О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

гр. Перник, 27. 07. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 334 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ЕТ *** със седалище и адрес на управление: гр. П., представляван от физическото лице С. Л.Р., против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), формиран по заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г. по схема за „Училищно мляко“ за м. 02.2016 г., подадена от ЕТ***. Моли съда да отмени мълчаливия отказ и се произнесе по искането или изпрати преписката на общината със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С молба, заведена с вх. № 1930/19.07.2018 г. по описа на Административен съд Перник, ответникът е предоставил в цялост изисканата заявка за плащане №02/14/131115/24.03.2016 г., ведно с изискания акт за одобрение на ЕТ „Светлозар Райков“ по схемата „Училищно мляко“. Ответникът поддържа, че жалбата е недопустима, поради липса на годен за обжалване административен акт, тъй като не е формиран мълчалив отказ. Основава доводите си в относимата към датата на подаване на заявката за плащане нормативна уредба (Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищно мляко (отм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 04.10.2016 г.), в която липсва задължение за произнасяне на ДФЗ в определен срок и с нарочен административен акт – писмо или заповед, съответно е препятствана възможността да бъде формиран мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Излагат се още доводи за извършени плащания от ДФЗ към заявителя ЕТ *** които са приключили през 2016 г., поради което дори да се приеме, че по подадената заявка за плащане е формиран мълчалив отказ, то срокът за неговото обжалване е изтекъл.

Административен съд Перник, като се запозна с жалбата и с представените по делото доказателства приема, че жалбата е процесуално недопустима.

От фактическа страна се установява следното:

Съгласно акт за одобрение изх. №01-9300/5≠1/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (лист 5 от административната преписка), ЕТ „Светлозар Иванов“ е сред одобрените за изпълнители по схема „Училищно мляко“ по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕО) №657/2008 г. за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците и учебните заведения съгласно Приложение №1 и Приложение №2.

За отчетен период от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. ЕТ *** е подал заявка за плащане №02/14/131115/42045 (лист 197 от административната преписка). Към заявката е представил документи, доказващи доставката на мляко и млечни продукти за посочения период. Заявката е за изплащане на сума от 8691.69 лв. без ДДС и 1338.32 лв. ДДС. В жалбата и уточняващата молба (лист 101 от делото) жалбоподателят твърди, да е подал заявка за изплащане на сумата от 7929.62 лв. без ДДС и 1585.89 лв. ДДС, независимо от уточнението, че мълчаливият отказ е по заявка за плащане с вх. №02/014/131115/42045/24.03.2016 г. В уточняващата молба (лист 193 от делото) жалбоподателят конкретизира, че мълчаливият отказ е по заявка за плащане №02/14/131115/42045/24.03.2016 г. (която е за период 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г.), и твърди (като сочи и конкретни данни), че заявката за плащане е за м. 02.2016 г., за суми, различни от съдържащите се в заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г.

Според данните, съдържащи се в справка от СЕБРА за извършени плащания на ЕТ *** (лист 2 от административната преписка), се установява, че към същия търговец са извършени четири плащания в периода от 04.07.2016г. до 07.10.2016г. 2016 г., като не се сочи кое от плащанията е относимо към заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г. Жалбоподателят твърди, че по заявката му е изплатена сумата от 6685.38 лв. (от която 5571.15 лв. без ДДС и 1114.23 лв. ДДС), каквото отделно плащане не фигурира в справката.

При така установените факти, съдът приема, че предмет на настоящето съдебно производство, съобразно изложеното в подадената жалба, е мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да уведоми заявителя, посредством издаването на уведомително писмо, което според жалбоподателя е дължимо по силата на чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“.

Доводите на жалбоподателя, че административният орган е следвало да се произнесе с нарочен акт – уведомително писмо, по заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г., не се споделят от съда, тъй като не се основават на действаща правна норма към релевантния момент. Действително в чл. 19, ал. 2, изр. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ (приета с ПМС № 251 от 27.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 77 от 04.10.2016 г., в сила от 04.10.2016 г.), е прието, че въз основа на извършените проверки по ал. 1 Държавен фонд „Земеделие“ одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Но тази наредба, вкл. и цитираната норма, не е била действаща към момента на заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г., която е предявил ЕТ***. Правните отношения между страните, към релевантния момент, са били уредени от Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищно мляко“ (приета с ПМС № 257 от 18.09.2015 г., обн., ДВ, бр. 75 от 29.09.2015 г., в сила от 29.09.2015 г., изм., бр. 71 от 13.09.2016 г., в сила от 01.10.2016 г., отм., бр. 77 от 04.10.2016 г., в сила от 04.10.2016г. Съгласно Глава четвърта, която регламентира реда за прилагане на схемата за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения, където в Раздел III е уредена процедурата за разглеждане на заявките за плащане, като в чл. 15, ал. 2 се сочи, че Държавен фонд „Земеделие“ изплаща одобрените суми на заявителя в срок до три месеца от подаването на заявката. В случаите по чл. 14, ал. 5 срокът се удължава с толкова работни дни, колкото са били нужни за отстраняване на констатираните нередности и/или непълноти. След като жалбоподателят изрично признава, а последното се установява и от документите по административната преписка, че органът му е изплатил определена парична сума по неговата заявка през 2016г., то следва, че административният орган е извършил фактическото действие, което е дължал – плащане на ЕТ ***за предоставяните мляко и млечни продукти в учебните заведения. В случая е без значение за спора дали плащането е за м. 02.2016г. или за м.03.2016г., тъй като действащата норма е била отменена, считано от 04.10.2016г., а страните не спорят, че заявката по която органа е платил е преди тази дата. В този смисъл съдът приема, че при действието на приложимата към 24.03.2016 г. (датата на заявката за плащане) Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищно мляко“ (отм.) административният орган не е имал императивно вменено задължение да издаде индивидуален административен акт, както това е задължен да направи съгласно действащата към момента норма – чл. 19, ал. 2, изр. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ (приета с ПМС № 251 от 27.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 77 от 04.10.2016 г., в сила от 04.10.2016 г.). Като не се е произнесъл с нарочен административен акт, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не е постановил „мълчалив отказ“ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Следва извод, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е без предмет, доколкото е насочена към акт, който не съществува в правната действителност.

Жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото – да се прекрати.

По разноските:

При този изход на спора на страните не се дължат разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. представляван от физическото лице С. Л. Р., против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, формиран по заявка за плащане с вх. №02/14/131115/42045/24.03.2016 г. по схема за „Училищно мляко“ за м. 02.2016 г., подадена от ЕТ ***, като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 334/2018 г. по описа на Административен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:/п/