О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 166

гр. Перник, 26. 07. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 316 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел втори от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил (СПИНОК), с адрес: гр.Кюстендил, ул. „Гоце Делчев“ № 45 и със съдебен адрес:***, представлявано от А.И.А. - председател на сдружението, срещу решение № 765 от 26.04.2018 г. на Общински съвет Кюстендил.

С писмо вх. № 1619/15.06.2018г. по описа на съда, представляващият Общински съвет Кюстендил е изпратил административната преписка по из-даване на оспорваното решение. Не е изразено становище по допустимостта и основателността на жалбата.

С разпореждане от 26. 06. 2018 г., съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от уведомяването да внесе дължимата държавна такса и обоснове правния си интерес от оспорване, като конкретизира изрично с какво оспореното решение № 765 от 26.04.2018г. на Общински съвет Кюстендил го засяга пряко и непосредствено, кои и какви негови права нарушава или застрашава, или какви задължения поражда то за сдружението.

С уведомление № 1969/24.07.2018г. по описа на съда, оспорващото сдружение, чрез представителя си е изложил несъгласието си с дадените от съда указания, като е счел, че последните са израз на тенденциозно отношение и е направено искане за отвод на съдията и всички съдии от Административен съд Перник. Същевременно се излагат и съображения, че след като СПИНОК има за цел на дейността си защита на местния интерес, то има правен интерес да подаде жалба срещу оспорвания акт на Общински съвет Кюстендил.

Административен съд Перник, като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени документи с административната преписка, намира следното:

1.По искането за отвод на съда.

Искането не е мотивирано с някое от основанията за отвод посочени в чл.22, ал.1, т.1-5 от ГПК, приложими във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 184 от АПК. Съдът приема, че СПИНОК, чрез представляващия го председател, се позовава на нормата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съгласно която не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

В случая не се установяват обстоятелства, които да доведат до извода, че за съда, разглеждащ производството по адм. дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд Перник, има основателно съмнение за неговото безпристрастие. Даването на указания за отстраняване нередовност на жалбата, което е извършено с разпореждането от 26. 06. 2018 г., е в изпълнение на императивната норма на чл. 158, ал. 1 от АПК. В този смисъл и указанието за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на съда, не може да обоснове извода, който прави представителя на СПИНОК, че разглеждащият производство съдия е „преди всичко заинтересован и заинтригуван от внасянето на държавна такса в размер на 10 лв.“. Изразеното съмнение относно подготовката и мотивацията на съдията за разглеждане на делото, което е образувано по жалбата на СПИНОК, също не е основание за искане отвод на съдията, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл.22, ал.1, т.1-6 от ГПК.

Съдът намира, че следва да уведоми подписалият уведомление № 1969/24.07.2018г. по описа на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, приложима във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 184 от АПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в административния процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган, вкл. и към работещите съдии в Административен съд Перник. Този извод следва от употребения от законодателя израз „обида на съда“ (а не например „обида на член от състава на съда“ или „обида на съдия“). Също от формулировката на разпоредбата „съдът налага глоба“ (а не е употребен израза „може да наложи глоба“) следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. В изложения смисъл следва да се изисква от всяка страна, включително и от А.И.А., действащ в качеството на председател на СПИНОК, да се отнася с уважение към съда и да не използва изрази или обръщения към съдии от Административен съд Перник, които могат да бъдат възприети като обида. Понятието за нарушението „обида на съда“ по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията „обида“ и „обида на длъжностно лице“, които изпълват съставите съответно на чл. 146, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК, поради което съдът следва да изисква от страните при общуването със съда (писмено или в съдебно заседание) да използват приетите в обществото изрази и обръщения.

При така изяснените мотиви, съдът не намира основание за отвеждане на съдебния състав по адм. дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд Перник, поради което и молбата за отвод следва да бъде оставена без уважение.

2. По допустимостта на жалбата.

С оспореното решение № 765 от 26.04.2018 г. Общински съвет Кюстендил е дал съгласие за компенсаторно намаление на капиталовите разходи от целевата субсидия за 2018г. със средства в размер на 856 400 лева и увеличение на текущите разходи по стойности и обекти, съгласно справка – Приложение № 15. Дал е също съгласие кметът на община Кюстендил да направи предложение до министъра на финансите за трансформиране на средствата по т. 1. Към решението е представена и справката по чл. 87 от ЗДБРБ за 2018г. за трансформиране на средствата от целева субсидия за капиталови разходи, като са посочени и конкретни размери на средствата, с които ще се финансират разходите за текущите ремонти на обектите. Следва, че оспореното решение има за последица вътрешна промяна в бюджета на община Кюстендил за 2018г. и е израз на проявление на правомощие на колективния орган по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, подлежащо на съдебно оспорване като общ административен акт, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013г. на ВАС по т. д. № 4/2011г. Правото на оспорване на решението като общ административен акт от граждани и организации на граждани е предпоставено от наличието на правен интерес. И именно с оглед установяване на правен интерес от страна на оспорващото сдружение, съдът е дал указанията с разпореждането си от 26.06.2018г.

Изхождайки от целите и предмета на дейност на СПИНОК, съгласно решение № 24/18.03.2013г. по ф.д.№ 4/2013г. на Окръжен съд Кюстендил, в които се включват доброто управление на общината и публичните й средства, свеждане обществеността на надеждна информация за набирането и разходването на тези средства, достоверно отчитане на общинския бюджет и другите публични средства, управлявани от кмета, законосъобразно и целесъобразно разходване на общинските бюджетни и други публични средства от всичките им ползватели, следва, че жалбоподателят защитава обществените интереси на териториалната общност и може да има интерес от оспорване на процесното решение, доколкото то е свързано с вътрешни трансформации на бюджета на общината. Но в случая липсват твърдения за наличие на такъв пряк и непосредствен интерес от оспорване. Въпреки предоставената от съда възможност, с цитираното разпореждане, жалбоподателят не е изложил конкретни обстоятелства (което е и изискване по чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК), с какво или по какъв начин решение № 765 от 26.04.2018 г. на Общински съвет Кюстендил го засяга пряко и непосредствено, кои и какви негови права нарушава или застрашава, или какви задължения поражда то за сдружението. В този смисъл съдът приема, че обжалваното решение няма пряк и непосредствен правен ефект в правната сфера на подателя на жалбата, поради което и СПИНОК не е заинтересована страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 184 от АПК. Както приетият бюджет на общината, така и решенията за неговото изменение, са актове по управление на общинските приходи и разходи, които не пораждат пряко права и задължения за гражданите и организациите, нито засягат пряко по негативен начин тяхната правна сфера. Оспорващият не е страна в производството по приемане на решение № 765 от 26.04.2018г. на Общински съвет Кюстендил, не е заинтересована страна и няма правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес на оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба срещу решението на Общински съвет Кюстендил, за която съдът следи служебно.

Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като законодателят е предоставил процесуална легитимация само на областния управител, кмета на общината или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление. В определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице (вкл. и за сдружение), но само при наличието на пряк и непосредствен правен интерес. В случая такъв правен интерес нито е заявен с жалбата, нито е конкретизиран в указания от съда срок. Независимо дали административните актове на общинския съвет са индивидуални или общи, те не подлежат на обжалване от всеки правен субект, а само от засегнатите от актовете лица, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и при доказан правен интерес. Такъв правен интерес не е установен от и за жалбоподателя. Изискуемият интерес не следва да е общ и житейски формулиран, а да е правен интерес, който да е конкретен, личен и пряк (в този смисъл е и съдебната практика на ВАС - определение № 1235 от 31.01.2017г. по адм. д. № 1106/2017г.). Това означава, че оспорващото сдружение следва да установи, че обжалваното решение на общинския съвет директно и пряко го засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава, че с евентуална отмяна на оспорения административен акт ще се отстранят вече настъпили или непосредствено предстоящи вреди върху правната сфера на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Недопустимо е обжалване на акт от субект, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. В конкретния случай решение № 765 от 26.04.2018г. на Общински съвет Кюстендил не засяга неблагоприятно правата на сдружението, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същото не е активно легитимирано да подаде жалба против него.

Разпоредбите на ЗМСМА, на ЗЮЛНЦ и на АПК не дават основание да се приеме, че законодателят е предоставил на сдружения и юридически лица права да оспорват всякакви общи административни актове само въз основа на тяхната преценка, че същите са незаконосъобразни и оспорването се налага от важен държавен или обществен интерес. Преценката за засегнат обществен интерес е предоставена само на прокурора в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1 от АПК. В този случай следва да се приеме, че СПИНОК, за да постигне целите за които е създадено, има възможността да поиска съдействие от съответната компетентна прокуратура, която дължи извършването на преценка дали е в обществен интерес да сезира съда. Общият надзор за законност е в правомощията на прокуратурата, а гражданският контрол върху решенията на общинските органи е посредством държавния правоохранителен орган, на който законодателят е предоставил такива правомощия.

В случая оспореното решение № 765 от 26.04.2018г. на Общински съвет Кюстендил няма пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект за права и законни интереси на сдружението. Следва, че подадената от сдружението жалба е процесуално недопустима в условията на чл. 159, т. 4 от АПК. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство - да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за отвод на състава на съда по административно дело № 316/2018 г. на Административен съд Перник, заявено на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул. „Гоце Делчев“ № 45 и със съдебен адрес:***, чрез А.И.А. - председател на сдружението, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул. „Гоце Делчев“ № 45, със съдебен адрес:***, представлявано от А.И.А. - председател на сдружението, срещу решение № 765 от 26.04.2018 г. на Общински съвет Кюстендил, като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на сдружението, което да се извърши чрез председателя А.И.А..

СЪДИЯ:/п/