Решение по Наказателно дело 347/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№291

гр. Перник, 02. 07. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Т. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 347/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю.Л.С. с адрес ***, срещу решение № 285/09.05.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 715 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ (ПП), редовно призован, в открито съдебно заседание чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В., оспорва касационната жалба. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил изцяло наказателно постановление (НП) № 17-1158-005957 от 19.01.2018г. на началник сектор „ПП“ на ОД-МВР-Перник, с което на Ю.Л.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на осн. чл.183, ал.4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 104а от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен, а обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица. След като е обсъдил доказателствата първостепенният съд е приел, че авторството на административното нарушение е доказано, а нарушител е санкционирания Ю.Л.С.. По отношение на наказанието съдът е формирал извод, че е правилно и законосъобразно по вид и размер. Приел е също, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, ал. 3 от НК, поради което и не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При така изложените мотиви районният съд е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП № 17-1158-005957 от 19.01.2018 год., касае неспазване на правило по ЗДвП. От фактическа страна е установено, че на 12.12.2017 г., около 15:50 часа, в гр. Перник Ю.Л.С. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ по ПП І-6 в посока от ул. „***“ към пътен възел Даскалово. Към този момент П. В. С. – на длъжност „мл. автоконтроьор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, изпълнявал служебните си задължения, свързани с контрол на правилата за движение, като се намирал на ПП І-6 и визуално възприел, че водачът на използвал мобилния си телефон, без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му. В присъствието на водача Ю.Л.С., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0253527/12.12.2017 г., с който отговорността на водачът била ангажирана за нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Нарушението не било оспорено от жалбоподателят, който обяснил, че разговарял по телефона с дознател от Второ РУ-Перник, тъй като негово моторно превозно средство било предмет на кражба. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора Ю.Л.С. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението в касационната жалба по отношение на липсата на вина при извършване на деянието. От събраните пред районния съд гласни доказателства се потвърждават констатациите описани в АУАН, че при управление на лекия автомобил касаторът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му. Касаторът не твърди, а и не е представил никакви доказателства за да обори установеното, че на 12.12.2017 г., около 15:50 часа в гр. Перник е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ по ПП І-6 в посока от ул. „***“ към пътен възел Даскалово, като по същото време е използвал и мобилен телефон без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му. След като не са ангажирани доказателства различни от тези описани в АУАН, то правилно първостепенният съд е потвърдил наложеното административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Правилно и обосновано състава на Районен съд Перник е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си Ю.Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за което същият е санкциониран на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП. По делото пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които са обсъдени подробно и чрез тях се изяснява фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е направил логични и обосновани изводи от права страна, а именно че касаторът С. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от санкционирания, а пред съда не са представени доказателства, които да доведат до установяване на различна фактическа обстановка от тази описана в АУАН и установена от свидетелските показания в хода на съдебното дирене.

Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Правилно първостепенният съд е приел, че с действията си санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в НП нарушение, като изложената в него фактическа обстановка се установява от събраните по делото и в хода на административнонаказателното производство писмени и гласни доказателства.

В преценката си дали да издаде НП, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Кредитирайки събраните доказателства, вкл. и показанията на свидетеля-актосъставител, във връзка с констатациите при съставяне АУАН, районният съд е събрал необходимите доказателства за да направи правилен извод за извършеното нарушение.

В АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, конкретно и ясно е посочено кога и от кой е извършено административното нарушение. Конкретно е определена и нарушената правна норма.

Пред касационната съдебна инстанция касаторът не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до правни изводи, различни от тези на районния съд.

Неоснователно е възражението на касатора, че деянието не е извършено умишлено. Първостепенният съд е съобразил събраните гласни доказателства, които съответстват на установената фактическа обстановка в съставения АУАН. В този случай не е оборена презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП на АУАН, тъй като за твърденията си касаторът не е ангажирал доказателства които да оборят констатациите в акта. Водачът е бил длъжен като правоспособен такъв да управлява без да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Следва да се приеме, че деянието не е извършено от касатора при пряк умисъл, а в хипотезата на небрежност, която не освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност. Ирелевантно за спора е с кого е разговарял касатора по време на движение, по какъв повод е водил разговора, нито дали е бил в процес на спиране на автомобила или на потегляне.

Неоснователно е и възражението на касатора, че актосъставителят и издалият НП не са компетентни органи. От представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства се установи, че към 12.12.2017г. актосъставителят П. В. С. е заемал длъжност „мл. автоконтрольор в група „ОДПКПД“ на сектор „ПП“ на ОД-МВР-Перник, а С. Г. Л. - издател на процесното НП, към 19.01.2018г. е заемал длъжността началник сектор „ПП“ на ОД-МВР-Перник. Следва, че съставеният АУАН бл. № 0253527/12.12.2017 г. е съобразен с нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а НП № 17-1158-005957 от 19.01.2018 год. е в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и издадената заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи (лист 14 от административнонаказателно дело № 715 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник).

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285 от 09.05.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 715/2018г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/