Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

Гр. Перник, 02.07.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 308 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.В.А. с ЕГН ********** *** срещу съдебно решение № 36 от 23.02.2018 година, постановено по АНД № 01899 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № НП01-0004/27.09.2017 година на Ръководител на Инспектората на Агенция за социално подпомагане (АСП), упълномощен със Заповед № РД01-0980 от 16.09.2016 година на Изпълнителния директор на АСП, с което на А.В.А. е наложена „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 36, ал. 4, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП), като за същото нарушение размерът на наложеното наказание „Глоба“ е намален от 5 000 (пет хиляди) лева на 3 000 (три хиляди) лева.

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Жалбата съдържа доводи за недопустимост на производството, завършило с издаване на НП, поради образуването му след 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН от установяване на нарушението, както и поради факт на образувано наказателно производство по същия повод в ОД на МВР – Перник. Пледира да не е осъществявал вменените му с НП действия по предоставяне на социални услуги, сочи че от наказателното постановление е неясно кой е извършител на описаните социални услуги – „***“ ЕООД или неговият управител. Твърди, че районният съд не е отговорил в решението си на тези доводи, изложени в жалбата срещу наказателното постановление. В условието на алтернативност касаторът пледира маловажност на процесното нарушение по чл. 28 от ЗАНН. Основанията за обжалване касационният съд квалифицира като отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на районния съд, да реши делото по същество и да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, пред съда се представлява от главен инспектор Б. Б., който възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила решенето на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Предлага решението на Районен съд Перник да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № НП01-0004/27.09.2017 година ръководителят на Инспектората на АСП, упълномощен със Заповед № РД01-0980 от 16.09.2016 година на Изпълнителния директор на АСП, е наложил на А.В.А. „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за това, че в периода от 19.05.2017 година до 22. 08.2017 година е извършвал по занятие и срещу възнаграждение дейност по организиране, администриране и управление на предоставянето на социална услуга в специализирана институция – Дом за възрастни хора, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, област Перник, като е администрирал цялостната дейност по предоставяне на социални услуги не по установения законов ред и без правно основание от името на „***“ ЕООД, гр. Перник, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗСП, във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 3 от ППЗСП, във връзка с чл. 36, ал. 4 от ЗСП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. В производството по АНД № 01899 по описа на съда за 2017 година наказателното постановление е изменено. Районният съд е установил, след събиране и анализ на доказателствата, относими към спора и след преценка на доводите на жалбоподателя, за безспорно, че А.В.А. е осъществявал социални услуги на цитираните два адреса в НП и в рамките на посочения в НП период – от 19.05.2017 година до 22.08.2017 година. Районният съд е приел от правна страна, че А.В.А. е осъществил състав именно на вмененото му административно нарушение – по чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗСП, във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 3 от ППЗСП, във връзка с чл. 36, ал. 4 от ЗСП. При извършената проверка за законосъобразност на вида и размера на наложеното административно наказание, районният съд е постановил, че съответно наложеното по вид административно наказание „Глоба“ е в размер, несъответен на правилата по чл. 27 от ЗАНН и е прекалено завишен без да се вземе предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. На това основание наказателното постановление е изменено, като за същото нарушение размерът на наказанието е намален от 5 000 лева на 3 000 лева с допълнителен мотив, че по този начин адекватно ще бъдат обслужени и целите по чл. 12 на ЗАНН.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Без основание е твърдението на касатора, че е налице основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото поради пропускане от страна на компетентния актосъставител на 3-месечния срок от установяване на нарушението по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН за същото. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав да отхвърли като неоснователно това оплакване на наказаното лице се споделят изцяло от касационния съд. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН има за начало откриването на извършителя на нарушението. Константна е съдебната практика, че нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, в показания на свидетели или в лично волеизявление на дееца, се съдържат достатъчно данни относно авторството на деянието. Но тези данни следва да са станали достояние на компетентния да състави акт за това административно нарушение, извършено от конкретно лице, административен орган, а не да са доведени до знанието на който и да е административен орган. Правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав, че процесното нарушение и неговият автор са станали известни на компетентния актосъставител на 22.08.2017 година, когато са извършени проверките по повод сигнала, депозиран в АСП на 14.08.2017 година и са установени съответните обстоятелства, обективирани в КП от 22.08.2017 година. Нарушението е установено на 22.08.2017 година, поради което със съставянето на АУАН за процесното нарушение на 07.09.2017 година 3-месеченият срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН е съобразен.

Доводите на касатора за неустановени от решаващия първоинстанционен състав съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по издаване на НП, ограничили правото му на защита са основателни:

Административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН има следното съдържание: А.В.А. на 22.09.2017 година е администрирал предоставянето на социални услуги не по установения от закона ред, без правно основание и чрез договори за даване под наем на недвижим имот на физически лица. Изброените лица са реално пребиваващи в имота на А.В.А., който няма регистрация в АСП като доставчик на социални услуги. Нарушена е разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗСП.

С това съдържание обвинението, предявено с АУАН е непълно, както и е несъответно на посочената (също непълно), за нарушена законова разпоредба на чл. 18, ал. 2 от ЗСП.

Цитираната разпоредба регламентира, че определени изрично категории лица (тези по чл. 18, ал. 1, т. 3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица и т. 4 физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство) могат да предоставят социални услуги на територията на Република България само след вписване в регистър към АСП. Следователно, за да е налице нарушаване на разпоредбата трябва да е установено, че е реализиран следният фактически състав: конкретно лице – съгласно т. 3 или 4 на ал. 1 от чл. 18 на ЗСП, предоставящо социални услуги – дейности, подобни на дейностите по смисъла на чл. 16 от ЗСП (в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа), без да е вписано в регистъра към АСП.

На А.В.А., непосочено (а както се установява по –долу и неустановено) в какво качество, е вменено да е администрирал дейност по предоставяне ( а не самото й предоставяне) на социални услуги чрез сключени договори за наем. Не му е предявено и, че предоставя социални услуги по смисъла на чл. 16 от ЗСП. Вменено му е още, че е извършвал това администриране без да има регистрация в АСП като доставчик на социални услуги, но няма данни в производството да е извършвана проверка относно наличие на вписване в регистъра към АСП на лицето А.В.А.. Проверка е извършена единствено по отношение на „***“ ЕООД, като въз основа включително на нея, административнонаказателно обвинение е предявено на А.В.А.. Това съдържание на административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН не покрива състав на нарушение по чл. 18, ал. 2 от ЗСП.

На свой ред това непълно и несъответно на посочената в акта за нарушена законова разпоредба (също непълна) административнонаказателно обвинение с НП недопустимо е разширено, като освен, че в НП е посочена не дата, а период на извършване на нарушението, е вписано още, че А.В.А., в качеството си на представляващ Дом за стари хора в гр. Батановци, ул. „***“ № *** е администрирал цялата дейност по предоставяне на социални услуги, не по установения в закона ред и без правно основание от името на „***“ ЕООД, и то при условията на продължавано (ЗАНН в чл. 18 изрично изключва приложимостта на този институт), а не продължено, нарушение, в периода 19.05.2017 година до 22.08.2017 година, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗСП и чл. 36, ал. 3, т. 3 от ППЗСП, като без да е вписан в регистъра към АСО е лице, извършващо социална услуга, съгласно действащото законодателство (липсва посочена законова разпоредба). Посочено е още в НП, че по силата на договори за наем на недвижим имот – къща в гр. Батановци, пребивават 7 лица, на които реално са предоставени социални услуги не по установения в закона ред. Вписано е още, че А.В.А. е извършвал по занятие и срещу възнаграждение дейност по организиране, администриране и управление на предоставянето на социална услуга в специализирана институция – Дом за възрастни хора, на 7 броя лица, с което е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 3 от ЗСП.

Така към обстоятелствата, предявени на нарушителя с АУАН (които по съществото си са административнонаказателното обвинение, срещу което е гарантирано правото на защита) с НП са добавени нови, непредявени на адресата на акта обективни елементи на административно нарушение, а именно: че А.В.А. има и качество представляващ дом за стари хора, но и че е действал от името на „***“ ЕООД, а също и че е управител на това дружество; че, освен че е администрирал, още и е извършвал и по занятие и срещу възнаграждение дейност по организиране и управление на предоставянето на социална услуга, както и че е предоставял тази услуга в специализирана институция – дом за възрастни хора.

Предвид това, освен категорично установената порочност на АУАН, с НП на А.В.А. недопустимо за първи път е „придадено“ качество представляващ „Дом за стари хора“ (термин, относим към регистрираните дейности по предоставяне на социални услуги). Прието е за първи, че същият има и качество на действащ от името на „***“ ЕООД, по отношение на което лице апропо единствено преди съставяне на акта е извършвана и проверка за наличие на регистрация към АСП. Вменено е за първи път с НП на А.В.А., че е извършвал и по занятие и срещу възнаграждение дейност освен по администриране, то и по организиране и управление на предоставянето на социална услуга, но и че е предоставял тази услуга, както и че я е предоставял в специализирана институция – дом за стари хора (отново понятие, относимо към регистрационния режим на социалните дейности).

Установеното се преценява от съда като съществен процесуален порок на производството, директно рефлектиращ върху правото на защита на наказаното лице, имащо право да разбере още посредством съдържанието на съставения му и предявен акт за установяване административно нарушение, какво му се вменява да е извършил, за да може относимо да организира защитата си, включително пред наказващия орган и до издаване на НП. Срещу тези факти А.В.А. е бил лишен от възможност да се защитава до издаване на НП. Това е видно от съдържанието на жалбата както до районния съд, така и пред настоящата касационна инстанция.

С установената липса на конекситет между обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението в съставения АУАН, както и с оглед безспорното допълване на фактическото административнонаказателното обвинение с издаденото НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на НП. За наказващия орган не са били налице предпоставките да издаде наказателно постановление в условието на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. При това положение и поради непредвидена процесуална възможност за наказващия орган да върне преписката на актосъставителя за коригиране, допълване, и за изменение на административнонаказателното обвинение в рамките на същото това производство, образувано със съставяне на процесния АУАН, единственото възможно процесуално действие е било прекратяване на преписката и връщане на материалите на актосъставителя с указания за образуване на ново производство в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и за установяване и съответно предявяване на всички елементи от обективна страна на състав на административно нарушение срещу конкретно установено лице във връзка с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗСП с оглед данните в производството.

Районният съд, като не е достигнал до горните изводи във връзка с приложимия процесуален закон, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Наказателното постановление е незаконосъобразно и също подлежи на отмяна.

При тези изводи доводите на касатора относно пледираната приложимост на чл. 28 от ЗАНН към процесния случай не следва да бъдат обсъждани. Единствено за правна издържаност на настоящия съдебен акт ще се отбележи принципно, че предоставянето на социални услуги при несъобразяване с нормативните изисквания, безспорно установени, за да защитят обществения интерес и уязвимостта на целевата група на тези услуги, не без основание е въздигнато в административно нарушение с предвиждани сравнително високи размери на наказанията. Нарушението не е резултатно, поради което преценка за вредни последици не се дължи – отговорността е предвидена с цел предотвратяването им. Какви могат да бъдат смекчаващите отговорността обстоятелства, извън обуславящите по – нисък размер на наказанието, при извършването на такова по вид административно нарушение, подлежи на прецизна преценка във всеки отделен случай.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 36 от 23.02.2018 година, постановено по АНД № 01899 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП01-0004/27.09.2017 година на Ръководител на Инспектората на Агенция за социално подпомагане, упълномощен със Заповед № РД01-0980 от 16.09.2016 година на Изпълнителния директор на АСП, с което на А.В.А. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 36, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 36, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/