Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 313
гр. Перник, 19. 09. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 233/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на С.Б.П., с адрес: ***, срещу заповед № РД-05-86/1/19.02.2018 г. на кмета на община Трън, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „масивна пристройка“
към съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в УПИ
Х-139, кв. 14 по подробния устройствен план (ПУП) на с. ***, община Трън.
В
жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения
акт, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта е представена
фактическа обстановка, която се е осъществила преди издаването на констативните
актове, предшестващи процесната заповед. Излага, че извършения през 2005г.
ремонт на сградата, строена през 1918г., не може да се счита за нов строеж. Иска
от съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.
В
открито съдебното заседание, чрез процесуалния си представител и пълномощник –
адв. М. Й.В. ***, жалбоподателят поддържа жалбата и претендира разноски. Не
представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника.
Ответникът
по оспорването - кметът на община Трън, чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. М.С.Г. от САК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага
подробни съображения и пледира за отхвърлянето й. Представя административната
преписка по издаване на оспорения акт. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Административен
съд Перник, след като извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
неоспорените доказателства по административната преписка се установи, че
административното производство е започнало по повод сигнал-жалба за извършено
незаконно строителство, вх. № Ж02-62 от 19.12.2017 г. по описа на община Трън,
гр. Трън, подадена от П. А. А.*** (лист 11 от делото). По повод постъпилия
сигнал-жалба, със заповед № РД-05-534 от 18.12.2017г., на основание чл. 44, ал.
2 от ЗМСМА и чл. 194 от ЗУТ, кметът на общината е назначил комисия от служители
в дирекция „УТ, ОС и ИП“, които да извършат контролни работи, проверки,
замервания, констатиране на незаконно строителство, във връзка с постъпили
сигнали в общината (лист 18 от делото).
Установява
се, че на 08.02.2018 г. е извършена проверка на място и по документи от
служителите на община Трън, които са съставили констативни актове №№ 2 и 3 от същата
дата (лист 19-21 от делото). Констатирано е, че строежът е разположен в УПИ
Х-139, кв. 14 по ПУП на с. З.***, община Трън, който имот е собственост на Р. П.
П.***. Като възложител на строежа е посочена С.Б.П., присъствала по време на
проверката. Проверяващите са констатирали, че липсват одобрени строителни книжа,
както и не е издадено разрешение за строеж. Според установеното в посочените констативни
актове строежът представлява „масивна пристройка“ към съществуваща двуетажна
полумасивна жилищна сграда, изпълнена от тухлена зидария със свързващ варов
разтвор, има вътрешна и външна мазилка и монтирана ПВЦ дограма; размерите на
строежа са 3.00м./3.00м. и височина до кота било 4.60м.; покривът е дървен
двускатен, покрит с керемиди, като по време на проверката строежът е напълно завършен
и захранен с ток и вода и се използва по предназначение. По данни на
възложителя строителството е извършено през 2005г. Проверяващите са посочили
конкретни нарушения, а именно: че извършеното строителство на масивната
пристройка е без необходимите строителни книжа, не съответства на плана за
регулация и на допълващото застрояване, не съответства на подробния устройствен
план и няма план за застрояване и разрешение за строеж. Посочени са и
нарушените разпоредби на ЗУТ, като е формиран извод, че строежът е незаконен и
е основание за започване на административно производство по реда на чл. 224а,
ал. 1 от ЗУТ и издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ.
Констативните
актове са връчени на жалбоподателката срещу подпис на 08.02.2018г. (видно от отбелязването
на констативните протоколи), като в тях изрично е посочено, че възраженията
срещу актовете могат да се правят в 7-дневен срок, считано от 09.02.2018г. В
седемдневния срок в общината е постъпило възражение по актовете от С.Б.П. (лист
25 от делото). Във възражението са развити доводите, които са поддържани и в
жалбата пред съда, че къщата е строена през 1918г., а през 2005г. е правен само
основен ремонт, поради което е търпим строеж по силата на § 16 от ЗУТ.
Пред
община Трън е представено и становище с изх. № В02-1(1) от 16.02.2018г. на и.д.
гл. архитект на общината, в което е посочено, че са нарушени разпоредбите на
чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, а тъй като отразеният период на
построяване е 2005г., то не дава основание за изследване възможността за
определяне на режим на търпимост. Формиран е извод, че строежът „масивна пристройка“ към
съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда, разположен в УПИ Х-139,
кв. 14 по подробния устройствен план на с. З., община Т., не е търпим строеж и
същият е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Въз
основа на така изпълнената административна процедура е издадена процесната заповед
№ РД-05-86/1/19.02.2018 г. от кмета на община Трън, с която на основание чл. 224а,
ал. 1, чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, и правомощията на чл. 223, ал. 1, т.
1, 3, 4, 8, 9 и 10 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строеж: „масивна
пристройка“ към съществуваща двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се
в УПИ Х-139, кв. 14 по ПУП на с. З., община Т., който е възприет като незаконен
строеж (лист 28-29 от делото). Връчена е лично на С.Б.П. на 14.03.2018г., което
е видно от представеното известие за доставяне ИД PS 2460 001РР М (лист 31 от делото). Заповедта е изменена със заповед №
РД-05-86/2/ от 22. 03. 2018г., с която е поправена допуснатата техническа
грешка, а именно – датата на процесната заповед да се чете 19.02.2018г. (лист
32 от делото).
От
представената в цялост административна преписка се установява още, че Радослав
Петров Петров, чрез пълномощника си С.Б.П., е придобил през 2004г. в
собственост УПИ VІ-147а в кв. 14 по регулационния план на с. З., община Т. от
1928г., с площ от 580 кв.м. при подробно описани съседи и с уточнение, че има
неуредени по §6 от ЗУТ регулационни сметки (лист 16 от делото). От
удостоверение изх. № 9400-112/12. 02. 2018г. на община Трън се установява идентичността
между УПИ VІ-147а, в кв. 14 по отменения ПУП на с. З., община Т. и УПИ Х-139,
кв. 14 по сега действащия ПУП на с. З., община Т. одобрен с решение №
3/15.02.2006г. на Общински съвет гр. Трън (лист 17 от делото).
По искане на
жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена
от вещото лице инж. И.Т.К. (лист 70-73 от делото). От заключението на експерта
се установява, че двуетажна жилищна сграда, находяща се в имот УПИ ХІІІ-140
с площ от 1 938 кв.м., кв. 14 по ПУП на с. З., община Т., е построена преди
1928г., като за нея няма издадени строителни книжа и същата е нанесена в
отменения ПУП от 1928г. на с. З., община Т. Вещото лице заключава, че при
извършения оглед на място се установява извършен ремонт на ½ част от
северната половина на четирискатния покрив на двуетажната сграда, за който
ремонт няма издадени строителни книжа и не може да се установи кога е извършен
ремонта. Установява се също, че до двуетажната жилищна сграда, в имот УПИ
ХІІІ-140 с площ от 1 938 кв.м., кв. 14 по ПУП на с. З., община Т., е изградена
друга сграда, която не е нанесена в ПУП от 1928г. на с. З., община Т., нито в
сега действащия ПУП на с. З., община Т.. Според заключението на експерта, за
строежа, находящ се в имот УПИ Х-139, кв. 14 по ПУП на с. З., община Т., са
съставени констативни актове №№ 2 и 3 от 08. 02. 2018г. и е издадена процесната
заповед на кмета на община Т., като за него няма одобрени строителни книжа и
други документи, подавани в община Т., както и не е подавана декларация пред
служба „Местни данъци и такси“ към община Трън за заплащане на дължимите
данъци. В открито съдебно заседание от 11.09.2018г. вещото лице конкретизира и допълва
заключението си, че и двете сгради са строежи пета категория, а за сградата в
УПИ Х-139, кв. 14 по ПУП на с. З., община Т. не може да се установи кога е
построена, нито дали е извършван някакъв ремонт. Уточнява също, че за масивната
пристройка в УПИ Х-139, кв. 14 по ПУП не се отнася написаното в т. 4 от
заключението. Вещото лице сочи, че според договора за доброволна делба № 69, т.
І, рег. № 228/2007г. масивната пристройка в имот УПИ Х-139, кв. 14 по ПУП на с.
З., община Т. не е засегната от делбата.
Приетите
доказателства и установените с тях факти кореспондират помежду си, както и с
приетото заключение на вещото лице по СТЕ, която съдът кредитира, като
обективно и безпристрастно дадено. Жалбоподателят не се ползва от правото си да
оспори заключението на вещото лице, да поиска повторна експертиза, както и да
доведе допуснатите му свидетели, поради което съдът приема, че установеното от
заключението на вещото лице не е оборено по установения в закона ред, респ.
няма правна пречка съдът да основе правните си изводи на доказателствата
събрани с това доказателствено средство.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, във връзка с
чл. 168 от АПК, съдът формира следните правни изводи:
І. По допустимостта на
жалбата:
Съдът приема, че жалбата е
подадена от лице, което има правен интерес от оспорването на административния
акт, тъй като е негов адресат. Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателя на
14.03.2018г., а жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, което се установява от изричното признание на факта, че пощенския
печат на жалбата е от 28.03.2018г. – съгласно отразеното в констативен протокол
№ 9 от 02.04.2018г., изготвен от служители на община Трън (лист 35 от делото).
Жалбата отговаря и на изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от
АПК, поради което съдът я приема за процесуално допустима.
ІІ. По основателността на
жалбата:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.
225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория,
които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 или на части от тях. Съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмет на общината
в териториалния обхват на която се намира незаконния строеж, в обема на
правомощията му, при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.
225а от ЗУТ, като при издаването й не се установи да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Заповед № РД-05-86(1) от 19.02.2018г.
е издадена и при спазване на установената писмена форма, процесуалноправните и
материалноправните разпоредби на закона. Заповедта съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактическите и правните основания
за издаването и́. Изложени са обстоятелствата, установени при извършената
проверка на строежа, които са отразени в констативните актове от 08.02.2018г.
Актовете са съставени от длъжностни лица в администрацията на органа,
осъществяващ контрол по строителството и са връчени на жалбоподателя, с което
последният е надлежно уведомен за започналото административно производство и му
е предоставена възможност за възражения и представяне на доказателства.
Съдът приема, че административният
орган правилно е посочил жалбоподателката за адресат на заповедта. Принципно заповед
за премахване на незаконен строеж се издава срещу извършителя на незаконния строеж,
на когото се възлагат разноските по принудителното изпълнение съгласно чл.
225, ал. 6 от ЗУТ. Адресат може да бъде и възложителят на
строежа, т. е. неговият собственик, когато той е различен от извършителя.
Отговорността им е солидарна – по арг. от чл.
225, ал. 7 от ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват
данни да е различен от собственика, то само последния е адресат на заповедта.
Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на
спора, а не за допустимостта на оспорването (в този смисъл е съдебната практика
– решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на ВАС, II отд.).
Следва, че страни в производството по обжалване на заповедта за премахване на
незаконен строеж са извършителят на строежа, респ. възложителят по смисъла на
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ (т.е. собственикът на имота, лицето, на което е учредено
право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон) и издалият заповедта административен орган. Разпорежданията на
заповедта не засягат правната сфера на собственика на поземления имот (в случая
на Р. П. П.), в
който незаконният строеж е осъществен, тъй като за него тя не създават
задължения, не засягат и негови законни права и интереси (в този смисъл виж
решение № 7897 от 29.06.2016 г. по адм. д. № 244/2016 г. на ВАС, II отд.).
Съдът приема за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че неоснователно с процесната
заповед и́ е разпоредено премахването на строежа, тъй като не тя е негов
извършител. Нито в производството пред административния орган, нито с жалбата
си пред съда, а и в съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал
доказателства, че строежът, който е описан в заповедта, е извършен от друг
субект. Обратно, от административния орган, чиято е и доказателствената тежест
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е представен констативен протокол №
2/08.02.2018г., изготвен в присъствието на жалбоподателя, от който се установи,
че именно оспорващата С.Б.П. е заявила пред длъжностните лица, че е
извършител на строежа през 2005г. Това е извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт, който не се опровергава от събраните по делото доказателства. Последвалите
действия на жалбоподателката – подаването на възражение срещу съставените
констативни актове, също са в подкрепа на извода, че тя е извършителя на
описания в заповедта строеж.
От
съвкупната преценка на събраните доказателства, вкл. и заключението на вещото
лице следва, че оспорената заповед има за предмет премахване на строеж V-та
категория, съгласно нормата на чл.
137, ал.1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативни
актове, съставени от служители при община Трън. В мотивите към заповедта
органът е посочил, както фактическите основания за издаването й – наличие на
строеж, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план и без одобрен проект и строително разрешение, така и правното
основание за издаването – чл.
225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ. Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна
степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част
от констативния акт № 2 от 08.02.2018г. е и окомерна скица на разположението на
строежа в УПИ Х-139, кв. 14, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не
е съществувала неяснота относно неговото описание. Индивидуализацията на
строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и
същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на
премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на
оспорващата, респ. липсват данни за допуснато съществено процесуално нарушение
при издаване на оспорения акт. В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато нарушение на административно-производствените
правила, доколкото не се установиха такива.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно
легалната дефиниция на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.
74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на
недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Следователно, по аргумент от легалното определение, строеж е всяко съоръжение,
което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на
съществуваща сграда.
Правната
квалификация „строеж“ се установи от заключението на вещото лице, който извод е
обоснован и в оспорената заповед, където строежът е описан като „масивна
пристройка“. Следва, че предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на
легалната дефиниция, който представлява „масивна пристройка“ в поземлен имот,
находящ се в УПИ Х-139, кв. 14, по плана на с. З., община Т..
Съдът
приема, че обжалваният акт не противоречи на материалните разпоредби по
издаването му, тъй като установените в хода на административното производство
релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното
производство доказателства.
Установи
се, че строежът „масивна пристройка“, описан в процесната заповед, не е извършен
в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и няма
строителни книжа. Липсват одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за
строеж. Тези фактически
основания изпълват хипотезите на незаконен строеж по смисъла чл.
225, ал.2, т. 1 и т.2
от ЗУТ, на които се е позовал административният орган,
посочвайки изрично, че обектът е реализиран без изискващите се строителни книжа
в нарушение на разпоредбата на чл.
148, ал.1 от ЗУТ, както и на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - не
съответства с предвижданията на подробния устройствен план.
Съгласно чл.
148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този
закон, а съгласно чл.
137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на този закон. От
констативните актове и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза съдът приема за установено, че строителството е извършено без
необходимите строителни книжа, а извършителят на строежа – С.Б.П., го е изпълнила
без да има одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Такива не
са представени по делото.
Съдът приема, че
установените нарушения правилно са квалифицирани по чл.
148, ал.1 и чл.
137, ал.3 от ЗУТ, а с констативни актове №№ 2 и 3 от
08.02.2018 г. валидно е започнало административното производство по реда на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Пред съда не бяха
представени, а и не се твърди от оспорващата, че строежа е изграден въз основа
на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в
административното производство, нито пред съда, жалбоподателката не твърди и не
представи строителни книжа за процесния строеж (или за етап на изграждането
му).
Доколкото по делото не се
доказа нито съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, нито наличие
на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че
обектът – строеж: „масивна пристройка“, предмет на премахване по процесната заповед е
незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ. Следва, че строежът подлежи на
премахване.
При преценка материалната
законосъобразност на оспорения акт, административният орган задължително следва
да изложи и обстоятелствата относно търпимостта на строежа. При мотивиране на
заповедта, издателят е изследвал предпоставките за приложение на §16, ал.1 от
ПР към ЗУТ, § 184 от ЗИД на ЗУТ и §127,
ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012
г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.),
като е приел, че строежът не отговаря на изискването за търпим строеж.
Настоящият съдебен състав
също дължи да изследва въпросите за търпимостта на строежа в съдебното
производство. Установяването дали строежът е търпим или не, е от съществено
значение за законосъобразността на издадения акт за премахването му. Въпросът
за търпимостта на строежа е фактически, а не правен, доколкото съдебните и
административни актове, постановени в полза на извършителя на подобен строеж
нямат за цел и не узаконяват строежи от този тип. Последните продължават да
бъдат незаконни, на основанието на чл.
225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето
лице следва да се съобразява с това фактическо положение.
При безспорната липса на
строителни книжа, единствената защитна теза, която би оборила констатациите в
процесната заповед, е доказването от страна на оспорващата страна, че строежът
обявен за незаконен е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, респективно
по §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.
Съгласно нормата на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Разпоредбата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е аналогична, като тя въвежда
допълнителен срок - до 31 март 2001 г., свързан с изграждането на такива
строежи.
За да се приеме даден
строеж за търпим и неподлежащ на премахване, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: 1) строежът да е
изграден до 7 април 1987 г. и 2) да е допустим по действащите градоустройствени
планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или на ЗУТ.
Нормата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, за разлика от §16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
не изисква допустимост на строежите „по действащите подробни градоустройствени
планове“, но изискването за съответствие с разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени строежите, респ. действащите разпоредби, включва и
такова за съответствието им с ПУП.
Съдът намира за
неприложими разпоредбите на § 16, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, § 184
от ПЗР на ЗУТ и § 127
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед обстоятелството, че строежът е
извършен 2005 г., а най-късния момент до който следва да бъдат изградени
строежи без издадени строителни книжа, така че да подлежат на изследване
останалите законови предпоставки за търпимост, е 31.03.2001 г.
Следва, че жалбоподателката
не доказа, че обектът – строеж: „масивна пристройка” към съществуваща двуетажна
полумасивна жилищна сграда, находящ се в УПИ Х-139, кв. 14, по подробния
устройствен план на с. З., община Т.предмет на оспорената заповед, е търпим
строеж.
Съдът приема, че
обжалваният акт не противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели
да бъде премахнат един незаконен строеж, какъвто е установен.
В процеса на цялостния
съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания
по смисъла на чл.
146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен административен
орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, материалният закон е приложен правилно, а заповедта е издадена в
съответствие с целта на ЗУТ.
По изложените съображения
съдът отхвърля жалбата на С.Б.П. срещу заповед № РД-05-86 от 19.02.2018
г. на кмета на община Трън, като неоснователна.
ІІІ. По разноските:
Страните своевременно претендират
разноски и съдът дължи произнасяне по това искане в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
С оглед изхода на делото,
искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане
на направените съдебни разноски следва да се уважи, като на основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателката заплати на ответната страна
сумата в размер на 600 лева реално платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат по договор за правна защита и съдействие № 779567 от 18.05.2018 година
(лист 57 от делото). Следва да се отрази, че съдът не е обвързан от
претендирания размер на разноските, а следва да присъди само тези разноски,
които са доказани по делото, но не повече от искания размер (при спазване на
забраната за произнасяне свръх петитум).
Съдът счита за
неоснователно своевременно направеното възражение от процесуалния представител
на оспорващия за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от
ответника (в хода на устните състезания). В разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки нормата на чл.8,
ал.2, т.1, предл. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва, че на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер не по-малко от 600 лева. Представителят на ответника е представил
доказателство, че договореният адвокатски хонорар от 600 лева по настоящото
производство е платен по банков път (лист 76 от делото). По изложените
съображения съдът осъжда С.Б.П. *** сумата от 600 лева – разноски по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.172,
ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.П., ЕГН **********,***, против заповед № РД-05-86/1/
от 19.02.2018г., издадена от кмета на община Трън, като неоснователна;
ОСЪЖДА С.Б.П., ЕГН **********,***, да заплати на община
Трън, с адрес гр. Т***, сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща
разноски по административно дело № 233 по описа за 2018г. на Административен
съд Перник.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/