнемане на СУМПС. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата,  редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 17-0328-001625/15.01.2018г. началник група в РУ – Радомир към ОД на МВР–Перник, е наложил на Н.Г.А. административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за това, че на 26.12.2017г. в 23:23 часа в гр. Радомир, управлява лек автомобил „***“ с рег. №ВР *** СВ, собственост на „***“ ООД, без да притежава СУМПС, отнето му на 25.07.2017г. за управление след употреба на алкохол. Установеното е квалифицирано като състав на административно нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 52 по описа на съда за 2018г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора е потвърдил процесното наказателно постановление. Приел е за безспорно установено, като доказано, извършването именно на процесното административно нарушение и от наказаното лице, и съответно правилно приложен от наказващия орган материален закон, включително относно вида и размера на наложеното административно наказание.

Решението е правилно.

Настоящия състав приема, че  по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на датата, посочена в НП, към посочения час, наказаното лице е управлявало МПС, след като СУМПС му е било отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за управление на МПС след употреба на алкохол. Изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав са основани в доказателствата, приобщени по делото и се споделят изцяло от касационния съд. Районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение от обективна страна. Доказателствата по делото сочат на установено безспорно управление на МПС без СУМПС (отнето със ЗППАМ) и от Н.А. на посочените в НП дата, час и място. Касационният състав не намира, че  изводите относно тези факти в решението се основават в издадено НП, невлязло в сила поради обжалването му пред Районен съд – Габрово, респективно в „грешната“ справка на ОД на МВР – Перник. От значение за фактите в настоящото производство е установяването на липса, и съответно на отнето СУМПС към момента на проверката, каквото обстоятелствено е предявено с акта и НП. Това следва от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в ред. към датата на извършване на нарушението), която сочи две хипотези - непритежаване на СУМПС или отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че с АУАН с №Г424085/25.07.2017г. СУМПС на А. е иззето, а по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП същото е отнето със ЗППАМ №17-0892-000292/25.07.2017г. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на принудителните административни мерки (ПАМ), наложени по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП не спира изпълнението им. Както правилно е отбелязал районният съд, по делото няма данни действието на ЗППАМ да е спряно, като касационният съд ще добави, че няма данни и ЗППАМ да е обжалвана, нито отменена.

Неоснователни са твърденията, че деянието е несъставомерно, защото било налице висящо съдебно производство пред Районен съд – Габрово по оспорване на наказателно постановление, с което му било отнето СУМПС. Фактът на влизане в сила или не на НП, с което се налага административно наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС, не е съставомерен елемент на процесното нарушение. Нарушението, наказуемо по реда на чл. 177, ал. 1, т.  2 от ЗДвП има следният фактически състав: управление на МПС от страна на лице, чието свидетелство за управление е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Именно тези елементи от фактическия състав на нарушението са безспорно установени, като доказани, в производството по делото. Към датата на спиране, Н.А., е с отнето по реда на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ СУМПС. Определящо за съставомерността на процесното деяние е наличието на ЗППАМ, състояща се в отнемане на СУМПС, която дори не се твърди да е обжалвана. Поради това влизането в сила или не на НП за нарушението, във връзка с което е приложена ПАМ и е отнето СУМПС, е факт ирелевантен за административнонаказателното производство по реализиране на отговорност за управление на МПС без СУМПС, отнето с ПАМ.

Настоящия състав не открива  „допълнено“ НП с мотивите на обжалваното решение. Обсъждането в решението на фактическата обстановка при установяване на процесното нарушение не рефлектира върху изводите на съда, основани вкл. в свидетелските показания, относно изследвания релевантен по делото факт-установяване към този момент, че лицето няма СУМПС, потвърден от последвала справка, че същото му е иззето, съответно отнето със ЗППАМ от 25.07.2017г.

Доводите относно легитимност на контролните органи са неоснователни. Районният съд се е произнесъл относно компетентността на органите издали акта за установяване на административно нарушение. Наличието или не актуален стикер на полицейската карта на служител на МВР не влече след себе си некомпетентност.  

Предвид изложеното решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 22.05.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 52 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: