Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 312
гр. Перник, 21. 09. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 319/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.Д.
***, чрез процесуалния си представител и пълномощник адв. Р.П. *** (с
пълномощно по лист 8 от делото), против заповед № 18-1158-000412 от 21.05.2018
година на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник за прилагане
на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за правоуправление
на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
тъй като свидетелството за управление на МПС на В.Д.Д. е с изтекъл срок на
валидност към датата на издаване на заповедта, т.е. е невалидно и не поражда
удостоверително действие. Излага доводи и за нищожност, поради липса на
компетентност на органа. Иска отмяната на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна. Представя доказателства.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез представител си по пълномощие поддържа жалбата
си, като не оспорва доказателствата по административната преписка. Не сочи нови
доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – С. Г.
Л., в качеството на началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, редовно
призован, в открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие -
юрк. З. В. (с пълномощно по лист 33 от делото), изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Пернишкият
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за
форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 21. 05. 2018г. (лист 5 от
делото), а е обжалвана пред съда на 04.06.2018г., видно от входящия индекс. Оспорването
е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.
21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя
адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Със заповед № 18-1158-000412
от 21.05.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ),
издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, на осн.
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя В.Д.Д. (лист 5 от делото). В диспозитива на заповедта е посочено,
че на водача са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
За процесната заповед № 18-1158-000412
от 21.05.2018г., началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник е
бил упълномощен със заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на
МВР-Перник. По делото е приета като доказателство цитираната заповед №
313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник (лист 34 от делото),
с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават
принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП, конкретно
посочени длъжностни лица, между които е и началникът на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Перник (т. 1.2 от заповедта).
Видно от удостоверение УРИ №
313р-7017/14.06.2018г. по описа на ОД на МВР-Перник, С.Г.Л. към дата 21.05.2018г. е
заемал длъжност: началник
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник (лист 21 от делото).
В неоспорената от
жалбоподателя справка картон на водача (лист 24-32 от делото), представена с
административната преписка е отразено, че на оспорващия В.Д.Д. са отнети
следните контролни точки по силата на наказателни постановления (НП), както следва:
19 контролни точки с 3 бр. НП за периода от 09. 03. 2006г. – 08. 06. 2007г., както
и още 41 контролни точки със 7 бр. НП за периода от 03. 04. 2009г. – 28. 01.
2012г., които са влезли в сила. Вписани са 11 бр. фиша и издадени 3 бр. ЗППАМ
по ЗДвП.
Съдът с нарочно
определение (лист 37 от делото), постановено в открито съдебно заседание от
11.09.2018г. е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните,
че на В.Д.Д. са налагани административни наказания по ЗДвП, с НП и ел. фишове,
така както е посочено в справка-картон на водача (лист 24-32 от делото),
приложени с административната преписка по настоящото производство. Страните не
са възрази по приетите за безспорни факти по делото.
По делото е прието като
доказателство и представеното от жалбоподателя копие на свидетелство за
управление на МПС с № 234762469, издадено от МВР Перник на 23.04.2008г. със
срок на валидност до 23.04.2018г. (лист 23 от делото) от което се установява,
че В.Д.Д. е водач с
категории А, В, С, ВЕ, СЕ, Ткт и М.
При така изложените
фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП
(в приложимата редакция изм., ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
Принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4, т.
5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Нормата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по
спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. По силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на
вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като, на основание чл.
165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
същия закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка (ЗППАМ) е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. Установи се, че със заповед № 313з-1464
от 08.08.2017 година директорът на ОД на МВР Перник е оправомощил началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Перник да издава заповедите по реда на глава шеста от ЗДвП, каквато
длъжност е заемал и ответника в производството, издал оспорената ЗППАМ. В този смисъл съдът приема, че
оспорената заповед № 18-1158-000412 от 21.05.2018г. на началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник е издадена от орган, който притежава
съответната материална и териториална компетентност, съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Следва, че възраженията за нищожност на акта, поради
липса на компетентност на административния орган, са неоснователни.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съдът
приема, че оспорената заповед е мотивирана пестеливо, като мотиви се съдържат в
диспозитива на оспорения акт и в справка картон на водача В.Д.Д.. В случая
намира приложение Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС,
което приема, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта. Обжалваната заповед е мотивирана и съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване, макар в обстоятелствената й част да не е
направено изрично препращане към съставената нарочна справка за издадените
наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. Съдът
счита, че справката картон на водача В.Д.Д. отразява фактическите и правни
основания за наложената ПАМ с оспорената заповед, които основания са валидни
към 21.05.2018г., доколкото релевантната за спора информация обхваща период от 09.03.2006г. до 28.01.2012г. (датите
на влизане в сила на първото и последното НП, с които на жалбоподателя са
отнети контролни точки).
В хода на
административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение,
макар административният орган да не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК
- за уведомяване Д. за започналото производство. Неуведомяването на адресата на
заповедта за започване на административното производство не е процесуално
нарушение от категорията на съществените, тъй като се касае за мярка на
административна принуда, която е с преустановителен характер и цели бързина с
оглед постигане целите на принудителните административни мерки (в този смисъл е
и решение № 3764 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 8536/2017 г. на ВАС, VII отд.). Правото
на защита на жалбоподателя не е засегнато по начин, който да се отрази на
възможността му да се защити в съдебното производство.
Материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.
171, т. 4 от ЗДвП изискват да е установено по надлежния ред
управление на моторно превозно средство от водач на който са отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си за
управление. Предписанието е императивно и само при наличие на визираните
предпоставки в условията на обвързана компетентност административният орган
прилага предвидената по закон ПАМ.
По силата на чл.157, ал.4
от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен да върне
свидетелството за управление (т.е. сам, доброволно) и неизпълнението на това
задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена
в чл.171, т.4 от ЗДвП. След като в този случай административният орган действа
в условията на обвързана компетентност, то поведението му се предопределя от
факта на налагане на наказания за извършени нарушения по ЗДвП. Следователно
материалноправните предпоставки за изземването на свидетелството за управление
на МПС (СУМПС) като превантивна принудителна административна мярка е на водача
на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал
свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. Пред
съда страните не спорят, че към момента на издаване на заповедта има наложени
наказания с НП, с които на жалбоподателя са отнети общо 60 контролни точки,
които не са обжалвани от жалбоподателя и са влезли в сила.
През различните периоди
на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от
16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959
от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат. И по двете наредби, отнемането
на контролни точки се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
Наказателните
постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189,
ал.6 от ЗДвП. Съответно по същия ред на контрол подлежи и точното отбелязване
на контролните точки, които следва да бъдат отнети. По тази причина обжалването
на наказателното постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан
броя на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва пред
съответния районен съд по реда на ЗАНН.
По аргумент на чл.
64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила при
необжалване или потвърждаване от съда.
В случая обжалваната заповед
е мотивирана с отнемането на контролни точки по 10 броя конкретно посочени НП, които
страните не спорят, че са влезли в сила в периода от 09.03.2006г. до
28.01.2012г. В приетата от съда справка е отразен и броят на отнетите контролни
точки на водача Д.. Жалбоподателят не оспори достоверността на справката, респ.
влизането в законна сила на вписаните НП, поради което съдът приема, че административният
орган е изпълнил задължението си по чл.170, ал.1 от АПК, като е установил
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, т.е. доказани
са релевантните факти, които обосновават налагането на оспорената ПАМ. При
условие, че не са изложени твърдения от оспорващия и не са ангажирани
доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл.
63 от ЗАНН на някое от наказателните постановления, както и
че не е извършено успешно оспорване на верността на извършените вписвания
относно датата на влизането им сила, то следва, че наказателните постановления
са породили за адресата им определените с тях правни последици, включително
отнемането на посочените в тях контролни точки. Съдът приема, че към датата на
издаването на оспорената заповед № 18-1158-000412 от 21.05.2018г., на водача Д.
са били отнети всички 39 контролни точки, поради което за него е възникнало
задължение по чл.
157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС, което той не е
изпълнил. В този аспект защитната теза на оспорващия за липса на
материалноправните предпоставки по смисъла на чл.
171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна (така и
съдебната практика - решение № 3764 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 8536/2017 г.
на ВАС, VII отд.; решение № 3376 от 16.03.2018 г. по адм. д. № 8620/2017 г. на
ВАС, VII отд.; решение № 2764 от 02.03.2018 г. по адм. д. № 9212/2017 г. на
ВАС, VII отд. и др.).
Неоснователно е и възражението на оспорващия, че
неизпълнението на задължението за връщане на СУМПС, което е с изтекъл срок за
валидност, не е основание за налагане на ПАМ.
Нормата на чл.
151, ал. 9, изр. второ, предл. 1 от ЗДвП регламентира, че
подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност. Действително
правната уредба дава основание да се приеме, че законодателят изисква всяко
пътно превозно средство, включително и моторното, да се управлява от водач,
който притежава съответно свидетелство за управление, валидно за категорията
към която спада управляваното ППС. По делото се установи, че към момента на
налагане на ПАМ - 21.05.2018 г., свидетелството за управление на МПС на
оспорващия е с изтекъл срок на валидност на 23.04. 2018 г. Невалидното
свидетелство има идентично правно значение с липсата на свидетелство за
правоуправление. Евентуалното реализиране на административно-наказателна
отговорност за неизпълнение на задължението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налагане на санкция, за което няма
данни по делото спрямо жалбоподателя, не означава, че не са осъществени
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 4 от ЗДвП, чиято цел е осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
(в този смисъл е и цитираното в жалбата решение № 7071 от 27.05.2014 г. по адм.
д. № 337/2014 г. на ВАС, VII отд.).
Оспореният акт е издаден
в съответствие и с целта на закона, тъй като с наложената на жалбоподателя ПАМ
е взета предписаната в закона превантивна мярка за опазване животът и здравето
на участниците в движението по пътищата.
С оглед на изложеното
съдът счита, че заповед № 18-1158-000412 от 21.05.2018 година на началника на група
в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник е законосъобразен административен
акт, тъй като не са изпълнение предпоставките на чл. 146, т. 1-5 от АПК.
Жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските.
На основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
При този изход на спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът възлагане разноските по делото в
тежест на жалбоподателя.
Процесуалният
представител на ответника своевременно е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и съдът дължи произнасяне по това искане. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите при
Върховният административен съд на Република България в случаите, в които съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в
съдебно-административното производство. По изложените съображения съдът осъжда
жалбоподателя да заплати в полза на ответника сумата от 500 лв. разноски по
делото, определени по размер съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл.172,
ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000412 от
21.05.2018г., издадена от С. Г. Л. - началник на сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.Перник, като
неоснователна;
ОСЪЖДА
В.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-гр.Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски в производството по административно дело
№ 319 по описа за 2018г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/