Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

Гр. Перник, 09.07.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 320 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §8 от АПК.

Образувано е по жалба на Р.А.П. с ЕГН ********** *** против Отказ на кмета на община ***, обективиран в писмо изх. № АБ-94-00-681 (1)/09.05.2018 година, за издаване на скица и удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот (УПИ) IX, поземлен имот (ПИ) 1010, кв. 73 по плана на гр. ***.

Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на отказа, мотивиран с наличие на задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Жалбоподателят пледира, че такива законови ограничения не са регламентирани нито в ЗМДТ, нито в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като същите не предвиждат възможност да бъде отказано извършването на административна услуга по причина наличие на задължения за местни данъци и такси. В жалбата се сочи още, че събирането на невнесени местни данъци и такси се извършва по реда на ДОПК, който нормативен акт не предвижда способ за принудителното им събиране посредством отказ да бъде извършена административна услуга поради наличие на задължения за местни данъци и такси. Жалбоподателят твърди, че не са налице процесуални и материалноправни пречки за извършване на поисканата административна услуга, поради доказано право на собственост и наличие на правен интерес от извършването й въз основа на представените към заявлението доказателства. Моли съда да отмени оспорения отказ и да върне преписката на кмета на Община *** за извършване на исканата административна услуга. Претендира и присъждане на направените съдебни разноските.

В проведеното съдебно заседание на 02.07.2018 година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат ***от АК Перник, който поддържа жалбата и моли съда да отмени постановения отказ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В проведеното съдебно заседание на 02.07.2018 година ответникът по жалбата, кметът на община *** редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт ***, която пледира недопустимост на обжалването поради липса на годен за обжалване административен акт, тъй като обжалваното писмо не представлява краен акт, а има предварителен характер, като част от процедурата по отстраняване на нередовности. По същество счита жалбата неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че писмото има само уведомителен характер, доколкото безспорно исканата от заявителя скица не е издадена, а причината за това е обективирана именно в процесното писмо – отказ (независимо посочено „не може“) да се издаде скица „до заплащане“ на задължения по ЗМДТ. Издаването на скица по своята същност представлява административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като е документ, който сам по себе си не удостоверява права, но е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Такъв акт е и отказът да бъде издадена скица (чл. 21, ал. 3, предл. последно от АПК). Оспореното писмо, предмет на настоящото производство е акт, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС (вж. Определение № 5777 от 23.04.2012 година по адм. дело № 5087/2012 година): "Издаването на скица е извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗА, като §8 от АПК предвижда ред за тяхното извършване и обжалване на отказите – този за индивидуалните административни актове. Следователно, след като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга административният орган не извършва услугата, в случая не издава исканата скица, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и от категорията на изричните. Отказ по смисъла на АПК е неиздаването на административен акт с искано от заинтересованото лице съдържание, за което или е формирана изрична воля (изричен отказ) или се презюмира отказ поради непроизнасяне (чл. 58 от АПК). Отказ да се извърши административна услуга е налице, когато услугата не се извършва, като в този случай административният орган постъпва по два начина: 1. или мълчи и бездейства и не посочва основания и причини или 2. изрично отказва извършването на административната услуга и посочва защо бездейства. В този случай е налице писмо, в което кметът уведомява молителя защо в рамките на настоящото административно производство не извършва исканата административна услуга. Идентично с казуса от цитирания съдебен акт, в настоящия случай „условието“ за издаване на скица след заплащане на задълженията по ЗМДТ не е уведомително писмо. Това представлява отказ за извършване на тази административната услуга. Дали този отказ е законосъобразен поради наличие задължения на заявителя по ЗМДТ, е въпрос по законосъобразността на отказа, т. е. по съществото на спора.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № АБ-94-00-68/30.04.2018 година Р.А.П. *** да й издаде скица и удостоверение за идентичност на УПИ IX, ПИ 1010, кв. 73 по плана на гр. ***. В заявлението е посочено, че скицата е необходима да послужи пред нотариус. Като документи, удостоверяващи правото на собственост на заявителя са приложени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, том III, дело №895/1998 година и удостоверение за наследници изх. №165/20.04.2018 година.

Не се спори по делото, че заявителят и настоящ жалбоподател е съсобственик на посочения в заявлението имот. Не се спори също, че за община *** е налице влязъл в сила регулационен план, както и че кадастрална карта (КК) и кадастрални регистри (КР) за района не са одобрени.

С оспореното писмо изх. № АБ-94-00-681 (1)/09.05.2018 година заместник – кмета на община *** (на основание Заповед № 346/26.04.2018 година на кмета на Община ***) отказва да извърши поисканата услуга по подадено заявление вх. № АБ-94-00-68/30.04.2018 година до заплащане на дължимите от заявителя по ЗМДТ суми.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

В случая по делото е безспорно, че за територията на община *** няма одобрени КК и КР. Съгласно разпоредбата на §4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР: „до одобряването на КК и КР скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред“. Съгласно §4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР: „кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗКИР, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района.“

Жалбоподателят е адресирала заявлението за издаване на скицата до община ***. Във връзка с цитираните по – горе разпоредби на ЗКИР, предвид липса на специални разпоредби, определящи компетентността на органа при искане за издаване на скица по т.нар. „досегашен ред“, на основание чл. 23, ал. 1 от АПК именно кметът на Общината е легитимиран да извърши или откаже извършване на исканата административна услуга. Оспорваният отказ е издаден от заместник – кмет на Община *** на основание заповед № 346/26.04.2018 година на кмета на Община ***, издадена на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА. Въз основа на това се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е писмената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Писмото съдържа наименование на издалия го орган, фактически основания за постановяване на отказа, адресат на акта, както и разпоредителна част с ясно формирана воля на органа за отказ от извършване на услугата до заплащане на задължения по ЗМДТ. В писмото не е посочено правно основание за постановения отказ, което е процесуално нарушение, несъществено в степен да обоснове самостоятелно основание за отмяна. Наличието на посочено фактическо основание и ясната воля на органа при постановяване на отказа заздравяват този порок на акта. Административният акт не съдържа и посочени ред и срок за обжалване, но предвид непрепятствано, съответно упражнено, право на жалба този пропуск също се преценява в случая като несъществен. Не са налице основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на протеклото административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК „уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.“ По отношение процедурата по извършване на административна услуга – издаване на скица за недвижим имот в хипотеза на липса на одобрени КК и КР, извън разпоредбата на §4, т. 1 и 2 от ПЗР на ЗКИР, липсват специални нормативни разпоредби. Поради това приложим е общият ред по АПК, в частност чл. 27, ал. 2 от АПК, съдържащ предпоставките за допустимост на искането за издаване на ИАА и конкретно наличие на правен интерес у заявителя, което е във връзка и с разпоредбата §1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията (ЗА). В тази връзка приложими са и общите разпоредби на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането, чл. 31 за препращане на компетентния орган и пр. „Досегашният ред“ към датата на влизане в сила на разпоредбата на §4, ал. 1 т. 1 от ПЗРЗКИР е регламентиран и в разпоредбите на Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ЗАОФЮЛ)(отм. с ПЗР на АПК, §2, ДВ, бр. 30 от 2006 година, в сила от 12.07.2016 година).

В настоящия случай е подадено заявление за издаване на скица от името на лице, доказало наличие на правен интерес от извършването на административната услуга, отправено до компетентния да извърши същата орган, без данни в производството до издаване на оспорения отказ да е изисквано от заявителя да обосновава допълнително своя интерес от снабдяването със скица, и без давани указания за отстраняване на други недостатъци на заявлението. Отказът е постановен извън срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК без да са налице предпоставките по ал. 3 на чл. 57 от АПК. Няма данни по делото кога оспорваният отказ е връчен на заявителя.

След преценка на доказателствата по делото настоящия съдебен състав приема, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Доводите са следните:

Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на негови права или задължения, т. е. при наличие на правен интерес.

Издаването на скица представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА). Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК правилата на АПК се прилагат в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно §4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР, във връзка с т. 2 и ал. 4 на § 4, който закон е специален по отношение на АПК, до одобряването на КК и КР по реда на ЗКИР скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред, а именно от общинските администрации. Производството по издаване на скица в настоящия случай попада в хипотезата на липса на одобрени за гр. *** КК и КР, т. е. приложим е досегашният ред. Този ред, към датата на влизане в сила на разпоредбата на §4, ал. 1, т. 1 от ПЗРЗКИР, е регламентиран в ЗАОФЮЛ (отм. с ПЗР на АПК, §2, ДВ, бр. 30 от 2006 година, в сила от 12.07.2016 година) АПК не възпроизвежда текстовете на ЗАОФЮЛ в частта им, отнасяща се до извършването на административни услуги, нито регламентира нов, изричен ред, що се отнася до извършването на административни услуги.

Предвид изложеното по отношение процедурата по издаване на скица за недвижим имот в район, в който няма одобрени КК и КР, освен §4, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, липсват специални нормативни разпоредби. Следователно приложими са общият ред по ЗАОФЮЛ (отм.), както и редът по АПК.

Съгласно чл. 11 от ЗАОФЮЛ (отм.) всяко ФЛ и ЮЛ може да поиска административна услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права или задължения. Във връзка с правилото на § 8 от ПЗР на АПК аналогична е и разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗАОФЮЛ (отм.) административната услуга се извършва по искане на заинтересованото лице. В този смисъл, с оглед разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, е и текстът на чл. 27, ал. 2 т. 5 от АПК, съдържащ като една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на ИАА – наличие на правен интерес у заявителя.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗАОФЮЛ (отм.) административната услуга се извършва, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за нейното предоставяне, за което (ал. 2) могат да се използват всички начини и средства, които не са забранени от закона, освен ако друг нормативен акт предписва доказването на някои факти и обстоятелства да стане по определен начин или с определени средства. Съгласно ал. 3 на посочената норма извършващият административната услуга може да изисква от заявителя представяне само на документите, предвидени в нормативния акт, определящ реда за извършване на административната услуга. Според ал. 5 на чл. 15 от ЗАОФЮЛ (отм.) извършващият административната услуга не може да откаже приемане на писмена декларация на заявителя, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗАОФЮЛ (отм.) административната услуга може да бъде извършена като устна справка, експертиза, устна или писмена консултация, издаване на удостоверение, схема, чертеж, скица или друг документ, материални действия и в друга подобна форма.

По делото е безспорно, че заявителят е собственик на посочения в искането имот; че за община *** е налице влязъл в сила регулационен план, както и че за територията на общината няма одобрен и действащ КК и КР. При това положение и с оглед установената по – горе липса на регламентиран специален ред, при липса на одобрени КК и КР за землището на община *** и удостоверен от заявителя правен интерес – право на собственост, задължение на общината е (по силата на §4, т. 1, във връзка с т. 2 от ПЗР на ЗКИР и във връзка с ЗАОФЮЛ (отм.) да удовлетвори искането и да извърши поисканата административна услуга, като издаде исканата скица, съобразно отразеното в плана. Т.е. единствената проверка, която административният орган дължи в това производство е съществува ли имотът, нанесен ли е в план или карта, съхранявани от Общината, и налице ли е правен интерес у заявителя да иска извършване на посочената административна услуга. При наличие или липса, но само на сочените предпоставки, органът действа в условието на обвързана компетентност – издава или отказва извършването на услугата. Административният орган в това производство няма възможност и правомощие да подлага на преценка факти и обстоятелства, извън очертаните по – горе. Отнесено към процесния казус не съществува законова норма, която да обвързва издаването на скица за недвижим имот с липсата на задължения по ЗМДТ. Преценяването на факти извън кръга на посочените е извън обхвата на обвързаната компетентност. Възприемане на такива факти, в случая наличие на задължения по ЗМДТ към община ***, като фактическо основание за оспорения отказ, обуславя извод за материална незаконосъобразност на административния акт.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че обективираният в писмо отказ на кмета на община ***, предмет на настоящото съдебно производство е материално незаконосъобразен. Налице е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед горното и предвид естеството на акта преписката следва да бъде върната на кмета на община *** за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При новото произнасяне административният орган следва да извърши конкретна проверка съществува ли имотът, нанесен ли е в план или карта, съхранявани от Общината и налице ли е правен интерес у заявителя да иска извършване на посочената административна услуга, като при наличие на сочените предпоставки в 7 – дневен срок от влизане в сила на настоящото решение да извърши исканата административна услугата по заявление вх. № АБ-94-00-68/30.04.2018 година.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото своевременно направеното и доказано по основание и размер искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева, от които 10.00 (десет) лева платена държавна такса и 650 (шестстотин и петдесет) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 07148 от 25.06.2018 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Отказ на кмета на община ***, обективиран в писмо изх. № АБ-94-00-681 (1)/09.05.2018 година за издаване на скица и удостоверение за идентичност на УПИ IX, ПИ 1010, кв. 73 по плана на гр. ***, община ***, област Перник, по заявление вх. № АБ-94-00-68/30.04.2018 година от Р.А.П. с ЕГН ********** ***, като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на община *** за произнасяне по заявление вх. № АБ-94-00-68/30.04.2018 година, подадено от Р.А.П. с ЕГН ********** *** в 7 – дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение, съгласно дадените указания.

ОСЪЖДА Община *** да заплати на Р.А.П. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: