Решение по Наказателно дело 338/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

гр. Перник, 19. 07. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Теодора Маринкова и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 338/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП), с адрес гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт ***, срещу решение № 204/05.04.2018г., постановено по административнонаказателно дело № 418 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се потвърди наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки с вх. № 1660/20.06.2018г. по описа на съда, в които поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. София и адрес на управление ул. „***“ № 30, ет. 4, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание. Чрез представителя си по пълномощие - адв. *** от САК, депозира молба с вх. № 1703/25.06.2018г. по описа на съда, в която оспорва жалбата, като неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение касационната жалба. Не сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е отменил наказателно постановление (НП) № F367725 от 26.01.2018 година, издадено от заместник–директор на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер 3 000.00 лв. за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) липсват констатации относно това дали нарушението води или не до отразяване на приход, т.е. не е посочен съществен елемент от обективната страна на административнонаказателната норма на чл. 185 от ЗДДС. Приел е, че това е било задължително, тъй като в посочената санкционна разпоредбата са предвидени санкции за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС, каквато в случая е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите, чийто граници за определяне са съществено различни досежно тяхната тежест, а именно фактът дали нарушението води или не до неотразяване на приходи е определящ за границите в които се определя наказуемостта на деянието. Районният съд е приел също, че пропускът да се предяви обвинение за този елемент от състава на административнонаказателната норма не само, че е ограничило правото на защита на нарушителя, като организира същата в пълен обем съобразно описаните факти и обстоятелства при които е извършил деянието, но възпрепятства и съдебният контрол относно правилното приложение на материалния закон. Счел е за недопустимо този елемент да се въвежда за първи път с НП, тъй като това предпоставя съществено изменение на описаното и предявено с акта нарушение, още повече, че в конкретния случай определя и по-тежка наказуемост на нарушението. Първостепенният съд е изложил мотиви, че с оглед отразеното в протокола за извършена проверка № 0319841/20.12.2017 г., че проверяващите са закупили контролна покупка, за която е бил издаден касов бон от ФУ, то за да бъде приложена санкционната норма на чл. 185, ал.2, изр.1-во от ЗДДС, административнонаказващият орган следва да докаже, че нарушението води до неотразяване на приходи, но по делото не са представени доказателства, че установената разлика от 34,10 лева е приход, т.е. приел е за недоказано, че разликата между касовата наличност по ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи, което е съществен елемент от обективната страна на административнонаказателния състав по който е санкциониран търговеца. При така изложените мотиви районният съд е отменил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От доказателствата по делото е установено, че на 20.12.2017 г., в 15:00 часа, инспектори в ТД на НАП - София извършили проверка в търговски обект – кафе „***”, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 21, стопанисван от „***” ЕООД. Осъществили контролна покупка, за която им била издадена фискална касова бележка от регистрираното, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел „Датекс FP 60 KL” с ИН на ФУ DT315160 и ФП № 02690268. Същото притежавало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, а в хода на проверката била разчетена касова наличност от ФУ в размер на 98,50 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била 132,60 лв. Установената разлика в размер на 34,10 лева не била регистрирана в наличния ЕКАФП чрез операцията „служебно въведени“ суми, съгласно изискването на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите. За констатациите от проверката контролните органи съставили протокол за извършена проверка № 0319841/20.12.2017 г. На 21.12.2017 г., в присъствието на пълномощник на търговеца, бил съставен АУАН № F367725, в който актосъставителят описал, че при извършената на 20.12.2017 г. проверка в стопанисвания от „***” ЕООД търговски обект - кафе „***”, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 21, е била установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ, като същата възлизала на 34,10 лева, която не била регистрирана в наличния ЕКАФП чрез операцията „служебно въведена“ сума, съгласно изискването на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите. Актът бил предявен за запознаване и подписан от пълномощника, като същият обяснил, че констатираната разлика се дължи на невъведена начална сума в касата, при започване на работния ден, чрез функцията „служебно въведена сума“. В законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения от търговеца. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно.

Процесното нарушение е правно квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелственото описание на нарушението съдържа както елементи от състава по чл. 33, ал. 1, така и елементи на състава по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Според ал. 2 на чл. 33, когато фискалното устройство не притежава операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, т. е. при липса на техническа възможност на ФУ, промяната на касовата наличност се отбелязва в книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й с точност до минута. По делото няма спор, че фискалното устройство в проверения обект притежава посочените функции. Следователно нормата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е неприложима. Промяната в касовата наличност следва да се отрази чрез съответната операция на устройството, а не посредством вписване в книгата за дневния финансов отчет, каквото фактическо описание липсва, но до който извод чрез тълкуване се достига на база на вписаната фактическа констатация за липса на вписване на „извършването и с точност до минута“. Въпреки безспорния факт на използване в проверявания обект на ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми (без значение активирани или не) и извода за липса на отразяване на въвеждане на пари в касата на ФУ, органът е възприел още, че търговецът не е отразил въвеждането с точност до минута, което по своето съдържание е обективен елемент от състав на нарушение във връзка със задължението по чл. 33, ал. 2 на Наредбата, когато ФУ намиращо се в обекта не притежава операциите по ал. 1. Следователно в обстоятелствената част на акта и НП липсват ясни и безпротиворечиви констатации по фактите, за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредбата. В тях се сочи, че промяната в касовата наличност не е отбелязана във фискалното устройство (неясно как) в момента на извършването й с точност до минута. Задължение с такъв фактически състав не е регламентирано от законодателя.

Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предполага обосноваване и на обстоятелства, касаещи прилагането на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От една страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства наказващият орган приема като основание за налагане на едната или другата санкция. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти да се изясняват и уточняват за първи път в производството по съдебно обжалване на издадения акт на административнонаказателно правораздаване, както и е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

Съобразявайки се с изложеното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваното решение.

При извършената на основание чл.218, ал. 2 от АПК служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204/05.04.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 418/2018 г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

О. М. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по КАН дело № 338/2018г. по описа на Административен съд Перник, на съдия Любомир Луканов:

Не съм съгласен с мотивите и диспозитива на взетото решение от касационния състав по следните съображения:

Нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС постановява, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно приложената норма на чл. 185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Считам, че районният съд е установил фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства, като е изпълнил задължението си да събере допустимите и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото. Мотивирано и обосновано е приел, че не се оспорва от страните, че при проверката от 20.12.2017 г. в търговския обект, стопанисван от ответника по касация, е установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 34,10 лева, която не е била отбелязана в намиращото се в обекта ФУ в деня на проверката. Правилен е и извода на районния съд, че по този начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което санкционираното дружество не е изпълнило фискалните си задължения по чл. 33, ал.1 от визираната Наредба № Н-18/2006 г., а тази правна норма е императивна, тъй като се регистрира и се отбелязва във фискалното устройство „... всяка промяна ...“, без значение какво е основанието и на какво се дължи същата, вкл. и „началното салдо“, поради което с бездействието си търговецът безспорно я е нарушил, които факти са били предявени на нарушителя при описание на нарушението в АУАН. Неправилно, при така установените факти, първостепенният съд е формирал правен извод за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, тъй като било ограничено правото на защита на нарушителя. Предвид установената фактическа обстановка първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че неправилно е приложена административнонаказателната разпоредба, което е съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Фактическата обстановка е установена от районния съд в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и не се оспорва от страните. Считам, че описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената за нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършването на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - промяната в касовата наличност на обекта, която не е надлежно регистрирана във ФУ на търговския обект, стопанисван от санкционираното дружество.

С нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е прието, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Административнонаказващият орган правилно е направил връзка със законовата норма, въз основа на която е издадена приложимата подзаконова норма, поради което правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Приемам, че описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. Този извод следва от факта, че в обстоятелствената част на атакуваното НП няма изложени факти, че положителната разлика от 34.10 лв. във фактическата касова наличност е довела до неотразяване на приходи. Обратно, изрично в НП е посочено (трети абзац на стр. 2 от същото), че „Нарушението води до неотразяване на приходи, тъй като след като разликата от сумата по дневния финансов отчет и установената наличност в касата е положителна, то е налице приход, който не е бил отразен по реда на Наредба № Н-18 от 13. декември 2006г. на МФ“. Следва, че в административнонаказателното производство е изследвано дали установеното нарушение води или не до неотразяване на приходи. След като административнонаказващият орган е установил, че нарушението е извършено именно поради неотразяване на приходи, установени в касата на проверявания търговски обект на търговеца, а същевременно не може да се приеме, че положителната разлика от 34.10 лева не води до неотразяване на приходи (какъвто отрицателен извод не е формиран нито в АУАН, нито в НП), то правилно санкцията е наложена по чл. 185, ал.2, изречение първо, а не по изр. 2 от ЗДДС. В конкретния случай търговецът не е санкциониран за това, че не е издал фискален бон или касова бележка (от събраните доказателства безспорно се установи, че такъв е бил надлежно издаден при осъществената от проверяващите контролна покупка), а за това, че не е регистрирал във фискалното касово устройство наличните парични средства, който според правната (а и житейска) логика, след като са установени в касата на търговски обект са придобити от извършваната в търговския обект дейност. Този извод се подкрепя не само от събраните по делото доказателства, но и от направеното признание на неизгоден за санкционирания търговец факт, че „констатираната разлика се дължи на невъведена начална сума в касата, при започване на работния ден, чрез функцията „служебно въведена сума““, заявено в писменото обяснение на пълномощника на „***” ЕООД (лист 20 от административнонаказателно дело № 418 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник) в деня на съставяне на АУАН № F367725 от 21.12.2017г. Тази начална „невъведена сума в касата“ на търговеца не се твърди да е с различен произход, а е именно от осъществена търговска дейност в проверения търговски обект. В този смисъл напълно споделям доводите в касационната жалба, доразвити от представителя на касатора в писмените бележки, че за да е осъществено нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е достатъчно разликата в касовата наличност да не е отразена чрез съответната операция на ФУ.

Санкционната норма в случая е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която урежда множество хипотези, сред които е и хипотезата на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разликата между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Именно по тези съображения приемам, че административната отговорност на „***“ ЕООД е ангажирана законосъобразно по приложимата правна норма. След като административнонаказващият орган е установил, че нарушението е извършено чрез неотразяване на фактическата парична наличност в проверявания търговски обект на търговеца, в размер на 34.10 лв., която не е документално обоснована, а същевременно не може да се приеме, че тази положителна разлика от 34.10 лева не води до неотразяване на приходи (каквито обстоятелства не са посочени в АУАН и НП), то правилно санкцията е наложена по чл. 185, ал. 2, изречение първо, а не по изр. второ от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

От събраните пред районния съд доказателства приемам за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата „***“ ЕООД не е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното си устройство въвеждането на пари в касата чрез операцията „служебно въведени суми“, с което е допуснало нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, и деянието осъществява всички съставомерни от обективна страна признаци на административно нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице, то субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 от НК.

Не споделям извода на районния съд, че в съставения АУАН № F367725 от 21.12.2017г. следва да има „констатации относно това дали нарушението води или не до отразяване на приходи“. Съгласно нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН съставения АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Считам, че даденото от актосъставителя описание на нарушението е достатъчно пълно и недвусмислено са посочени всички обстоятелствата на нарушението – посочена е касовата наличност при започване на проверката (98.50 лева), констатираната положителна разлика от +34.10 лева, която представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби, което не е отразено във фискалното устройство чрез функциите „служебно въведени суми“. Актосъставителят изрично е препратили и към съставения Протокол за извършена проверка № 0319841/20.12.2017г. Дали нарушението води или не до отразяване на приходи е извод, а не обстоятелство по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. При съставяне на АУАН не би могло да бъде формиран извод дали „нарушението води или не до отразяване на приходи“, тъй като не е изтекъл срока за писмени възражения от търговеца (аргумент от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН). Такъв извод би могъл да направи едва административнонаказващият орган при издаване на НП, но не и актосъставителя. Да се приеме противното, би означавало да се игнорира правото на защита на нарушителя да направи възражения относно произхода на установената сума, която надвишава тази по дневния финансов отчет. Считам, че правилно админстративнонаказващият орган в издаденото НП е приел, че установеното нарушение води до неотразяване на приходи. След като касовата наличност в касата на търговския обект е с положителна разлика в размер от 34.10 лева спрямо документираната сума в дневния финансов отчет, то в тежест на санкционирания търговец е да установи произхода на сумата, която надвишава тази в отчета. Първостепенният съд е разполагал с доказателства и признанието на представителя на „***“ ЕООД, че сумата от 34.10 лева, е именно резултат от невъведена начална сума в касата, т.е. изпълнителното деяние на осъщественото административно нарушение е установено по безспорен начин. В този смисъл считам, че след като санкционираното дружество не е установило друг начин за генериране на сумата от 34.10 лв., то следва, че тя действително е неотразен приход от дейността на търговеца, доколкото нейната наличност е установена в касата на търговския обект.

Не споделям приетото от касационния състав, че обстоятелственото описание на нарушението съдържа елементи от състава по чл. 33, ал. 1 и елементи на състава по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и формираният извод, че в акта и НП липсват ясни и безпротиворечиви констатации по фактите. Действително в НП е записано, че търговецът не е отразил въвеждането на сумата от 34.10 лв. с точност до минута, което по своето съдържание е обективен елемент от състав на нарушение във връзка със задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., но този абзац на НП не следва да се обсъжда изолирано от останалото му съдържание (обстоятелствена част и диспозитив). Обстоятелствената част на всеки акт на администрацията, вкл. и в административнонаказателното производство, следва да се възприема и обсъжда във връзка с взетото управленско решение, в случая - с приетия диспозитив на оспорваното НП. По тези съображения считам, че макар в обстоятелствената част на НП да е отразен елемент от състава на административно нарушение, за което на наказаното дружество не му е повдигнато обвинение (със съставения АУАН), а и не е наказано с издаденото НП (за нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), то това не води до съществено процесуално нарушение, тъй като не засяга негативно правото на защита на наказания субект. В подкрепа на последния извод е и пълното съответствие на описателната част на НП, че фискалното устройство притежава операцията „служебно въведени суми“, а установената промяна в касовата наличност в положителен размер на 34.10 лева, която представлява въвеждане на пари в касата, не е отразена във ФУ, с хипотезиса на сочената като нарушена норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. А изводът, че не е засегнато негативно правото на защита на наказания субект следва и от факта, че дружеството е разбрало повдигнатото му обвинение за конкретното административно нарушение - чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и адекватно е провело защитата си пред съда. Отделно от изложеното считам, че при въвеждане в касата на сума пари, при ФУ разполагащо с операцията „служебно въведени суми“, вкл. и на установената при проверката - 34.10 лева, това би било отразено от самото устройство с точност до минута (а и с точност до секунда), поради което следва, че НП не е опорочено, както неправилно е приел първостепенният съд. В този смисъл не споделям изводите на районния съд и касационния състав, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на наказателното постановление, което да е довело до нарушаване правото на защита на санкционираният търговец.

С отмяната на оспореното пред районния съд НП се достига до неналагане на административно наказание за допуснато административно нарушение на правилата за регистрация и отчетност в търговските обекти чрез фискални устройства, което не съответства на целта на закона - охрана интересите на фиска. Споделям и извода на представителя на касатора, че законодателят е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, поради което и минималният размер на имуществената санкция е 3000 лв. При така направените изводи приемам, че касационната жалба е основателна, а съдебното решение следваше да бъде отменено.

Разглеждайки делото по същество, в изпълнение нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК, не намирам основание за отмяна на НП № F367725 от 26.01.2018г. Същото е издадено в предписаната от закона писмена форма, от компетентен орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от обективна страна. Спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното дружество е осъществило състава на установеното административно нарушение, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие и с целта на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като е законосъобразно.

С оглед изложените съображения приемам, че решение № 204/05.04.2018 г. постановено по административнонаказателно № 418/2018г. по описа на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № F367725 от 26.01.2018 година на заместник – директора на ТД на НАП София, е незаконосъобразно и следваше да бъде отменено, а наказателното постановление - да се потвърди.

СЪДИЯ: