Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 300
гр. Перник, 06.08.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
По докладваното
от съдията Георгиева административно дело № 268 по описа за 2018г. на
Административен съд-Перник, при участието на секретаря Валентина Христова, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
Производството
по делото е образувано по жалба на С.Д.Ш. против Заповед за задържане на лице,
с рег. № 313з-674 от 18.04.2018г., издадена от полицейски орган Г. З. Б.-ст.
инспектор при СПИП към ОД на МВР-Перник.
Със заповедта е наредено
задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане
при ОД на МВР-Перник. По съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването й, се иска отмяната й от съда и присъждане на
направените от жалбоподателя съдебни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща и пълномощник.
Ответникът по
жалбата- полицейски орган Г. З. Б., началник сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Перник
не се явява в съдебно заседание. За представител изпраща главен юрисконсулт Звездалина
Василева. Оспорва жалбата. В пледоарията по същество излага съображения
свързани със законосъобразността на атакуваната заповед и прави искане жалбата
като неоснователна да се отхвърли.
По
допустимостта:
В заповедта
предмет на съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да
се подаде жалба. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в
законоустановения срок. Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от
административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество
Административен
съд-Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания,
приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
В сектор „ПИП“
при ОД на МВР-Перник е постъпила оперативна информация, че лицата С.Д.Ш. и в.
В. М. държат, транспортират и разпространяват големи количества акцизни стоки
/нарязан тютюн/ без бандерол на МФ на Република България на територията на гр. Перник и гр. Батановци.
Лицето в. В. М. е с криманалистическа регистрация по чл. 234 от НК.
На 18.04.2018г.
е проведена специализирана полицейска операция, при която в гр. Батановци са
установени лицата С.Д.Ш. и в. В. М.. С.Д.Ш. е управлявал МПС, л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******, в които е намерена акцизна стока без бандерол, а именно
пет полиетиленови
чувала със ситно
нарязана листна маса-тютюн. в. В. М. е управлявал друг лек автомобил.
На 18.04.2018г.
е образувано досъдебно производство № 319/2018г. по описа на Първо РУ-Перник.
Направен е оглед на местопроизшествие и е
съставен протокол от 18.04.2018г.. Извършените процесуалните действия са
одобрени по съответния ред от районен съдия. От протокола е видно, че в багажника
управлявания от С.Ш. автомобил са намерени четири броя полиетиленови
чувала пълни с жълтеникаво-кафява суха листна маса със специфичен мирис на
тютюн. При отключване на автомобила на пода зад предна дясна седалка е намерен
един брой полиетиленов чувал запълненен с жълтеникаво-кафява суха листна маса
със специфичен мирис на тютюн. Петте чувала и МПС-то л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** са иззети за извършване на
последващи процесуални действия.
При условията на
неотложност е направено и претърсване на имота, в който живее С.Д.Ш.. Съставен
е протокол за претърсване и изземване. Процесуалните действия са одобрени по
съответния ред от районен съдия.
С.Д.Ш. и в. В.
М. са задържани за срок от 24 часа в различни помещения за временно
задържане в І-во
РУ-Перник, видно от книга на задържаните
лица.
По отношение на С.Д.Ш. е
издадена Заповед за
задържане на лице, с рег. № 313з-674 от 18.04.2018г., издадена от полицейски
орган Г. З. Б.. Подписана е декларация и
е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице.
С.Д.Ш., видно от
протокол за разпит е разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 319/2018г.. Дал
е конкретни обяснения по случая.
С.Д.Ш., видно от книга
на задържаните лица е освободен на 19.04.2018г. в 9.00ч..
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената по делото административна преписка, приета като годно
доказателство. Въз основа на нея, съдът намира следното:
По правото:
Със Заповед с
рег. № 313з-674 от 18.04.2018г. полицейски
орган Г. З. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържал
жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при ОД на
МВР-Перник. От удостоверение УРИ № 313р-5473 от 10.05.2018г. се установява, че
издателят на заповедта, към дата на издаването й заема длъжност началник на
група „Противодействие на престъпления в отрасли на икономиката“ в сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР-Перник и същият има качество на полицейски орган. В случая
компетентността на полицейския орган да задържа лица за срок от 24 часа
произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това следва,
че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е
в изискуемата форма за действителност. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР,
задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като
съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както
и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента
на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно
основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не се възприема довода в жалбата, че
заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства. Към
административната преписка трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай
такива се съдържат в административната преписка и най-вече в докладна записка от
18.04.2018г. и в протокола за оглед на местопроизшевствие, който е й първото
действие във основа на което е образувано и досъдебно производство № 319/2018г.
по описа на Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник. Досъдебно производство № 319/2018г. е
образувано за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, а именно за държане на
акцизни стоки без бандерол. Установените акцизни стоки
без бандерол в управлявания от жалбоподателя автомобил е довело до съмнение, че
жалбоподателя е съпричастен към предмета на досъдебно производство. С оглед на
това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на
ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да
ръководи действията и постъпките си.
След задържането на оспорващия, от самия него е попълнена и подписана
декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5
и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Декларирал е, че е запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, че е уведомил член
от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на
Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор
и за негова сметка. С оглед на това се приема, че административно
производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта на това
основание.
Оспорваната
заповед е и материално законосъобразна. В
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на
които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато
има данни, че лицето е извършило престъпление. За
да упражни правомощието си по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно полицейският орган да
разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да
съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността
на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. На
следващо място, една от основните функции на полицейските органи, съгласно
разпоредбата на чл. 61 от
ЗМВР е именно да
предотвратяват и разкриват престъпления. В ЗМВР няма изискване като задължителен реквизит на
издадената заповед да се посочва за какво конкретно престъпление са налице
данни, нито да бъде посочена конкретна квалификация на съответното деяние.
Конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание на издадената
заповед за задържане на лице могат да се съдържат в отделна преписка или и в
друг акт. От събраните по делото доказателства се установява, че
са налице данни, че задържания С.Ш. е държал на 18.04.2018г. пет броя
полиетиленови чувала пълни с жълтеникаво-кафява суха листна маса със специфичен
мирис на тютюн без бандерол в управлявания от него лек автомобил „Фолксваген
пасат“ с рег. № Е9550АХ. Именно наличието на данни за извършено
престъпление, представлява основание за ограничаване правата за придвижване на
задържания, като се имат предвид представените по делото документи от досъдебно
производство № 319/2018г., образувано за извършено престъпление по чл. 234, ал.
1 от НК. От доказателствата по делото е видно, че това
досъдебно производство е образувано и
водено за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за държане на
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон и по което производство жалбоподателя е бил разпитван като свидетел. ЗМВР говори
за задържано лице, по отношение, на което има данни, а не доказателства за
извършено от него престъпление. Поради тази причина дори това досъдебно
производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на
обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящето производство. Към дата на
издаване на заповедта за задържане са били налице материално правните
предпоставки за издаване на заповед с такова съдържание.
Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал.1,
т. 1 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност
за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните
лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да
подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им
въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. В хода на задържането, оспорващият е дал писмени обяснения по ДП № 319/2018г.,
извършен е оглед на местопроизшествие, извършени са неотложни действия на адреса му
по лична карта, т.е. в периода на задържане са извършени действия нетърпящи
отлагане. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален
период- 24 часа-задържан е в 10.00 часа на 18.04.2018г. и е освободен на 19.04.2018г.
в 09.00 часа след като административният орган е извършил необходимите процесуални
действия във връзка ДП № 319/2018г. за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 от
НК. С оглед на това, съвсем
законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед. Не са
налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват
и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за
които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им
свободно да се придвижват в пространството. Мярката е приложена в съответствие
с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. Няма допуснато
нарушение на нормите на чл. 5 от
ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т.1 от
ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените
случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5, т.1, б.
"с" от ЕКЗПЧОС е посочено, че това са и случаите на призната
необходимост да се предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление. По тези причини издадената заповед съответства и на
целта на закона.
С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и при точно позоваване на материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и
законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на
разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване.
Ответната страна не претендира
разноски, поради което и не се присъждат такива.
Воден от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Д.Ш. против Заповед за задържане на лице, с рег. № 313з-674 от 18.04.2018г.,
издадена от полицейски орган Г. З. Б. при ОД на МВР-Перник.
Решението може
да се обжалва пред Върховен административен съд
на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.