Р Е Ш E Н И Е

№ 306

Гр. Перник, 21.09.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 329/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Я.С. ***, офис 12 срещу Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-1158-004379 от 18.10.2017 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, Перник в частта на наложена „Глоба“ в размер на 50 лева, като в останалата част на наложената „Глоба“ в размер на 10 лева е потвърдено. Твърди, че с Решение № 202 от 10.04.2018 година, постановено по а.н.дело № 00271/2018 година по описа на Районен съд Перник, влязло в сила на 01.05.2018 година частично е отмененото наказателно постановление. Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 00271/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 11.06.2018 година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Я.С. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан до размера съответстващ на отмененото наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

Ответникът Областна дирекция на МВР Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Звездалина Василева моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно прави искане да се определи обезщетение, което да се съобрази с извършената адвокатска помощ и с действителната правна сложност на развилото се съдебно производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на предявения иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в а.н.дело № 00271/2018 година по описа на Районен съд Перник, се установява, че с НП № 17-1158-004379 от 18.10.2017 година началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е наложил на И.К.С. с ЕГН ********** *** /настоящ ищец/ на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата „Глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ „Глоба“ в размер на 10 лева за извършени административни нарушения на чл. 98, ал. 2, т. 3, съответно на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Наложените административни наказания с издаденото НП са били обжалвани, като последното е отменено като незаконосъобразно в частта на наложената „Глоба“ в размер на 50 лева, а в останалата част на наложената „Глоба“ в размер на 10 лева е потвърдено с Решение № 202 от 10.04.2018 година, постановено по а.н.дело № 00271/2018 година по описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 01.05.2018 година. Пред Районен съд Перник настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Красимир Сотиров от АК Перник, съгласно пълномощно от 15.01.2018 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция Перник на МВР е юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е ищецът е частично отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

На второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2018 година, по който настоящия ищец е възложил на адвокат К. С. от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на издаденото НП от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, което НП е отменено в частта на наложената „Глоба“ в размер на 50 лева, а в останалата част на наложената „Глоба“ в размер на 10 лева е потвърдено. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в проведените открити съдебни заседание на 14.03.2018 година и на 04.04.2018 година пред Районен съд Перник и е осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на издаденото НП от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лева. Адвокатът е изготвил жалба, явил се е в проведените открити съдебни заседания и е пледирал за цялостна отмяна на издаденото НП.

С оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд. Безспорно настоящият ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.

В тази връзка настоящият съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна защита и съдействие, които по своя характер е облигационно отношение между страна и адвокат по образувано съдебно производство, а не във връзка с отмененото НП, макар и частично.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат е издаденото наказателно постановление. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е частично отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния административен съд на Република Българя по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание.

С отговора на исковата молба, а и в хода на съдебното дирене, ответникът прави искане претендираното обезщетението да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ.

По отношение на това искане настоящият съдебен състав намира следното:

Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на съдебното решение на Районен съд Перник се явява причинена имуществена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за направените съдебни разноски, както и да правят възражения за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно дело № 2/2016 година на Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от закона.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е „обоснован и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение № 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година на Върховния административен съд, III отделение/.

В конкретния случай издаденото НП е отменено частично на наложената „Глоба“ в размер на 50 лева, а в останалата част е потвърдено. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година на Върховния касационен съд, постановено по дело № 3/2004 година е прието в т. 11, че „Обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди“. Действително т. 11 от ТР се отнася за претенции за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, но принципът е същия и по отношение на вредите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Независимо, че ТР е било прието преди влизането на АПК в сила, част от приетите с него принципи следва да са приложими. В случаите, при които едно лице е извършило няколко административни нарушения, няма никаква пречка за всяко едно от тях да се състави АУАН и съответно да се издадат толкова НП, колкото са нарушенията. В тази хипотеза при отменено наказателно постановление и ползвана адвокатска защита, не може да има съмнение в основателността за търсеното обезщетение по реда на ЗОДОВ. Да се приеме противното, че при частично отменено НП не може да се иска обезщетение за имуществени вреди, би означавало да се постави в неравностойно положение лице, по отношение на което за извършените от него административни нарушения е издадено само едно наказателно постановление, спрямо лице, на което за няколко извършени нарушения са издадени няколко наказателни постановления.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по а.н.дело № 00271/2018 по описа на Районен съд Перник. От приобщените с това въззивно дело доказателства е видно, че е заплатил по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същевременно съдът е отменил наказателното постановление в частта, с която е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева по т. 1 и го е потвърдил в частта, с която е наложена „Глоба“ в размер на 10 лева. При наличието на тези факти, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева, представляващи изцяло заплатения адвокатски хонорар не е доказан по така предявения размер.

Действително е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Районен съд Перник по а.н.дело № 00271 по описа за 2018 година, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, по дело № 6/2012 година на ОС на ГК и ТП на Върховния касационен съд. От друга страна обаче, в проведеното пред районния съд производство жалбата срещу оспореното наказателно постановление е уважена частично.

Ето защо в този случай на ищеца не следва да се присъжда изцяло претендираното в настоящото съдебно производство обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева. Съобразно резултата от постановеното решението по а.н.дело № № 00271/2018 година по описа на Районен съд Перник и при наличие на частично отменено НП следва да му се присъди сумата от 250 лева, представляваща съразмерната стойност от цялото заплатеното по въззивното дело възнаграждение в размер на 300 лева и намалена до частично отмененото НП. В случая искането на ищеца за разликата над 250 лева до 300 лева следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е частично основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250 лева, представляваща причинена имуществена вреда, като за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 250 лева, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2018 година до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска, поради което ответникът следва да му заплати сумата от 260.00 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция Перник на МВР, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на И.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.06.2018 година до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за сумата над 250 /двеста и петдесет/ лева до пълния предявен размер от 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция Перник на МВР, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на И.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от 260.00 /двеста и шестдесет/ лева представляваща съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/п/