Р
Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр. Перник, 06. 07. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Любомир Луканов
при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното
от съдия Луканов административно дело № 257/2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на В.Г.И. с
адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-749 от 28.04.2017 година на главния инспектор в Областен отдел (ОО)
Автомобилна администрация (АА) – Перник към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал.
1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е спряно от
движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на регистрационен номер и
отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***,
собственост на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че на
28.04.2017 година около 07.55 часа инспектори при ОО АА – Перник при извършване
на съвместна проверка със служители на ОД на МВР Перник установили, че
жалбоподателя извършва нерегламентиран превоз на пътници, с което е нарушил чл.
6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от Закона за автомобилните превози за
което му съставили и връчили акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №***. Твърди се, че след отмяната на издаденото НП № ***. процесната
заповед следва да се прогласи за нищожна на основание чл. 146, т. 4, вр. с чл.
149, т. 5 от АПК. Жалбоподателят иска от съда да прогласи заповедта за нищожна.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят чрез представителя си по пълномощие адв. Г. С. У. от САК
(пълномощно на лист 44 от делото), поддържа жалбата си. Излага доводи за
нейната основателност. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски. Представя списък на разноски по чл.
80 от ГПК (лист 45 от делото).
Ответникът – К.А. З., действащ в
качеството на гл. инспектор в ОО АА – Перник, редовно призован, лично оспорва
жалбата в открито съдебно заседание. Представя писмени доказателства. В хода на
устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд
Перник намира за установено от фактическа страна следното:
От представената административна
преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с АУАН
серия ***, около 07.55 часа инспектори при ОО АА – Перник при извършване на
съвместна проверка със служители на ОД на МВР Перник установили, че
жалбоподателя извършва нерегламентиран превоз на пътници, с което е нарушил чл.
6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от Закона за автомобилните превози. Въз
основа на този АУАН е издадено наказателно постановление №***
По делото е приложено решение № ***/18.09.2017г.,
постановено по АНД № *** на Районен съд Перник, с което наказателно
постановление № ***. е отменено, като незаконосъобразно и необосновано. Страните
не спорят, че това решение е влязло в сила без да е било обжалвано.
Въз основа на съставения АУАН на
28.04.2017 година главен инспектор в ОО АА – Перник към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ издал и оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №***, с която на основание чл. 107, ал. 1, във
връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните
превози е спряно от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на
регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II №*** на
лек автомобил *** собственост на В.Г.И.. В заповедта е указано, че може да се
обжалва както пред горестоящия административен орган – главния директор на
главна дирекция „Автомобилна администрация“ при изпълнителната агенция, така и
пред Административен съд Перник.
Със заповед № РД-08-249/15. 05.
2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изпълняващият
длъжността главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ е
оправомощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на
регламенти на ЕС, законови и подзаконови нормативни актове (лист 29 от делото).
Видно от заповеди №№ 268/15. 05.
2015г. и 185/29. 03. 2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, Кирил Аспарухов Запрев е бил преназначен на
длъжността главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ и е
бил повишен в ранг (лист 30-31 от делото).
От заповед № ***. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че
са упълномощени длъжностни лица, които да прилагат принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози
(лист 28 от делото). Между изброените длъжностни лица попада и главен инспектор
в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (т. 5 от заповедта).
Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка е връчена лично на жалбоподателя на
28.04.2017 година.
С жалба вх. № 2122 от 15.09.2017
година В.Г.И. е сезирал Административен съд Перник срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № *** на главния инспектор в ОО АА –
Перник при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В жалбата са
изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. По тази жалба е постановено определение № *** по административно дело № ***
по описа за 2017 година на Административен съд Перник, с което същата е оставена
без разглеждане и производството е прекратено (лист 41-43 от делото). В
мотивите на определението съдът е приел, че на жалбоподателя лично му е връчен
процесния акт на 28.04.2017 година, който го е оспорил по административен ред
на 02.05.2017 година, по което оспорване административния орган се е произнесъл
на 07.09.2017 година, а жалбата до Административен съд Перник е подадена на
01.09.2017 година, поради което срока по чл. 149, ал. 3 от АПК е пропуснат. Определението
е влязло в сила, като необжалвано.
Останалите писмени доказателства
са неотносими към настоящото производство и съдът не ги обсъжда. Те са били
изследвани в производството по АНД № ***, с което наказателно постановление № ***
е отменено, което се установява от постановеното решение № ***. на Районен съд
Перник (лист 8-12 от делото).
При така установените факти и в
рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от
АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на
жалбата:
Производството е
образувано на основание чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. 4 от АПК, а именно за
обявяване нищожност на индивидуален административен акт. Съгласно чл.149, ал.5
от АПК, оспорването на административни актове с искане за обявяване на
нищожност не е ограничено във времето, поради което съдът приема, че
жалбоподателя не е обвързани със срок и има право да иска прогласяването на
нищожността на оспорения акт към датата на подаване на жалбата. Последната е депозирана
пред местно компетентния административен съд, в изискуемата форма и реквизити.
Нормата на чл.147, ал.1
от АПК урежда кои субекти имат право да оспорват административния акт, а
именно: гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Следователно оспорващият, като адресат на акта има правен интерес от
оспорването му, тъй като оспорваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №*** на главния инспектор в ОО АА – Перник към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, създава правни задължения за неговия
адресат.
Произнасянето
с определение № *** на Административен съд Перник, с което жалбата срещу същия
индивидуален административен акт е оставена без разглеждане и производството е
прекратено, не води до недопустимост на разглежданата по настоящото съдебно производство
жалба. С цитираното определение съдът не се е произнесъл по съществото на
жалба, с което е поискано да са установи унищожаемостта на административния акт
(да се отмени като незаконосъобразен), поради което е съобразил срока по чл.
149, ал. 3 от АПК. В случая се иска прогласяване нищожност на административен
акт по отношение на който съдът не се е произнесъл по същество за неговата
законосъобразност.
При тези съображения
съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
ІІ. По основателността на
жалбата съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че
оспорената заповед е нищожна поради противоречие с материалноправните норми.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт, но законодателят е приел критериите на които следва да отговаря един
административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. В чл. 146
от АПК са установени основанията за оспорване на индивидуалния административен
акт, които са налице, когато не са спазени изискванията за неговата
законосъобразност. За да е законосъобразен административният акт е необходимо
да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправни
разпоредби и да съответства на целта на закона.
В зависимост от това
колко е съществен порокът, той води до нищожност или унищожаемост на акта. Следва
да се отрази, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица
нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт,
следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно
установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за
нищожен целия акт. Тъй като в задълженията на съда е да следи служебно за
наличие на пороци обуславящи нищожност на акта, в настоящия случай следва да се
изследват всички такива предпоставки, а не само направените от жалбоподателя
възражения.
Нищожността е най-тежкият
порок на административния акт, поради което законодателят не е предвидил
ограничения във времето за обжалване – аргумент от чл.
149, ал. 5 от АПК. Но не всяко нарушение при издаването на акта
води до нищожността му, а само тези, свързани с компетентността на издалия го
административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и
някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правят
последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред.
АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове.
Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на
първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал оспорваната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ***.
Нищожен е актът, който не
е издаден от компетентен орган, каквото твърдение не е поддържано с жалбата.
Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по
степен.
Съобразявайки нормата на
чл.142, ал.1 от АПК, която постановява, че съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както и
действащата към момента на издаването на акта материална правна норма, в
приложимата редакция обн. в ДВ бр. 17 от 2011г., съдът приема, че процесната
заповед е издаден от административен орган, който е компетентен по материя, по
място и по степен. Ответникът Кирил Аспарухов Запрев, в качеството на гл.
инспектор в ОО АА – Перник, е оправомощен изрично със заповед № РД-01-212/15.05.2015г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за
издател на административни актове от категорията на процесния. Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упражнил това свое правомощие по силата на
закона – чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Другият порок, който би
могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от
закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от
закона писмена форма е спазена. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
Актът е мотивиран, като в него са посочени правните основания и фактите,
мотивирали издаването му. Видно от оспорваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ***, в същата е отразено наименованието на органа, който го
издава (чл. 59, ал. 2, т.1 от АПК); има посочено и наименование на акта (т.2); адресат
на акта (т.3); съдържа фактическите и правните основания за издаването му (4); разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението (т.5); пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва (т.7);
посочени са също и датата на издаване и е положен подписа на длъжностното лице,
което го е издал (т.8).
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове, се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност е
конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва
случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. В конкретния случай, съдът не
установи оспорения административен акт да страда от такива пороци, които да обосноват
извод за неговата нищожност.
При издаване на оспорения
акт, административният орган не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до
нищожност на акта поради засягане правото на защита на адресата на този акт.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема приетото с решение № 5924 от
25.04.2012 г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд., че съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаване на индивидуалния
административен акт не водят до неговата нищожност. Както е приел ВАС със
същото решение основанията за нищожност са само тези по чл.146,
т.1 и 2 от
АПК, а основанията по т. 3 - 4 от същия текст от АПК,
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Порокът „нарушение
на административнопроизводствените правила“ не може да доведе до нищожността на
един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените
правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде
акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са
преценка по съществото на акта. В настоящия случай съдът с определение
№ *** на Административен съд Перник е приел, че това право – за преценка законосъобразността на
акта, е преклудирано.
Съдът не констатира и твърдяното от жалбоподателя противоречие
с материалноправните норми. Доводите на жалбоподателя, с които е поискал съдът
да обяви нищожността на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-749 от 28.04.2017 година, са свързани със съответствието на
заповедта с материалния закон - чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение
трето от Закона за
автомобилните превози. Но противоречието на един административен акт с
материалноправна норма не може само по себе си да обоснове нищожност на акта (виж
решение № 7716 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 2546/2017 г. на ВАС, VII отд.).
Представеното с административната преписка решение № ***.,
постановено по АНД № *** на Районен съд Перник, с което е отменено
наказателното постановление, издадено във връзка с оспорената заповед, не води
до различен извод, тъй като основанията за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление в административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, са различни
от основанията за законосъобразност на наложената принудителна административна
мярка по АПК
(в този смисъл е решение № 9914 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 2594/2017 г. на
ВАС, VII отд.).
Наведените от жалбоподателя пороци на заповедта с доводи за
нищожност, дори да са допуснати, водят до нейната незаконосъобразност поради евентуално
противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но в никакъв случай
не е с такъв интензитет, че да обусловя извод за нищожност на заповедта. За да
обоснове нищожност на акта, порокът „противоречие с материалноправни
разпоредби“, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се
съдържа в акта, да нарежда извършването
на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на
нищожен административен акт (в този смисъл е решение № 7716 от 19.06.2017
г. по адм. д. № 2546/2017 г. на ВАС, VII отд.). В случая, видно от самата
заповед и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези.
С оглед изложеното, заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №*** на главния инспектор в
Областен отдел Автомобилна администрация – Перник при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, не е нищожен акт, поради което и съдът отхвърля жалбата, като
неоснователна.
По разноските.
На основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя не се дължат разноски. Ответникът не претендира разноски и съдът
не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, за прогласяване
нищожността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***,
издадена от Кирил Аспарухов Запрев, главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Перник към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/