Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

Гр. Перник, 26.09.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 300 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т.С.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***/6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000018 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от 26.03.2018 година, издадена от началник група Павел Йорданов Павлов при РУ Брезник към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година. Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява от адвокат В.Б. ***, който моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година ответникът по жалбата началник група Павел Йорданов Павлов при РУ Брезник към ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Младши автоконтрольор Ивайло Георгиев Йорданов при РУ Брезник към ОД на МВР Перник в присъствието на свидетеля Димитър Димитров съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 586117 на Т.С.Ц., за това че на 25.03.2018 година, около 13:15 часа в община Перник, по път втори клас № 63 в посока на движението от гр. Брезник към гр. Трън управлява личния си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № РК **** ВВ не е съобразил скоростта си с релефа на местността, със състоянието на пътя и характера и интензитета на движението, поради което не е спрял след като е изскочила сърна на пътя и реализира ПТП с материални щети. Контролните органи са установили при проверка на място, че водача управлява под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510 № ARDN-0097q с положителен резултат 1,13 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0037056.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС № ********, контролен талон № *******, СРМПС № ******** и 2 броя регистрационни табели РК **** ВВ.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя с възражения, като е заявил, че не е управлявал МПС.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000018 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 26.03.2018 година, издадена от Павел Йорданов Павлов – началник група при РУ Брезник към ОД на МВР Перник на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година, тъй като водача не избира скоростта на движение съобразено с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,13 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите И. Д. И. и Е. Т. Ц. /съпруга/, водени от страна на настоящия жалбоподател.

От показанията на свидетеля И. се установява, че на посочената дата в съставения АУАН е управлявал собствения си лек автомобил в посока от гр. Трън към гр. Перник, като на разклона на с. Конска е видял два спрели автомобила, след което спрял, тьй като е видял МПС на Т. /настоящ жалбоподател/. Провел разговор с жалбоподателя и неговата съпруга, от които разбрал, че последната блъснала сърна на пътя. Върху МПС имало нанесени материални щети. Съпругата на жалбоподателя /Е./ седяла на шофьорското място и се обадила на телефон 112, за да съобщи за инцидента. Била видимо притеснена. Свидетелят заявява, че полицейските органи не били все още пристигнали. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни, непротиворечиви и непосредствено възприети.

От показанията на свидетеля Ц. се установява, че на 25.03.2018 година заедно със съпруга си Т. пътували от гр. Брезник за гр. Трън, като лекия автомобил бил управляван от нея. На пътя внезапно изскочила сърна и свидетеля я блъснал, след което веднага спряла. Обадила се на телефон 112 за да съобщи за пътния инцидент, като след около 1 час пристигнали полицейските служители. По това време спрял техния познат свидетеля И., който възприел станалия инцидент. При пристигането на полицейските служители взели документите на колата, където били и документите на настоящия жалбоподател, след което без да установят кой е бил водача по време на пътния инцидент извършили техническа проба за алкохол на Т.С.Ц. /настоящ жалбоподател/. Свидетелят е заявила, че е тя е управлява колата, но въпреки това полицейските служители отказали да извършат проверка на нейните документи, както и проверка с техническо средство за алкохол. Полицейските служители свалили регистрационните табели на автомобила и си тръгнали. По – късно пристигнали служители от екологична организация и натоварили убитата сърна. Свидетелят Ц. потеглила с автомобила за гр. Перник, като отново били спрени от полицейски патрул, който попитал дали са те с убитата сърна, след което отново потеглили. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни, непротиворечиви и непосредствено възприети и напълно кореспондиращи с показанията на свидетеля И.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началниците на сектори и групи в ОП в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство – виж т. 1.5.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок то 1 година, за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,13 на хиляда, установено по надлежния ред.

Установената фактическа обстановка не обосновава изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. Целта на тази мярка има превантивен характер, да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред: управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

В конкретния случай констатациите по съставения АУАН бяха оборени в настоящото съдебно производство, видно от свидетелските показания. Издателят на акта е посочил правно основание, което не съответства на установените по делото фактически обстоятелства, които да съставляват основание по закон за издаването на заповедта. Безспорно се установи, че настоящия жалбоподател не е бил водач по време на станалия пътен инцидент /блъсната сърна/ и като такъв извършената проба за наличие на алкохол е ирелевантна. МПС е било управлявано от съпругата на жалбоподателя, който факт се установи по категоричен и непротиворечив начин от събраните доказателства. Ето защо в случая е налице отсъствие на един от изискуемите елементи за прилагане на принудителната мярка, а именно, че лицето към момента на проверката за употреба на алкохол не е било водач на моторното превозно средство.

Предназначението и ефектът на принудителната мярка е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. ПАМ са форма на изпълнително – разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 7809 от 12.06.2018 година, постановено по адм. дело № 4606/2017 година по описа на VII отделение.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000018 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от 26.03.2018 година, издадена от началник група Павел Йорданов Павлов при РУ Брезник към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 310 /триста и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производство и 300 /петстотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 10089 от 14.05.2018 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000018 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от 26.03.2018 година, издадена от началник група Павел Йорданов Павлов при РУ Брезник към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на Т.С.Ц. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/п/