Р Е Ш E Н И Е
№ 298
Гр. Перник, 17.07.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 358
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на А.М., роден на *** година,
гражданин на ***, ЛНЧ **********, понастоящем настанен в гр. София, ***, чрез
адвокат М.Д. ***, с адрес ***, моб. тел. ***против Заповед № УРИ 313з–998 от
12.06.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която
жалбоподателя е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване
на чужденци в София към дирекция „Миграция“ до отпадане на пречките за
изпълнение на наложената ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от
Република България, но не повече от шест месеца.
Жалбоподателят
оспорва така издадената заповед, като твърди, че неправилно е приложен
материалния закон, както и несъответствие с целта му. Моли съда да отмени
оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 16.07.2018 година жалбоподателя
редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат М.Д. ***, която
поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалвания административен акт.
В проведеното съдебно заседание на 16.07.2018 година ответникът
– директорът на ОДМВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния
си представител главен юрисконсулт Звездалина Василева, която оспорва жалбата,
като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка за чужденец – АЕС „ЕРЧ“
се установява, че настоящия жалбоподателя А.М. е гражданин на ***, роден е на ***
година, притежава пакистански паспорт № ***, валиден до 07.06.2021 година. В Република България на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ жалбоподателят е имал статут на
продължително пребиваващ чужденец – до 31.10.2018 година, ЛНЧ **********, регистриран
на адрес – гр. Русе, ул. ***.
В
проведеното съдебно заседание на 16.07.2018 година е представено свидетелство
за успешно завършен подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка
по български език, издадено то Русенки университет „***“, както и заявление от
14.06.2018 година за възстановяване на студентските права на жалбоподателя.
Със Заповед № 5373 ПАМ – 9 от 30.04.2018 година
директора на ОДМВР Русе на основание чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 39а, т. 1,
във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ е
приложил принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване
в Република България“ спрямо чужденеца. В издадената заповедта е установено, че
настоящия жалбоподател с обявен адрес /гр. Русе, ул. *** /с разрешен
статут на продължително пребиваващ – студент в Русенския университет „***“ е с
променен студентски статут – отписан от университета, поради което му е
наложена ПАМ. В издадената заповед е
определен 30 дневен срок за доброволно напускане на страната.
С Докладна
записка УРИ 5373р-721 от 08.05.2018 година, относно връчване на съобщение е
установено, че жалбоподателя не е установен на посочения адрес за пребиваване,
като от проведен разговор с домакина Десислава Борисова е установено, че е
освободил стаята в началото на месец декември 2017 година и не знае новия му
адрес. Данни за жалбоподателя е дал и пакистанския гражданин ***, който не е знаел адреса и телефона на жалбоподателя.
Наред с това е установено, че жалбоподателя е с последно влизане в Република
България на 21.03.2018 година през ГКПП „Аерогара София“, като няма
регистрирано излизане.
С Протокол № УРИ5373р-723 от 08.05.2018 година се
установява, че на 04.05.2018 година на основание чл. 61, ал. 3 от АПК е обявено
съобщение за наложена ПАМ по ЗЧРБ на таблото в сградата на ОДМВР Русе.
Съобщението е снето от таблото на 22.05.2018 година.
От приетото Предложение № УРИ 313р-6922 от 12.06.2018
година, относно издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ „Връщане
до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ се
установява, че на 12.06.2018 година служители на Първо РУ Перник при изпълнение
на дейност по охрана на обществения ред на ул. „***“ извършили проверка на
жалбоподателя и неговия съгражданин А. Иртца, при която констатирали, че
двамата са със статут на „Отнето продължително пребиваване на чужденец“ с
влезли в сила заповеди на директора на ОДМВР Русе. Установено е, че
жалбоподателя е търсен на посочения адрес в гр. Русе, но не е намерен. При
извършената проверка жалбоподателя не е представил национален документ за
самоличност, както и от информационните системи на МВР е установено, че
Разрешение за пребиваване № 700982561 е обявено за невалидно. Жалбоподателят е
заявил на проверяващия орган, че е дошъл в гр. Перник на разходка, както и че
на може да плаща таксата за обучение в Русенския университет, тьй като е много
висока и иска да се обучава в
гр. София, като все още е адресно регистриран в гр. Русе. С издаденото
предложение началника на група „Миграция“ е предложил на директора на ОДМВР
Перник на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ да издаде заповед за
ПАМ ЗЧРБ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или
трета страна“.
Въз основа на така изготвеното предложение, директорът
на ОДМВР Перник е издал Заповед № УРИ-313з-997 от 12.06.2018 година, с която на
основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е наложил
принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ за това, че пребивава незаконно и не е
напуснал страната до изтичане на разрешения му, тъй като Разрешение за
пребиваване № 700982561 е обявено за невалидно. Заповедта е съобщена на
адресата на 12.06.2018 година.
С Предложение №
УРИ-313р-9623 от 12.06.2018 година, относно издаване на заповед за принудително
настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци към
дирекция „Миграция“, началника на група „Миграция“ към ОДМВР Перник е предложил
на директора да издаде заповед за принудително настаняване на чужденец в
специализиран дом за временно настаняване на жалбоподателя, тьй като последния е
с отнето продължително пребиваване по издадена заповед за налагане на ПАМ
„Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ и определен 30 дневен
срок за напускане на страната, съответно не е напуснал страната, както и не
представя национални документи за самоличност. Установено е, че жалбоподателя
пребивава незаконно, поради което е издадена Заповед № УРИ-313з-997 от 12.06.2018
година, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от
ЗЧРБ директора на ОДМВР Перник е наложил принудителна административна мярка
„Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна“.
Въз основа на
така изготвеното предложение, директорът на ОДМВР Перник е издал Заповед № УРИ
313з–998 от 12.06.2018 година на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от
ЗЧРБ /предмет на съдебен контрол/, с която жалбоподателя е настанен
принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци в София към
дирекция „Миграция“ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и
организиране извеждането на чужденеца от Република България, но не повече от
шест месеца. Като мотиви е посочил изпълнение на заповед за ПАМ „Връщане до
страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, издадена
на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от
ЗЧРБ, както и Разрешение за пребиваване № 700982561 обявено за невалидно и
опасност да се укрие и да възпрепятства изпълнението на заповедта. Заповедта е
съобщена на адресата на 12.06.2018 година.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресатът на
оспорената заповед, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧРБ
принудителните административни мерки по Глава пета, Раздел І ЗЧРБ
се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична
полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и
областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на
регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи
или на оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от
директора на ОДМВР Перник, поради което е издаден от компетентен орган.
Спазена е формата
по чл. 59, ал. 1 АПК със
задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1 –
т. 8 от АПК,
като са посочени релевантните по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ
обстоятелства, съставляващи фактически основания за издаването й, а именно
наличието на Заповед №
УРИ-313з-997 от 12.06.2018 година, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от
ЗЧРБ директора на ОДМВР Перник е наложил принудителна административна мярка
„Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна“, както и Предложение № УРИ-313р-9623 от 12.06.2018 година на началника
на група „Миграция“ към ОДМВР Перник спрямо настоящия жалбоподател. С това
административния орган е изпълнил изискването за необходимата конкретизация от
фактическа страна защо жалбоподателя следва принудително да се настани в СДВНЧ
и кой от алтернативните състави по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ
се прилага. Не е необходимо административният акт да съвпада по време с
излагането на съображенията, заради които е постановен. Възможно е те да
предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително съставен, за
да го инициира. В случая се базира на такъв подготвителен материал, изготвен от
помощен орган, като формулираните в него мотиви следва да се смятат
обосноваващи оспорения административен акт съгласно ТР № 16/1975 година на ОСГК
на ВС.
Настоящият съдебен
състав не установява нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените при издаване на оспорения административен акт.
Производството е започнало съгласно чл. 24, ал. 1, предложение първо от АПК
служебно, след констатация, че спрямо жалбоподателя е издаден акт за прилагане
на ограничителната мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“. Служебно при условията на чл. 35 от АПК са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая, събрани са достатъчно относими доказателства, преценени от
административния орган по реда на чл. 36, ал. 3 от АПК. Не се релевират от страните, нито се констатират
от настоящия съдебен състав съществени нарушения, които да са рефлектирали
върху съдържанието на оспорения административен акт – не се ангажираха
доказателства, че жалбоподателят е молител в производство по издаване на
разрешение за пребиваване в Република България, нито за адрес, известен на
органите на Дирекция „Миграция“ /посочения от него преди това го е напуснал
през месец декември 2017 година/, където той ще пребивава, нито данни за
разполагаемост със средства за издръжка или задължителни застраховки, поради
това настоящия съдебен състав приема, че оспореният акт е издаден в резултат на
процедура, която е проведена без съществени процесуални нарушения по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният акт е съответен на материалния
закон както досежно основанието на постановеното с него принудително
настаняване на чужденеца в СДВНЧ, така и досежно определения максимален срок на
настаняването – шест месеца.
Настоящият
жалбоподател А.М. е гражданин на ***, роден е на *** година, притежава пакистански
паспорт № ***, валиден до 07.06.2021 година е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като не е български гражданин. Същевременно
е гражданин на трета страна според чл. 3, т. 1 от
Директива 2008/115 – няма гражданство на ЕС по чл. 20, ал. 1
от Договора за ЕС и не се ползва от общностното право
на движение по чл. 2, т. 5 от Кодекса на шенгенските
граници по Регламент (ЕО)
№ 562/2006 на Европейския парламент и Съвета от 15
март 2006 г.
Със Заповед № УРИ-313з-997
от 12.06.2018 година на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ директора на
ОДМВР Перник е наложил принудителна административна мярка „Връщане до страна на
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ спрямо чужденеца –
настоящ жалбоподател. Незабавното изпълнение на този административен акт не е
спряно, поради което от момента на издаването му е следвало да бъдат предприети
всички мерки за принудителното му изпълнение. С оглед на необходимост от
създаване на организация за пътуване до страната на произхода със Заповед № УРИ
313з–998 от 12.06.2018 година на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от
ЗЧРБ /предмет на съдебен контрол/ жалбоподателя е настанен принудително в
Специален дом за временно настаняване на чужденци в София към дирекция
„Миграция“ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и
организиране извеждането на чужденеца от Република България, но не повече от
шест месеца. Ето защо са налице материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ
за това принудително настаняване в СДВНЧ, както и тези по чл. 15, ал. 1, б. „а“ от Директива 2008/115,
доколкото това е задържане с цел извеждане по Глава IV от Директива 2008/115.
Жалбоподателят е
чужденец по чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ –
гражданин на трета страна, спрямо когото е наложена принудителна
административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“. В случая посочения от жалбоподателя адрес е
напуснат през месец декември 2017 година, на същия не е намерен, поради което
не може да бъде локализиран, както и липсват доказателства да разполага със
средства за издръжка, задължителни застраховки и завръщане в страната на
произхода си. В подкрепа на това е и обстоятелството, че е отписан от
университета „***“ Русе, въпреки че е напуснал страна и се е завърнал отново
през месец март 2018 година. Жалбоподателят след напускането на адреса в гр.
Русе не е посочил друг на който може да бъде намерен, нито представя
доказателства в хода на съдебното производство в тази насока. Съвкупната
преценка на тези данни обосновава предположението, че лицето ще се опита да се
отклони от изпълнение на наложената му принудителна административна мярка.
Легална дефиниция на „Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена
принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2“, е дадена от
законодателя в разпоредбата на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ,
а именно такава е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се
направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от
изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат
обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес
на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни
осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в
рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че
няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или
няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало,
не е спазило забрана за влизане и други. Изпълнено е и отрицателното условие по
чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/15
да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по – леки
принудителни мерки. Разпоредбата визира т.нар. мерки за неотклонение по чл. 9, ал. 3, във връзка
с чл. 7, ал. 3 от Директива 2008/15,
от които чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ урежда само задължителното явяване на чужденеца
в териториалната структура на МВР по местопребиваването му.
Оспорената заповед
е издадена и в съответствие с целта на закона – да се организира принудителното
отвеждане на А.М., гражданин на ***, роден е на *** година, респективно да се
подготви връщането му и да се извърши процесът на принудително извеждане на
този чужденец съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115.
Целта на настаняването в СДВНЧ е да се обезпечи изпълнение на наложената
принудителната административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“. Доколкото принудителното настаняване в
СДВНЧ ограничава правото на свобода, гарантирано с чл. 5, ал. 1, изр. 1 КЗЧПОС
и чл. 30, ал. 1 от Конституцията,
в случая то е съвместимо с тази гаранция. Касае се за задържане на лице с цел
депортиране, постановено в съответствие с предвидена в закона процедура, което
попада в обхвата по чл. 5, ал. 1, изр. 2, буква (f), пр. 2 от КЗЧПОС като един
от изчерпателно изброените случаи на допустимо лишаване от свобода.
Ето защо с оглед
изложените мотиви настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от
закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М., роден на *** година, гражданин на ***, ЛНЧ **********,
понастоящем настанен в гр. София, ***, против Заповед № УРИ 313з–998 от
12.06.2018 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която
жалбоподателя е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване
на чужденци в София към дирекция „Миграция“ до отпадане на пречките за
изпълнение на наложената ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от
Република България, но не повече от шест месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: