Р Е Ш Е Н И Е

№ 297

гр. Перник, 26. 07. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 360/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във вр. с чл. 44, ал. 6 във вр. с ал. 8, във вр. с ал. 10 от ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на А.И., гражданин на ***, роден на *** година, ЛНЧ **********, понастоящем настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – гр. София към Дирекция „Миграция“ – МВР, кв. „Бусманци“, ул. Г. Гурко №65а, чрез адвокат М.П.Д. ***, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 105, вх. А, ет. 3, ап. 12, против заповед №УРИ-313з-996 от 12.06.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник (ОДМВР – Перник).

С оспорвания административен акт, на основание чл. 44, ал. 6, във вр. с ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им (по-нататък Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010 г.), е разпоредено А.И. да бъде настанен принудително в СДВНЧ – гр. София към Дирекция „Миграция“ – МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но за не повече от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед, като твърди, че същата е издадена в противоречие с материалния закон, несъответна е на неговата цел и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, лично и чрез представителя си по пълномощие (пълномощно по лист 7 от адм. дело № 609/2018 г. по описа на Административен съд София област), поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалвания административен акт.

Ответникът, директор на ОДМВР – Перник, редовно призован, в откритото съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощника си – гл. юрисконсулт З. В. (пълномощно по лист 25 от делото), която оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената с административната преписка справка за чужденец – АЕС „ЕРЧ“ (лист 24 от делото) се установява, че А.И. е гражданин на ***, роден е на *** година и притежава пакистански национален паспорт №EN 1810431, валиден до 30.05.2020 година. В Република България, на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ, жалбоподателят е имал статут на продължително пребиваващ чужденец за срок до 03.10.2018 г., с ЛНЧ **********, регистриран на адрес ***.

Със заповед №5373 ПАМ-8 от 30.04.2018 г. (лист 17 от делото) директорът на ОДМВР – Русе, на основание чл. 44, ал. 1, във вр. с чл. 39а, т. 1, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, е приложил ПАМ „Отнемане правото на пребиваване в Република България“ спрямо А.И. поради отпаднало за това основание по чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ. В издадената заповед е установено, че жалбоподателят е с обявен адрес в гр. Русе, област Русе, ул. „Митрополит Григорий“ №16, вх. 1, ет. 2, ап. 216, имащ статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ, като студент в Русенски университет „Ангел Кънчев“ с разрешен срок до 03.10.2018 г., но е с променен студентски статус, тъй като е отписан от университета. В издадената заповед е определен тридесетдневен срок за доброволно напускане на страната.

С докладна записка №УРИ 5373р-722/08.05.2018 г. по описа на ОДМВР – Русе (лист 20 от делото), по повод връчване на съобщение №УРИ 537300-1004/03.05.2018 г. за наложената със заповед № 5373 ПАМ-8/30.04.2018 г. мярка е установено, че жалбоподателят не е установен на посочения адрес за пребиваване. С оглед данните в същата тази докладна записка, след разговор, проведен с домакина, е установено също, че А.И. е освободил стаята в началото на месец декември 2017 г., като домакинът е заявил, че не знае новия адрес на чужденеца. Данни за жалбоподателя е дал и пакистански гражданин със статут на продължително пребиваващ (ARSHAD SUFYAN), който е заявил, че А.И. се е върнал в ***. След извършена справка в АИС „ГК“ е установено също, че А.И. е с последно излизане от Република България на 02.12.2017 г. през ГКПП „Дунав мост“, като същият няма регистрирано влизане в страната към момента на изготвяне на докладната записка.

От протокол рег. № р-723/08.05.2018 г. по описа на ОДМВР - Русе (лист 21 от делото) се установява, че на 04.05.2018 г., на основание чл. 61, ал. 3 от АПК, съобщение №УРИ 537300-1004/03.05.2018 г. за наложената със заповед №5373 ПАМ-8/30.04.2018 г. ПАМ, е обявено на таблото за в сградата на ОДМВР – Русе. Съобщението е снето от таблото на 22.05.2018 г.

С предложение №УРИ-313р-6922/12.06.2018 г. (лист 12 от делото) началник група „Миграция“ към ОДМВР – Перник, предлага на директора на ОДМВР – Перник да издаде заповед за прилагане на ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ за лицето А.И.. От мотивите на предложението се установява, че на 12.06.2018 г. служители на Първо районно управление (РУ) към ОДМВР – Перник, при изпълнение на дейност по охрана на обществения ред в гр. Перник, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, при извършена проверка на жалбоподателя и неговия съгражданин А. М., констатирали конкретно по отношение на А.И., че последният е със статут „отнето продължително пребиваване на чужденец“ на основание влязла в сила заповед на директора на ОДМВР – Русе за налагане на ПАМ „отнемане право на пребиваване в Република България по ЗЧРБ и определен 30-дневен срок за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на АПК със съобщение, поради неоткриване на адресата на посочения от същия адрес на пребиваване. Установява се също, че при извършена проверка в информационните системи на МВР е констатирано, че издаденото разрешение за пребиваване на жалбоподателя А.И. с №700982572/23.10.2017 г. на ОДМВР – Русе, е обявено за невалидно и подлежи на конфискация, като недействително. При извършената проверка жалбоподателят не е представил национален документ за самоличност, а лицето не владее български език. По данни на неговия спътник А. М., двамата с жалбоподателя са студенти в гр. Русе, но таксата за обучение е висока и искат да се преместят в София. По негови данни те дошли на разходка в гр. Перник, а живеят в гр. София.

Въз основа на направеното предложение, директорът на ОДМВР – Перник е издал заповед №УРИ313з-995/12.06.2018 г. (лист 13 от делото), с която на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е наложил на А.И. ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ - „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Заповедта е съобщена на лицето на 12.06.2018 г., за което жалбоподателят се е подписал.

С предложение №УРИ-313р-6923/12.06.2018 г. (лист 11 от делото) началник група „Миграция“ към ОДМВР – Перник, предлага на началника на ОДМВР – Перник да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца А.И., в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР. Предложението е мотивирано отново с данните от извършената на 12.06.2018 г. проверка на жалбоподателя от служители на Първо РУ към ОДМВР – Перник, и конкретно с факта на незаконно пребиваване на жалбоподателя на територията на страната, с ненапускане на Република България до изтичане на посочения срок, както и с издаването на заповеди за налагане на ПАМ и конкретно заповед №УРИ313з-995/12.06.2018 г. на директора на ОДМВР - Перник, което според началника на група „Миграция“ към ОДМВР - Перник предполага обоснована опасност лицето да се укрие и да възпрепятства организирането и изпълнението на наложената му ПАМ.

Въз основа на това предложение директорът на ОДМВР – Перник издава заповед с №УРИ-313з-996 от 12.06.2018 г. (предмет на съдебен контрол), с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-З/1201 от 01.06.2010 г., жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ – гр. София към Дирекция „Миграция“ – МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но за не повече от шест месеца. Заповедта е мотивирана с организиране изпълнението на заповед №УРИ313з-995/12.06.2018 г. на директора на ОДМВР - Перник за налагане на ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Посочено е също и невалидното разрешение за пребиваване №700982572, издадено на А. А., както и наличието на обосновано предположение, че лицето може да се укрие и възпрепятства изпълнението на заповедта. Заповедта е съобщена на А. А. на 12.06.2018 г. срещу подпис.

Пред съда жалбоподателят представя доказателства - заявление от 14.06.2018г. до ректора на Русенския университет „Ангел Кънчев“, с което А. А. е поискал да му бъдат възстановени студентските права, както и заповед № 1043/21.06.2018г. на ректора на университета, с която на жалбоподателя са възстановени студентските права от началото на летния семестър на учебната 2017/2018г. (лист 26-27 от делото).

Описаната фактическа обстановка се основава на приетите по делото неоспорени от страните доказателства, формиращи административната преписка по издаване на процесния акт. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд Перник извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:

1.По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити по чл. 150 и чл. 151 от АПК, като не се установяват пречки за разглеждането й, посочени в нормата на чл. 159 от АПК. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2.По основателността на жалбата съдът приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (изм., ДВ бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г.) в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. първо, предл. пето от ЗЧРБ принудителните административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ се налагат със заповеди включително на директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Оспореният акт е издаден от директора на ОДМВР – Перник, поради което съдът приема, че е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

При издаване на заповедта е спазена формата по чл. 59, ал. 1 от АПК. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването й, а именно – наличието на заповед №УРИ313з-995/12.06.2018 г., с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ директорът на ОДМВР – Перник е наложил на А.И. ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и мотивите в предложение №УРИ-313р-6923/12.06.2018 г. на началника на Група „Миграция“ в ОДМВР – Перник по отношение на жалбоподателя. С това административният орган е изпълнил изискването за необходимата конкретизация от фактическа страна защо жалбоподателят следва принудително да бъде настанен в СДВНЧ и кой от алтернативните състави по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е приложил. Не е необходимо административният акт да съвпада по време с излагането на съображенията, на основание които е постановен. Същите е възможно да предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително създаден за инициира издаването на акта. В случая издаването на заповедта се основава в материал, изготвен от помощен орган, като формулираните в този материал мотиви следва да се смятат за обосноваващи издаването на оспорвания административен акт (в този смисъл съдът съобрази ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС).

Съдът не установи при издаване на оспорения административен акт да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало съгласно чл. 24, ал. 1, предл. първо от АПК служебно, на основание издаден акт за прилагане на ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Служебно, при условията на чл. 35 от АПК са изяснени и фактите и обстоятелствата, от значение за случая, като са събрани достатъчни и относими доказателства, преценени от административния орган по реда на чл. 36, ал. 3 от АПК. Не се навеждат от страните, нито се констатират от съда съществени нарушения, които да са рефлектирали върху съдържанието на оспорения административен акт. Пред съда не са представени доказателства жалбоподателят да е инициирал производство по издаване на валидно разрешение за пребиваване в Република България. Жалбоподателят не ангажира доказателства и за адрес, който да е известен на органите на Дирекция „Миграция“ – МВР, където ще пребивава. Този извод на съда се позовава на установеното, че посоченият от А.И. адрес е напуснат в месец декември 2017 г., а твърдението, че след м. 12.2017г. е живял в гр. София, не е подкрепено с доказателства. По делото не са представени и доказателства жалбоподателят да разполага с финансови средства и/или задължителни застраховки.

С оглед на изложеното следва, че не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съдът приема, че оспореният акт е съответен и на материалния закон, както за основанието на постановеното с него принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, така и за определения срок на настаняването – максималните шест месеца или до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ.

Установи се, че със заповед № УРИ-313з-995 от 12.06.2018 г., на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, директорът на ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Допуснатото предварително изпълнение на този административен акт не е спряно, поради което от момента на издаването му е следвало да бъдат предприети всички мерки за неговото изпълнение. С оглед на необходимост от създаване на организация за пътуване до страната на произход, както и с оглед наличието на обосновано предположение, че лицето може да се укрие и да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително връщане, с оспорваната заповед № УРИ 313з–996 от 12.06.2018 година, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ в София към дирекция „Миграция“ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но за не повече от шест месеца.

Жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ – гражданин на трета страна, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Установи се, че жалбоподателят по свое желание е напуснал посочения от него адрес през месец декември 2017 година, а при опит да му бъде връчено съобщение на 8 май 2018 г. не е открит на адреса, поради което не може да бъде локализиран, както и липсват доказателства да разполага със средства за издръжка, задължителни застраховки за връщане в страната на произхода си. В подкрепа на извода за материалната законосъобразност на заповедта е и обстоятелството, че към релевантния момент – 12.06.2018г. А.И. е отписан от университета в гр. Русе. Жалбоподателят пребивава незаконно на територията на страната след обявяване за невалидно на разрешението му за пребиваване, а след напускането на адреса в гр. Русе не е посочил друг адрес, на който може да бъде намерен, нито представя доказателства за нов адрес в хода на съдебното производство. Съвкупната преценка на установените факти обосновава предположението, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му принудителна административна мярка. Легална дефиниция на „опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2“, е дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ (изм. и доп., ДВ бр. 23 от 2013г.), а именно такава е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. С легалното определение законодателят е приел неизчерпателно, че данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Изпълнено е и отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/15 да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по – леки принудителни мерки. Разпоредбата визира т. нар. мерки за неотклонение по чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Директива 2008/15, от които чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ урежда само задължителното явяване на чужденеца в териториалната структура на МВР по местопребиваването му. При установените факти и с оглед приложимия материален закон, следва, че решението на административния орган да вземе мерки, които да осигурят безпрепятствено изпълнение на наложената ПАМ за принудително извеждане – доказано е наличието на опасност лицето да се укрие, е правилно и законосъобразно.

По отношение срока на принудителното задържане, съдът приема, че по делото не се събраха доказателства задържането да е престанало да бъде оправдано поради това, че не съществува разумна възможност за принудителното извеждане на лицето по правни или други съображения, както и доказателства, че вече не са налице другите условия за издаване на заповедта. Не е отпаднало наличието на обоснованото предположение, че лицето може да се укрие и да осуети изпълнението на заповедта за принудително връщане (чл. 15, параграф 4 във вр. с параграф 1 от Директива 2008/115 и чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ), както и продължава към момента на приключване на съдебното дирене пред съда, жалбоподателят да е незаконно пребиваващ чужденеца на територията на Република България. Този извод на съда не се променя от представената заповед № 1043/21.06.2018г. на ректора на Русенския университет, тъй като възстановяването на студентските права на жалбоподателя не го задължава да живее на територията на гр. Русе, респ. на сочения от него адрес. Т.е. не може да се приеме, че е отпаднала съществуващата опасност лицето да се укрие от българските власти.

По изложените съображения съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ за осъщественото принудително настаняване в СДВНЧ, както и тези по чл. 15, §. 1, б. „а“ от Директива 2008/115, доколкото това задържане е с цел извеждане по Глава IV от Директива 2008/115, както и не са налице предпоставките за незабавно освобождаване по чл. 15, §. 4 във вр. с §. 1 от Директива 2008/115 и чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – да се организира принудителното отвеждане на А.И., гражданин на ***, респективно да се подготви връщането му и да се извърши процесът на принудително извеждане на този чужденец съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115 и ЗЧРБ. Целта на настаняването в СДВНЧ е да се обезпечи изпълнение на наложената принудителната административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Доколкото принудителното настаняване в СДВНЧ ограничава правото на свобода, гарантирано с чл. 5, ал. 1, изр. 1 КЗЧПОС и чл. 30, ал. 1 от Конституцията, в случая то е съвместимо с тази гаранция. Касае се за задържане на лице с цел депортиране, постановено в съответствие с предвидена в закона процедура, което попада в обхвата по чл. 5, ал. 1, изр. 2, буква (f), пр. 2 от КЗЧПОС като един от изчерпателно изброените случаи на допустимо лишаване от свобода. Следва, че не се установяват и отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И., гражданин на ***, роден на *** година, ЛНЧ **********, понастоящем настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци – гр. София към Дирекция „Миграция“ – МВР, кв. „Бусманци“, ул. Г. Гурко №65а, против заповед №УРИ-313з-996 от 12.06.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която жалбоподателят е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци – гр. София към Дирекция „Миграция“ – МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но за не повече от шест месеца, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/