Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.06.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на проведено на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Теодора Маринкова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 332 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.И.С.,*** против решение № 48 от 10.04.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 47 по описа на съда за 2018 г.

В жалбата се твърди, че решението на районният съд е неправилно, тъй като не почива на събраните по делото доказателства. Прави се и оплакване за липса на изложени мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата-РДГ-Кюстендил, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 100/05.10.2017г. директорът на РДГ – Кюстендил е наложил на С.И.С. административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, притежаващо удостоверение за лесовъдска практика № 8159/23.10.2012г.), на чието име е издадено позволително за сеч №0354497/10.03.2017 г. за отдел 161 „в“, в периода 13.03.2017г. до 30.06.2017г. в землището на с. ***, община Радомир, отдел 161 „в“, държавна горска територия, е допуснал като не е упражнил контрол, отсичането на общо 29 бр. дървета от цер с обем 3 пл. куб. м., описани в сортиментна ведомост, без да са маркирани с контролна горска марка (КГМ) и отбелязани за сеч, с което е извършил административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61 и чл. 47, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите (по-нататък Наредба №8/05.08.2011г.) във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 47 по описа на съда за 2018г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за проведено процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, безспорно установено, като доказано, неизпълнение именно на процесното задължение и от наказаното лице и правилно приложен от наказващия орган материален закон включително относно вида и размера на наложеното административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно.

При осъществяване на проверката на законосъобразността на АУАН и НП, във въззивното производство, районният съд е постановил съдебен акт, с който е отчел и анализирал всички детайли на установената фактическа обстановка преди налагане на наказанието.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Извършвайки проверка в този смисъл на съдебния акт настоящия състав намира, че районният съд правилно е приел, че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно ангажиране отговорността на касатора в настоящото производство и които да са опорочили административно наказателната процедура. Районния съд е разгледал спора по същество и правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на това е извел правни изводи въз основа, на които е потвърдил наказателното постановление. Настоящия състав споделя изложените доводи свързани и с материалната законосъобразност на наказателното постановление. По делото е безспорно доказано, че в случая дължимият контрол не е осъществен, съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/2011г. за изпълнение и на технологичния план за добив на дървесина обхваща спазването на изискванията на чл. 47, ал.1, т. 6 от цитираната наредба за провеждане на сечите при спазване на одобрения технологичен план. Неупражнените контролни правомощия от нарушителя, вследствие на което са отсечени немаркирани дървета съставлява административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което е наложено административно наказание "глоба" в минимален размер.

В касационната жалба отново е застъпена тезата за приложимост в казуса на хипотезата на разпоредбата на чл. 50, ал. 6, т. 3 и чл. 51а от Наредба №8/05.08.2011г. без да са изложени допълнителни аргументи. В атакувания съдебен акт, е изследван този въпрос. Районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, правилно е направил извод, че изсичането на процесните 29 бр. дървета не представлява единична сеч по смисъла на чл. 56, ал. 6, т. 3 във вр. с чл. 51а от Наредба №8/05.08.2011г.. С изсичането на тези дървета е направена просека, която е проектирана за изрязване на голо в рамките на 3-4м и същата е засегнала част от терен и е изначално недопустима. Изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, като основани в доказателствата, приобщени по делото, се споделят изцяло от касационния съд. Доказателствата по делото безспорно сочат, както че отсечените дървета не са били предвидени и маркирани за сеч, така и че сечта на същите не е била единична (оправдаваща целта на изключението по чл. 50, ал. 6, т. 3 от Наредба №8/05.08.2011г.) Предвид това правилни са и правните изводи на районния съд за неприложимост към процесния случай на хипотезата на чл. 50, ал. 6, т. 3 във вр. с чл. 51а от Наредба №8/05.08.2011г.

По доводите на касатора за чл. 28 от ЗАНН: Предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в случая не са налице. Не е налице "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9, вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са налице доказателства, както и към касационната жалба не се прилагат такива (арг. от чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 219, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН), за проявили се смекчаващи отговорността обстоятелства в смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във вр. чл. 11 на ЗАНН, които да обосноват извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Доводите за наличие на застрашаващи живота и здравето на хората дървета при извършване на сечта може да са житейски оправдани, но не се ценят като обстоятелства обуславящи приложимост на тази норма.

При осъществения съдебен контрол не се установиха пороци на атакувания съдебен акт относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, които да са основание за неговата отмяна или изменение. Поради всичко изложено по-горе настоящият съд намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 10.04.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 47 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: