О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

158

 

Гр. Перник, 12.07.2018 година.

 

Административен съд – Перник, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Ивайло Иванов

 

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 376 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 216, ал. 5, във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 217, ал. 1, т. 12, във връзка с ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба вх. № 1825 от 09.07.2018 година и уточнителна молба вх. № 1827 от 10.07.2018 година на Е.Н.Ж. – Б. *** против Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по жалба вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и жалба вх.            № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година подадени от живущите в бл. 38,                вх. „А“ и вх. „Б“ на ул. „Струма“, гр. Перник по приложен списък, с адрес за кореспонденция Е.Н.Ж. – Б. *** срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „Райко Даскалов“ № 11, с възложител Димитър Стефанов Бонев и „Крам Строй“ ЕООД.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, произхождаща от неправилно формирания извод на административния орган за липса на правен интерес от оспорване, оттам за недопустимост на производството. Според жалбоподателя в непосредствена близост до бл. 38 е започнало изграждането на строителния обект, в терена на УПИ ІV-5257 върху сервитута на изградените енергийни обекти за пренос топлоенергия /тръби които свързват жилищния блок с топлопреносната мрежа на „ТЕЦ“ Перник/, в който жилищен блок е носител на правото на собственост върху апартамент 12. Жалбоподателят твърди, че при издаването на РС не е съгласувано с „ТЕЦ“ Перник, както и такова липсва в оспорената заповед. Твърди, че издаденото РС не е съобщено на всички заинтересовани страни. Заявява, че оспорената заповед не е мотивирана. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Жалбоподателят с подадената уточнителна молба прави и искане за спиране на Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, издадена на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, тьй като при реализирането на издаденото РС ще се причини значителна вреда, с оглед съществуващата инфраструктура на топлопреносната мрежа на „ТЕЦ“ Перник, която свързва жилищния блок.

Настоящият съдебен състав след като се запознаване с представената от ответника с вх. № 1846 от 12.07.2018 година административна преписка установи, че с Разрешение за строеж № 67 от 21.03.2018 година главния архитект на община Перник е разрешил строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес             ул. „Райко Даскалов“ № 11, с възложител Д. С. Б. и „***“ ЕООД. Преди издаване на РС са издадени оценки за съответствие по протокол № 8 и № 9 от 08.03.2018 година и съответно от 15.03.2018 година, които не са подписани и съгласувани от всички посочени дружества /т. 14 и  т. 15/. В протокол № 9 е посочено като изискване разрешение от топлофикация за разполагане на паркоместа върху топлопровода. По приложената преписка не е налице такова разрешение от „ТЕЦ“ Перник.

Срещу издаденото разрешение за строеж са подадени две жалби               вх. № РС-П-142-18-00-323 от 25.04.2018 година и вх. № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година от живущите в бл. 38, вх. „А“ и вх. „Б“ на ул. „Струма“,  гр. Перник. Към първата жалба е представен списък на живущите, както и протокол от проведено общо събрание на 13.05.2018 година, на което настоящия жалбоподател е упълномощен да бъде представител на етажната собственост.

С писмо вх. № РС-П-142-18-00-532 община Перник е уведомила началника на РО НСК Перник, че при направена справка в електронните регистри на община Перник не са открити данни за регистрация на управителен съвет на етажната собственост на всеки от входовете на бл. 38, ул. „***“, гр. Перник, нито е регистрирано сдружение на собствениците.

По преписката е приложен нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко – продажба на недвижим имот № 110, том ІІ, рег. № 2387, дело № 256, от 20.07.2015 година, от който е видно че настоящия жалбоподател е носител на правото на собственост върху апартамент № 12, бл. 38, ул. „***“, гр. Перник.

Към уточнителната молба жалбоподателя е приложил писмо от изпълнителния директор на „Топлофикация Перник“ АД, от което се установява, че от направена проверка на място върху техническата инфраструктура на топлопреносната мрежа захранваща бл. 38, ул. „***“ са разположени санитарен възел и фургон, което е недопустимо съгласно законовите изисквания. В писмото е посочено, че дружеството „Топлофикация Перник“ АД не е уведомявано за проекта на обекта, както и не е издавало писмено становище.

Със Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район е прекратил административното производство по жалба вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и жалба вх.                          № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година подадени от живущите в бл. 38 гр. Перник по приложен списък, с адрес за кореспонденция Е.Н.Ж. – Б. *** срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „***“ № 11, с възложител Д. С. Б.и „***“ ЕООД, като недопустима, тъй като същите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

При така изяснената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2018 година, което се установява от представеното известие за доставяне /лист 30/, а жалбата е подадена на 09.07.2018 година, както и е подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на заповедта, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид искането на жалбоподателя за отмяна на заповедта, както и за спиране на изпълнението на същата, следва да изложи мотиви за всяко от тях поотделно, както следва:

Относно искането за отмяна на Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на РДНСК – ЮЗР, с която е прекратил административното производство по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, настоящия съдебен състав намира, че разгледана по същество е основателна.

Съдът е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт /ИАА/, съгласно чл. 216, ал. 5 изр. трето от ЗУТ, предявена от процесуално легитимирано лице /жалбоподател в производството по чл. 216 ЗУТ и адресат на оспорения с жалбата пред съда ИАА по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ/. При упражняване на правото на жалба по съдебен ред е спазен преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 изр. първо предл. първо, във връзка с чл. 216, ал. 5 изр. трето от ЗУТ. В съвкупността им са налични положителни процесуални предпоставки, както и отсъствието на отрицателни такива, поради което обуславят извод за допустимост на съдебното производство.

Съобразно правилото на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на допустимостта на жалбата, преди да я разгледа по същество и ако прецени, че е недопустима, прекратява производството с изрична заповед. В случая е сторено именно това. При тази фактическа и правна обстановка настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма.

В обжалваната заповед е възприет извод за липса на правен интерес в жалбоподателите /живущите в бл. 38, , гр. Перник по приложен списък/ срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник, тъй като според ответника те не се легитимират като заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ върху УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „***“ № 11. Действително заинтересувани страни в административното производство пред РДНСК по обжалване на издадено разрешение за строеж по реда на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ са същите, които се явяват заинтересувани страни и в производството по издаване на процесното РС. Това е така, защото административното производство пред РДНСК е продължение на производството по издаване на РС във фазата на обжалването му, пред специализиран държавен орган, какъвто е РДНСК, по аргумент от чл. 216,  ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Същите тези страни се явяват заинтересувани и пред съда и имат право на жалба срещу заповедта на началника на РДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 5 или ал. 6 от ЗУТ. Критерият за това кои лица са заинтересовани при издаване на РС е нормата на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

В настоящия случай по подадените жалби вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и вх. № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година от живущите в бл. 38, гр. Перник и приложен списък и протокол от общото събрание срещу РС № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник настоящия ответник /административен орган/ е извършил служебна проверка по реда на чл. 35 от АПК, като е събрал писмени доказателства /писмо вх. № РС-П-142-18-00-532 община Перник/, от което безспорно се установява, че посочените живущи в бл. 38, вх. „А“ и вх. „Б“ нямат регистрация на управителен съвет на етажната собственост на всеки от входовете на бл. 38, ул. „Струма“, гр. Перник, нито регистрирано сдружение на собствениците. От друга страна пред административния орган единствено настоящия жалбоподател, в качеството си на физическо лице, видно от подадената уточнителна молба е представила писмено доказателство /нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко – продажба на недвижим имот № 110, том ІІ, рег. № 2387, дело № 256, от 20.07.2015 година/ удостоверяващо правото й на собственост върху апартамент 12, в бл. 38. Ето защо в случая административния орган е издал оспорения индивидуален административен акт срещу несъществуващ правен субект, с оглед липсата на регистрацията на такъв по реда на Закона за управление на етажната собственост, а от друга страна срещу живущите, без да е удостоверил качеството им на собственици върху конкретни недвижими имоти. Както се посочи по – горе единствено жалбоподателя Е.Н.Ж. – Б. е представила доказателство удостоверяващо правото й на собственост върху конкретен недвижими имот.

С оглед на изложеното в своята съвкупност се обуславя като краен извод незаконосъобразност на Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по жалба вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и вх. № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година подадени от живущите в бл. 38, гр. Перник по приложен списък срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „***“ № 11, с възложител Д. С. Б. и „***“ ЕООД.

Преписката следва да бъде изпратена на административния орган – началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район Началника на РДНСК за продължаване на административнопроизводствените действия по подадената жалба от Е.Н.Ж. – Б., в качеството й на собственик на апартамент 12, срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „Райко Даскалов“ № 11, с възложител Димитър Стефанов Бонев и „Крам Строй“ ЕООД, като административният орган, с оглед гореизложените мотиви следва да се произнесе.

На основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ определението в тази част е окончателно.

Относно искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ настоящия съдебен състав съобрази следното:

В случаите, когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, каквато е и разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 12 от ЗУТ, приложима в настоящата хипотеза, той презумира наличието на особен важен интерес, който следва да бъде защитен. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл. Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. Съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, предпоставка за спиране на предварителното изпълнение от съда на заповед по чл. 217, ал. 1, т. 12 от ЗУТ е да е налице вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, която да е противопоставима на защитения с допуснатото предварително изпълнение интерес.

В тежест на оспорващия пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.

В настоящия случай искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства към уточнителната молба и по – конкретно писмо от изпълнителния директор на „Топлофикация Перник“ АД, от което се установява, че от направена проверка на място върху техническата инфраструктура на топлопреносната мрежа захранваща бл. 38, ул. „***“ са разположени санитарен възел и фургон, което е недопустимо съгласно законовите изисквания. В писмото е посочено, че дружеството „Топлофикация Перник“ АД не е уведомявано за проекта на обекта, както и не е издавало писмено становище. В настоящото бързо производство съдът се произнася единствено относно наличието на предпоставките за спиране изпълнението на заповедта. Недопустимо би било в това производство съдът да вземе страна по основния спорен въпрос – титуляр ли е жалбоподателят на вещни права, засегнати от разрешението за строеж. За да обуслови спиране на изпълнението на заповедта, предпологаемите вреди трябва да са значителни и трудно поправими. При наличието на съответните твърдения и приложените писмени доказателства следва да се приеме, че изпълнението на заповедта е от естество да причини вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 от АПК, както и че те биха били значими в степен да са противопоставими на защитения със заповедта интерес. В случая се касае за инфраструктурата на топлопреносната мрежа на „Топлофикация Перник“ АД захранваща бл. 38, собственост на настоящия молител.

Очевидно е, че при спиране на доставките на топла вода и топлоенергия за жалбоподателя ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които не се налагат за да се осигури живота или здравето на гражданите или да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че този интерес на жалбоподателя е напълно противопоставим.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че особеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта е основателно и като такова ще следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ и чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по жалба вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и жалба вх. № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година подадени от живущите в бл. 38, гр. Перник по приложен списък, с адрес за кореспонденция Е.Н.Ж. – Б. *** срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „Райко Даскалов“ № 11, с възложител Димитър Стефанов Бонев и „Крам Строй“ ЕООД.

ИЗПРАЩА преписката на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район за продължаване на административнопроизводствените действия по подадената жалба от Е.Н.Ж. – Б., в качеството й на собственик на апартамент 12, бл. 38, срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „***“ № 11, с възложител Д. С. Б. и „***“ ЕООД, съобразно и в изпълнение на гореизложените мотиви.

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № ДК-10-ЮЗР-66 от 20.06.2018 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югозападен район, с която е прекратено административното производство по жалба вх. № РС-П-142-18-00-383 от 25.04.2018 година и вх. № РС-П-142-00-491 от 25.05.2018 година подадени от живущите в бл. 38, гр. Перник по приложен списък, с адрес за кореспонденция Е.Н.Ж. – Б. от гр. Перник, срещу Разрешение за строеж /РС/ № 67 от 21.03.2018 година, издадено от главния архитект на община Перник за строеж: „Многофамилна жилищна сграда с ателие, със ЗП-120.00 кв.м., РЗП-518.00 кв.м.“ находящ се в УПИ ІV-5257, кв. 234 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, с административен адрес ул. „Райко Даскалов“ № 11, с възложител Д.С. Б. и „***“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която оспорената заповед е отменена и преписката е изпратена на административния орган, а в останалата част може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         Съдия:/п/