Р Е Ш
Е Н И Е
№ 290
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. ***, 28.06.2018 г.
Административен съд-***, касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря Теодора Маринкова и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура – ***, прокурор Галина Антова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 346 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София против решение
№ 271 от 30.05.2018г. на Районен съд–*** постановено по АНД № 479 по описа на
съда за 2018г.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не са налице предпоставки за преквалифициране на процесното
нарушение като маловажно. Изложеното в жалбата съдът възприема като касационно
основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на
първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, в
който се прави искане жалбата да се уважи като се отмени оспореното решение и
се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, ***“ ООД, редовно призован, за
представител изпраща адв. ***. Възразява срещу жалбата и моли решението на
районния съд да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура–*** намира
касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд да се отмени,
а вместо него да се постанови друго такова, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира
решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 333181/24.01.2018г.
Заместник-директор на ТД на НАП – София, е наложил на „***“ ООД, гр. ***,
търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), предприятие по смисъла на чл. 2
от ЗСч, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч имуществена санкция в
размер на 200 (двеста) лева за това, че в срок до 30.06.2017г. не е публикувало
годишния финансов отчет (ГФО) за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване
и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията–Търговски регистър, с
което не е изпълнило задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – ***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 479 по описа на съда за
2018г. Районният съд е отменил процесното наказателно постановление поради неправилно
приложен от наказващия орган материален закон в частта му, отнасяща се до
преценката за маловажност на нарушението.
Изводите на районен съд довели до отмяна на решението
не се споделят от настоящата инстанция. Решението е неправилно.
По делото не се спори, че ответникът по касационната
жалба, в качеството си на търговец по смисъла на ТЗ, към датата на извършване
на процесното нарушение, съгласно редакцията на ЗСч към този момент (ред. ДВ
бр. 97 от 6.12.2016г.) е имал задължение да публикува годишен финансов отчет
чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър.
Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а именно – до 30
юни на следващата година. Не е спорно и това, че годишният финансов отчет за
2016 г. не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър в законово установения срок от страна на наказаното дружество. С
бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от
наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ
административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не
публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.
Преценката на районния съд, че процесното неизпълнение
покрива изискванията на ЗАНН във вр. с НК за маловажен случай към датата на
извършване на нарушението не се споделя. Районният съд неправилно и без събрани
в тази посока доказателства е преквалифицирал нарушението като маловажно по чл.
28 от ЗАНН. Първата съдебна инстанция не е установила конкретни факти и
обстоятелства, които да определят нарушението като маловажно. Фактът на първо
такова нарушение за настоящия ответник, липсата на вредни последици от същото и
неустановено засягане интересите на държавата, което е обосновало
преквалификацията на деянието, не са достатъчно основание за извод, че същото е
маловажно – такова, че да отличава деянието от обикновените случаи на нарушения
от съответния вид (арг. от 93, т. 9 на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Неприложим
в конкретния казус е привилегированият състав на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е формално по характер и за неговата съставомерност законът не
предвижда настъпил вредоносен резултат. Възможният вредоносен резултат от
извършването му и степента на обществената опасност на такова нарушение са
отчетени от законодателя посредством разрешението деянието да съставлява
административно нарушение, независимо от наличието на вредни последици или не.
От друга страна, с оглед алтернативното на резултата предвиждане в чл. 93, т. 9
от НК – наличие на ДРУГИ (освен резултата) смекчаващи отговорността обстоятелства, по делото не е
установено да са се проявили. Фактът на първо такова нарушение от страна на
ответника не следва да се възприема като обстоятелство, което отличава
нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Да се приеме
обратното би означавало да се дерогира законодателното предвиждане за санкция
във всички случаи на неподаване заявление за вписване и непредставяне за
обявяване в на ГФО, когато това е за първи път, каквато не е целта на закона.
Фактът на първо нарушение е обстоятелство, което намира отражение при определяне
размера на санкцията (арг. от чл. 27 на ЗАНН), но е недостатъчен самостоятелно
да обоснове неналагане на административно наказание.
Административен съд-***, в делата от такъв характер
последователно е приемал, като смекчаващо отговорността обстоятелство неизвършването на дейност през
съответния отчетен период, вкл. неотчитането на приходи, нито на разходи за
дейността през съответния период, което до изменението на ЗСч (ред. ДВ, бр. 92
от 2017г., в сила от 1.01.2018г.) се установява пред съда чрез подадена от наказаното
лице годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, дължима към онзи момент без
изключения. От събраните по делото доказателства по настоящето делото обаче не
се установява дружеството да не е извършвало никаква дейност и да не е отчело
нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, тъй като е
безспорно, че настоящият ответник не е подал годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за 2016г.. Предвид изложеното в казуса не е налице "маловажен
случай" по см. на чл. 93, т. 9, вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е приел обратното районния съд е
постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен. Делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което ще се реши по същество.
По делото е безспорно установено, като съответно
доказано, че в срок до 30.06.2017г., като не е публикувало ГФО за 2016 г. чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията – Търговски регистър, „***“ ООД, гр. *** не е изпълнило
задължението по чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, вменено му в качество "предприятие" по
смисъла на чл.
2 от ЗСч, поради което правилно и основано в приложимия материален закон е
ангажирана административнонаказателната отговорност, като е наложено следващото
се по вид и в минимален размер наказание. Наказателното постановление е законосъобразно и като такава ще бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо във вр. с. чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – ***
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 271 от 30.05.2018г. на Районен съд – ***
постановено по АНД № 479 по описа на съда за 2018 г. КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
333181/24.01.2018г. на Заместник-директор на ТД на НАП–София, с което на „***“
ООД, ЕИК 204062802, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ бл. 102,
вх. В, ет. 6, ап. 16, представлявано от ***–управител, на основание чл. 83, ал.
1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството (ЗСч) за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч, е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: