Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр. Перник, 23. 07. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар
Е.В., с участието на прокурор Г.А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 283/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Н.М.Л., с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие адв.
В.Г.К. *** (пълномощно по лист 6 от делото), против Областна дирекция (ОД) на Министерство
на вътрешните работи Перник, със седалище в гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1.
С
исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 500 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконен електронен фиш (ЕФ) № ***,
издаден от ОД на МВР - Перник, който е отменен с решение № 3/11.01.2018г. по
АНД № *** по описа на Районен съд Перник, заедно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска по основание и размер. Ищецът претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК, който е инкорпориран писмените бележки по
съществото на спора (лист 21 от делото). В дадения на страните срок по чл. 149,
ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, представя и допълнителни писмени бележки, в
които поддържа исковата молба и излага доводи, че размерът на имуществената
вреда не подлежи на корекция по смисъла на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът
по иска - ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител и пълномощник - главен
юрисконсулт З.В. В. (пълномощно по лист 14 от делото), оспорва иска като
неоснователен. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е представя писмен отговор под
формата на писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на
исковата молба, както и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа възражение за несправедлив размер на исканото
обезщетение, което иска да бъде намалено до размера на предвиденото минимално
адвокатско възнаграждение в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
открито съдебно заседание пледира да се отхвърли иска по изложените в
становището съображения. Не сочи доказателства и не претендира разноски. В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, представя писмено
становище в което развива доводите за неоснователност на исковата молба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Перник дава заключение за основателност на иска относно
имуществените вреди. По отношение на претендирания размер предлага да се уважи
иска до минималния размер съгласно Наредбата № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Не сочи доказателства.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими
доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка
с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателно
(АН) дело № 2083/2017 по описа на Районен съд Перник, се установява, че с ЕФ № **,
издаден от ОД на МВР – Перник, на ищеца Н.М.Л. е наложено на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административно наказание „глоба“
в размер на 600 лв. за виновно извършено от него административно нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният
фиш е обжалван и е отменен изцяло с решение № 3/11.01.2018г. по АНД № ***. по
описа на Районен съд Перник. Пред съда Л. е ползвал адвокатска защита осъществена
от адв. В.Г.К., съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита
и съдействие № 07074 от 06.11.2017г. (лист 16 от дело № 2083/2017г. на РС
Перник). Съгласно отбелязаното в договора, уговореното възнаграждение за един адвокат
по делото е в размер на 500 лева, която сума е платена в брой. Страните не спорят,
че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
І. По
допустимостта на исковата молба:
Предявеният
иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на
незаконосъобразен ЕФ отменен с влязъл в сила съдебен акт, издаден от длъжностно
лице на ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Следва, че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна,
в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. В този
смисъл съдът дължи произнасяне по неговата основателност.
ІІ. По
основателността на иска:
Разгледан по
същество, искът е доказан по основание.
1. Съгласно
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Нормата на
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП урежда законовата презумпция, че влезлият в сила ЕФ се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Ищецът основава претенцията си на
отменен като незаконосъобразен ЕФ и от тази отмяна се твърди настъпили
имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, чието
обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да е от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на административна
дейност.
В
разглеждания случай се установи, че издаденият от администрацията на ответника
акт, чийто адресат е ищецът, а именно - ЕФ №***, издаден от ОД на МВР
Перник, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
по тълк. дело № 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската
колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на конкретния ЕФ е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание е административна дейност и в този смисъл електронният
фиш, който законът (арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) приравнява по правни
последици с наказателното постановление, представлява властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен като
незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл. 204,
ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Съдът приема
за неоснователни възраженията на ответника, че поради формалното признаване на
ЕФ за незаконосъобразен, не се дължат направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът счита този довод на ответника за
неоснователен, тъй като нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
въвеждат конкретно изискване за основанието поради което е отменен актът на
администрацията. Необходимо условие за допустимост на иск с разглеждания
предмет е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е установен по делото факт.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича
пряко от отменения ЕФ, а представлява сума, заплатена по сключен договор за
оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от
облигационно отношение, което не е обвързано с отменения ЕФ. Съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни ЕФ, отменени по съдебен ред. Провеждането на
производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на ЕФ
и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване на отменения ЕФ ищецът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния ЕФ. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ № ***от ОД
на МВР – Перник, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник
(адвокат). Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство е дължим
и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Адвокатският
хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и
е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка
причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения
незаконосъобразен акт, тъй като единствената причина за упълномощаването и
използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита,
включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденият ЕФ от ответника. Следва,
че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ. Евентуално
намаляване имуществото на ищеца, следва да се приеме, че е предизвикано от
издаването именно на ЕФ №*** от ОД на МВР – Перник, който впоследствие е
отменен от съда.
Видно от административнонаказателно
дело № ***
по описа на Районен съд Перник, адвокат В.Г.К. е осъществил процесуално
представителство и защита на Н.М.Л. в производството пред районния съд, като е взела
двукратно участие в проведените две открити съдебни заседания по образуваното
дело (лист 17 и лист 26 от административнонаказателно дело № ***по описа на Районен
съд Перник). Т.е. установена е и втората
предпоставка на предявения иск.
Съдът приема за установена
и третата предпоставка – настъпване на имуществена вреда, изразяваща се в реално
плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от настоящия ищец на адвокат В.Г.К. *** размер от 500 лева. Съобразявайки
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 2/2016г., настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание, тъй като
реално е заплатена сума по договор за правна защита и съдействие № 07074 от 06.11.2017г.
(лист 16 от дело № *** на РС Перник). С тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, по тълкувателно дело № 2
от 2016г., се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, на които са приравнени и ЕФ по правни последици,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ.
Съдът
счита, че размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е доказано
в настоящото исково производство. Този извод следва с оглед задължителните
указания дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС. С това решение ВКС е приел, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай договорът има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Тези предпоставките в случая са
установени по делото. Видно от договор за правна защита и съдействие № 07074 от
06.11.2017г., който частен документ не е оспорен от ответника и е приет като
писмено доказателство по делото, е отбелязано плащане в брой на сумата от 500
лв. Съдът приема, че договорът има значението на разписка за заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
2.
По отношение размера на имуществените вреди съдът приема следното:
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил на един
адвокат в производството по обжалване на незаконосъобразния ЕФ № ***, издаден от орган на ответника, е причинена имуществена
вреда. Същевременно съдът следва да съобрази, че дължимото обезщетение на
причинените имуществени вреди по реда на чл. 1
от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване на претендиращата я страна. В производството по обжалване на ЕФ не
е предвидена възможност за санкционираното лице да претендира направените
съдебни разноски, а поради липса на такова искане, за административния орган не
е възникнало правото да направи възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар. В мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година по тълкувателно дело № 2/2016 година на Върховния административен съд, е
посочено, че възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв,
определен от наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите
на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на
посочената норма от закона. В случая се установи, че в производството по АНД № *** на Районен съд Перник, ищецът не е направил искане за
присъждане на направените от него разноски, поради което и съдът приема, че
ответникът обективно не е могъл да направи възражение за прекомерност на
платения адвокатски хонорар поради несъответствие с действителната фактическа и
правна сложност на цитираните дела.
Производствата за обезщетения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови и се развиват по правилата на
ГПК, доколкото липсва правна уредена в АПК. В тези производства страните могат
да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да
навеждат всякакви доводи и възражения в тяхна защита, респ. да се защитават с
всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не следва да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване. В този смисъл е неоснователно възражението на представителя на
ищеца, развити в допълнителните писмени бележки, че размерът на тази
имуществена вреда не подлежи на корекция. Съобразявайки своевременно
направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар – още с
отговора на исковата молба, както и спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът определя размера на обезщетението на претърпените от
ищеца имуществени вреди от незаконосъобразния ЕФ, с оглед критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Т.е. обезщетението на
имуществените вреди следва да е в „обоснован и справедлив“ размер и да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не
представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която
субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна
административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират
като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ (в този смисъл е решение № 5174 от 25.04.2017
година, постановено по адм. дело № 3948/2016 година на Върховния
административен съд, III отделение).
Съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В чл.
18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв. При така изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на ищеца
адвокатска защита по АНД № 2083/2017г. по описа на Районен съд Перник следва да
е в размер на 300 лева, тъй като наложеното административно наказание с отменения
ЕФ е глоба в размер на 600 лева и делото не представлява фактическа и правна
сложност. При така изложените мотиви се налага извод, че са осъществени уредените
в чл.
78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до
минималния размер на претендираната вреда, претърпяна от ищеца при съдебното
производство пред районния съд, съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, поради
което следва да бъде намалено на 300 лева в съответствие с чл.
18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът
отхвърля иска на ищеца по размер за разликата над 300 лева до 500 лева, като
неоснователен.
3. По искането за
присъждане на лихва.
Направеното искане за
присъждане на лихва върху главницата е основателно. Предвид частичното уважаване
размера на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законната
лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2018г.
до датата на окончателно й изплащане (в този смисъл е и съдебната практика -
решение № 7709 от 19.06.2017г. по адм. дело № 4087/2016г. на ВАС; решение №
7496 от 14.06.2017г. по адм. дело № 4099/2016г. на ВАС; решение № 7111 от
07.06.2017г. по адм. дело № 4286/2016г. на ВАС и др.). Следва да се отрази, че
за присъждане на лихва в настоящото съдебно производство е без правно значение,
че сумата от 300 лева – главница по предявения иск, по своето правно естество
представлява платени разноски в съдебното производство по АН дело № 2083/2017г.
на РС Перник. След като в производството по което са направени тези разноски,
законодателят не е допуснал възможността същите да бъдат претендирани от
страната която ги е направила, то на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) на ищеца следва да се признае правото да
претендира обезщетението на претърпените имуществени вреди (което са платените
разноски по приключилото съдебно производство по АНД № 2083/2017г. на РС
Перник), заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Именно разглежданата по настоящото производство искова молба е поканата на
кредитора (ищеца) по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
На основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на страните
за присъждане на разноски.
В чл.
10, ал. 2 и ал. 3
от ЗОДОВ се съдържа изрична регламентация относно разноските
в производствата по този
закон, което означава, че в случая е приложимо правилото lex
specialis derogat legi generali (специалният закон дерогира общия закон) и не
намират приложение нормите на чл.
143, ал.3 от АПК и чл.
78, ал.4 и ал. 5 от ГПК. Законодателят изрично е регламентирал в
отклонение от общия принцип на отговорността за разноските - съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска – чл.
78, ал.1, 2,
3,
4
и 8 от
ГПК, респективно чл.
143, ал.1, 2,
3
и 4 от
АПК, задължението за разноски в специалния закон – ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Предвид специалната
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да
бъде осъдена изцяло да заплати на ищеца платената държавна такса от 10.00 лв. -
за образуване на съдебното производство, както и част, съразмерно с уважената
част от иска, от разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен
договор за правна.защита и съдействие с № 07048 от 04.05.2018г. (лист 6 от
делото). Договореното възнаграждение е заплатено изцяло и разноските са
надлежно доказани в посочения в договора размер.
По изложените съображения
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в общ размер на 190.00 лв.,
които включват 10.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл.
204, ал. 1 и ал. 4
от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи-гр.Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Н.М.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконен електронен фиш № ***, издаден от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.Перник, който е отменен с
решение № 3/11.01.2018г., постановено по административнонаказателно дело № ***
по описа на Районен съд Перник, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2018г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300.00 (триста) лева до пълния предявен размер от
500.00 (петстотин) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-гр.Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1, да заплати на Н.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 190.00 (сто и
деветдесет) лева, представляваща разноски по административно дело № 283 по
описа за 2018г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/