Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

Гр. Перник, 10.07.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 215 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на Потребителна кооперация „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, област Перник, представлявана от председател ***, чрез процесуалния представител адвокат Л.Н. *** срещу Заповед № РД-25/25.01.2018 година на кмета на община ***, с която на основание чл. 65 от ЗОС, във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗОС е наредено да бъде иззет от Потребителна кооперация „***“ общински имот, частна общинска собственост, представляващ част от поземлен имот (ПИ) ***, 228 кв. м, 3-етажна, построена през 1984 година, масивна жилищна сграда в с. ***, община ***.

Жалбоподателят оспорва административния акт, като твърди, че постановената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че при произнасянето си административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения, произнесъл се е в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е въз основа на акт за държавна собственост с № 308/18.09.1986 година за процесния имот, неактуван като частна общинска собственост със съответен акт, поради което и този акт не може да обоснове издаването на процесната заповед. Излагат се доводи относно собствеността върху процесния имот, като се оспорва община *** да притежава такова право. Моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.

В проведеното съдебно заседание на 02.07.2018 година жалбоподателят, редовно призован, се представлява от председателя Йорданка Рангелова и от адвокат Л.Н. ***. Поддържа жалбата и моли съда да отмени заповедта. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, във връзка с което прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В проведеното съдебно заседание на 02.07.2018 година ответникът по жалбата, кметът на община *** редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт ***, който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да я отхвърли.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Акт за държавна собственост № 308/18.09.1986 година на недвижим имот, находящ се в с. ***, съставляващ ***, построена през 1984 година – масивна жилищна сграда, на 3 етажа, със застроена площ от 228 кв. м. и разгърната застроена площ от 684 кв. м., с дворно място – 300 кв. м., със заповед № 2/20.03 и протокол №1 от 28.05.1987 година, част от сградата, а именно етаж I, търговска част, състояща се от смесен магазин, сладкарница и пивница, както и 3 броя складови помещения – 160 кв. м., е дадена за безвъзмездно ползване на Потребителна кооперация с. ***.

Със Заповед № РД-25/25.01.2018 година на кмета на Община *** е наредено да бъде иззет същият този имот от Потребителна кооперация „***“, с. ***. В заповедта са изложени мотиви за отпаднало основание за държане на имота поради „надхвърлена многократно законоустановената граница“ с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОС (регламентираща, че срокът на учредено право на ползване на имот – частна общинска собственост (ал. 1), определен от общинския съвет не може да бъде по – дълъг от 10 години). Като правно основание за изземване на имота е посочена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗОС. В заповедта са определени начин на изземване на имота, посредством уведомяване на заинтересованата страна по реда на чл. 61 от АПК, описване, отнемане и предаване на недвижимия имот на комисията по т. V от заповедта; определен е срок за доброволно изпълнение – 30 дни, считано от датата на връчване на заповедта; определена е дата за принудително изпълнение – след изтичане на срока за доброволно изпълнение; възложено е изпълнение на заповедта на комисия, назначена от кмета на община ***; разходите по изземване на имота са възложени на адресата на заповедта.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Станка Тодорова Иванова, водена от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че процесната сграда е построена през 1984 година, като в процеса на строителството е участвало цялото население на с. ***. В периода от 1989 година до 1991 година е работила като магазинер. В сградата на първия етаж се намира кръчма, на втория етаж се помещава магазин и сладкарница, а на третия е кметството. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорената заповед е в писмена форма. Има необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са изложени фактически и правни основания за издаването й. С оглед това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При извършената проверка не се установява административният орган да е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до самостоятелно основание на оспорвания акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.

След преценка на доказателствата по делото настоящия съдебен състав приема, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. По делото правото на собственост на община *** върху процесния имот не е доказано, което рефлектира и върху изводите относно компетентност на органа, издал процесната заповед за изземване. Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване на общинско имущество се издават, както и се изземва от кмета на съответната община, при кумулативното нормативно установено наличие на следните предпоставки: имотът да е общински, същият да се владее или държи без основание или да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Относимо към преценката за компетентност на издателя на административния акт – кметът на община *** и преценката относно съответствие на оспорения акт с материалния закон в настоящия случай тези изисквания не са налице.

Заповедта е за изземване на имот, актуван като държавна собственост с Акт № 308/18.09.1986 година. Съгласно разпоредбата на §4 от ППЗДС актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. Следователно, за удостоверяване правото на собственост върху процесния поземлен имот в настоящото административно производство, общината следва да разполага със съставен по надлежния ред акт за общинска собственост. За процесният имот по делото няма данни да е съставян акт за общинска собственост. За пълнота на изложението ще се отбележи, че след като за имота има съставен акт за държавна собственост, то акт за общинска собственост за същия този имот може да бъде съставен след отписването му от актовите книги за държавна собственост със заповед на областния управител по чл. 152 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) (отм. ДВ бр. 78/2006 година), съответно по чл. 108 от ППЗДС (ред. ДВ.78/2006 година).

След като към момента на издаване на процесната заповед не е факт съставен акт за общинска собственост на иззетия имот, то по делото не е доказано (макар че в заповедта несъответно на доказателствата това е посочено), че имотът е общинска собственост. Не са били налице условия за прилагане на административния ред за изземване на недвижим имот, предвидени в чл. 65 от ЗОС, тъй като този ред е приложим само по отношение на общински имоти. В тази връзка, кметът на общината не е разполагал и с правомощието да нареди изземването на държавен имот.

Предвид изложеното, както и с оглед доводите на страните по настоящото дело, сочещи на наличие на спор за собственост по отношение на процесния имот, който спор не е предмет на производството пред административния съд, то не може безспорно да се постанови, както че кметът на Община *** е бил компетентен да издаде заповед за изземване на същия този имот, така и че имотът е общинска собственост. При отсъствието на доказателства, че имотът е общинска собственост, изземването му от жалбоподателя е и материално незаконосъобразно. Налице е основание за отмяната му и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото своевременно направеното и доказано по основание и размер искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, от които 50.00 (петдесет) лева платена държавна такса и 400 (четиристотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 08886 от 28.02.2018 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-25/25.01.2018 година на кмета на община ***, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗОС е наредено да бъде иззет от Потребителна кооперация „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, област Перник, представлявана от председател *** общински имот, частна общинска собственост, представляващ част от поземлен имот, ***, 228 кв. м, 3-етажна, построена през 1984 година, масивна жилищна сграда в с. ***, община ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес с. ***, община ***, област Перник, да заплати на Потребителна кооперация „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, област Перник, представлявана от председател *** съдебни разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: