№ 302
гр. Перник,
09.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник в публично
заседание на двадесет и пети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при секретаря Валентина Христова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 309 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на М.В.М.,*** чрез адв. В.Б.,*** против Заповед № 18-1158-000288
от 07.04.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка по чл.
171, т.2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
Деянието не е описано пълно и ясно, с което е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Моли съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Не заявява
претенция за разноски.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява, а за представител изпраща адв. В.Б.,***.
Поддържа жалбата и моли да се отмени
оспорената заповед по мотиви, изложени в нея. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът - Началник сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР-Перник, редовно
призован за представител изпраща гл. юрисконсулт Звездалина Василева. Оспорва
жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното
По
фактите:
На 07.04.2018г. е издадена
Заповед № 18-1158-000288 от Слави Лазов-началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник
против М.В.М.,***, за това, че като собственик на мотоциклет, с рег. № ****** е
представил управлението му лицето В.М.М., с ЕГН **********. Последният не притежава СУМПС, валидно за категорията към
която спада управляваното от него МПС. В заповедта е посочено, че се издава на
основание чл. 171, т.2а, б. „а“. Със заповедта
е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В административната преписка има АУАН,
съставен от служители при ОД на МВР-Перник против В.М.М., от който се установява, че на 07.04.2018г. в 21.52ч.
в с. Драгичево, по ул. „Кокиче“ управлява мотоциклет с рег. № ****** без да притежава категория за управлението му. Това е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С акта
са иззети свидетелството за регистрация
№ 008091360 и един брой регистрационна табела с № ******. АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя
на датата на съставянето му.
От
справка за собственост на МПС се установява, че жалбоподателят е вписан в база
данни като собственик на мотоциклет СУЗУКИ Ц 50, с допустима маса 470кг; с обем
на двигателя 800куб.м. и мах. мощност 44kw.
От
свидетелство за управление на МПС се установява, че жалбоподателя е
правоспособен водач, притежаващ категории АМ, А1, А2, А, В1, В и ВЕ.
От
справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната
система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че В.М.М., притежава
СУМПС, издадено на 08.02.2016г., с придобити категории В и М.
По делото е представена и приета Заповед №
313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат
с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава
шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД
на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.2 е и началник на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Перник.
От удостоверение УРИ № 313р-6913
от 12.06.2018г. се установява, че към 07.04.2018г. издателят на процесната
заповед заема длъжност- началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби
за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са
определени в приложената към преписката Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник.
Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в
която по т. 1.2 е оправомощен началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки
по реда на глава шеста от ЗДвП. По
делото не е спорно, че издателят на
заповедта към дата 07.04.2018г. заема тази длъжност. Именно тази заповед на
Директора на ОД на МВР-Перник е посочена в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. С оглед на това се
приема, че процесната заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1
от АПК.
Оспорената в настоящото производство
заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.
Същата е мотивирана. Има посочени правни и фактически основания. С оглед на
това не се констатира порок по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до
отмяната й.
В
обстоятелствената част изрично е посочено, че е установено, че МПС-то
собственост на жалбоподателя е управлявано от лице, което не притежава
СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. За
така извършеното административно нарушение от водача В.М. на нормата на
чл.
150а от ЗДвП е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на автомобила заради това, че е предоставил
автомобила си да бъде управляван от водач
непритежаващ свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Доколкото се касае за две различни
процедури, за наличието на законовите
предпоставки за осъществяване на две
самостоятелни административни производства - по прилагане на принудителна административна мярка по
отношение собственика на превозното
средство и по ангажиране административната отговорност на нарушител за извършено административно нарушение - няма място
за каквото и да било недоумение факта, че по отношение на жалбоподателя е
издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, а по отношение на водача В.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Не е
основание за отмяна на оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ това, че в
разпоредителната част на атакуваната
заповед не е посочено регистрационния номер на
ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направено пълно и точно описание
на моторното превозно средство по
отношение, на което се прекратява регистрацията, като в
разпоредителната част на акта
административният орган си е послужил с понятието, съдържащо се в чл.
171, т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик.
От съдържанието на заповедта се
установява по безспорен и недвусмислен начин, че се касае за прекратяване на регистрацията на
мотоциклет, притежаващ преди прилагане на
ПАМ рег. № 0518Х, собственост на М.В.М..
В разпоредителната
част на оспорената заповед не е изписан приложимия закон, въз основа на който е
наложена мярката прекратяване на регистрацията, но това по разбиране на
настоящият състав не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. В титулната част е посочен
коректно материалния закон. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното
административно нарушение, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт
на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, б.
„а“ не представлява съществено процесуално нарушение. Този пропуск не е довел до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя
извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
които нарушения да са основание за отмяна на
оспорвания административен акт като незаконосъобразен и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК.
Правилно административният орган е приложил
материалния закон. За да бъде приложена конкретната принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП е необходимо да бъде установено
наличието на следните обстоятелства:
принудителната административна мярка да се налага по отношение на собственик
на автомобил, който автомобил да е
управляван от друго лице, като последното към момента на управление да не притежава свидетелство за управление на МПС,
валидно за категорията на управляваното МПС. При наличието на тези регламентирани предпоставки
административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна
административна мярка. В конкретния случай няма спор относно това, че
мотоциклетът е собственост на жалбоподателя. При спазване на чл. 170, ал.
1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган
е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори
констатациите на органа. В случая обаче не се ангажираха доказателства, че В.М.
има необходимата категория, за да може да управлява процесното МПС. От събраните доказателства, представени от
ответника-справка картон на водача се приема, че управлявалият МПС-то В.М. не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното
МПС. Същият притежава свидетелство за правоуправление на МПС с придобита категория В и М.
За да управлява мотоциклет, с посочени параметри в приложена по делото справка,
е необходимо водача да има СУМПС за категория А, изхождайки от чл. 155, ал. 1
вр. с ал. 4 във вр. с чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Въз основа на
изложеното по делото е безспорно
установено и доказано, че на 07.04.2018г.
В.М. е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Управляването на
моторно превозно средство без да притежава такова свидетелство за управление е
административно нарушение - чл. 177, т. 2 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, е и основание за прилагане на
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство".
Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Въз основа на изложеното се
приема, че издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е законосъобразна, като издадена при
правилно приложение на материалния закон.
По възражението за липса на доказателства за „предоставено“
на В.М. управление на МПС, то ще се посочи, че чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не държи сметка за „предоставяне“.
Такова „предоставяне“ би имало значение в производство по ЗАНН във връзка с
оспорване на наказателно постановление, ако има издадено такова за извършено
административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Между страните няма спор,
че мотоциклетът управляван от В.М. на 07.04.2018г. е собственост на жалбоподателя и следователно, правилно
принудителната административна мярка е била наложена на собственика на
превозното средство, което е било управлявано от водач
без СУМПС, валидно за категорията към която спада МПС. При това свидетелството
за регистрация на МПС и табелата с
регистрационния номер правилно са отнети от собственика на превозното средство, изхождайки от чл.
172, ал.4 от ЗДвП. За да бъде приложена процесната принудителна мярка
законът не изисква установяване и то от административния орган, на обстоятелството, че собственикът на превозното средство е знаел, че го
предоставя на неправоспособен водач.
Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на
моторно превозно средство да предприеме съответните мерки и да предоставя
МПС-то си за управление само на
правоспособни водачи, притежаващи съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Като
не е предприел каквито и да било действия в тази насока, жалбоподателя следва
да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с едно такова
поведение-да изтърпи наложената му принудителна административна мярка.
С
оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и
административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателят е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея
просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил мярката.
Приложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от
закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в
интерес и на самия водач и на собственика на МПС-то. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност
заложен в чл.
6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда,
като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от
необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца.
С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната
цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна
административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на
административната принуда.
Правилно административният орган е приложил мярката. Административният
акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за
прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона. При установено нарушение на управление на МПС,
без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство са възникнали
материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000288 от 07.04.2018г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разноските:
Страната, която има право на разноски не е поискала присъждане, поради и
което не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.М.,***
против Заповед № 18-1158-000288 от 07.04.2018г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/