Р Е Ш E Н И Е

 

№347

 

гр. Перник, 28.09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                  Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар В. Х. и при участието на прокурор при Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 341/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът И.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез пълномощника си  адв. Д.Д.,*** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил, със седалище гр. Кюстендил да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 600 лв., представляващи сторени от ищеца разноски за адвокатски възнаграждения  по АНД № 1921/2017г. по описа на Районен съд-Кюстендил и по КАНД № 16/2018г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Твърди, че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорари представлява последица от незаконосъобразното наказателно постановление № 17-1139-000981/08.08.2017г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил.

 В исковата молба, с която е сезиран съда се сочи, че с Решение № 609/12.12.2017г., постановено по АНД № 1921/2017г. по описа на Районен съд-Кюстендил, съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1139-000981/08.08.2017г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, с което наказателно постановление на ищеца е наложено административно наказание-глоба в

размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като така постановеното от въззивния съд решение е било оставено в сила с Решение № 71/19.03.2018г. по КАНД № 16/2018г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Ищецът изтъква, че в хода на производството по оспорване на наказателното постановление пред въззивния съд и пред касационния е направил разноски за адвокатски хонорари в размер на 600 лв., което обстоятелство се установявало от сключените договори за правна помощ от 25.08.2017г. и от 02.03.2018г..

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 600,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД 1921/2017г. на Районен съд-Кюстендил и по  КАНД № 16/2018г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от 14.06.2018г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв. Д.Д. пледира съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил в депозиран по делото писмен отговор иска предявените искове, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Съображения в тази връзка са изложени и в постъпила по делото молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на исковите претенции и предлага същите да се уважат.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства, както и тези  съдържащи се в АНД 1921/2017г. на Районен съд-Кюстендил, се установява, че с НП № 17-1139-000981 от 08.08.2017г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил е наложил на И.П.С. на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административни наказания-глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1  за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1  от същия закон.

Наказателното постановление  е било обжалвано и е образувано АНД № 1921/2017г. по описа на районен съд-Кюстендил. Пред районен съд- Кюстендил, ищеца С. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. К. С., от АК-Перник, съгласно пълномощно от 25.08.2017г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. В договора е вписано, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., което ще се заплати в брой или по конкретно посочена банкова сметка. ***ние, на което упълномощения адвокат се е явил и е осъществил процесуално представителство. С решение № 609 от 12.12.2017г., постановено по АНД № 1921/2017г. по описа на районен съд-Кюстендил оспореното наказателно постановление е отменено изцяло.

Недоволен от решението на въззивния съд  е останал настоящия ответник, който е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт. Образувано е КАНД № 16/2018г. по описа на Административен съд-Кюстендил. По това дело настоящият ищец  е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат,  съгласно пълномощно от 02.03.2018г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното  и платено в брой на 02.03.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото пред Административен съд-Кюстендил  е в размер на 300 лева.  По делото е проведено едно съдебно заседание, на което упълномощения адвокат се е явил и е осъществил процесуално представителство. С решение № 71 от 19.03.2018г., по КАНД № 16/2018г., състав при Административен съд-Кюстендил е  оставил в сила решението на районен съд-Кюстендил. Решението е влязло в сила на 19.03.2018г.

   При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника.  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Отменения акт е издаден от служител при ОД на МВР-Кюстендил.  Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по адрес на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-Перник е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

  Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 17-1139-000981 от 08.08.2017г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Кюстендил, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД №2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е отменено. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

От Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2017г. приложен по АНД № 1921/2017г.  по описа на Районен съд-Кюстендил се установява, че ищецът е възложил на адв. Красимир Сотиров оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба и процесуално представителство по обжалване наказателно постановление № НП № 17-1139-000981 от 08.08.2017г.. От съдържанието на договора се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което ще бъде заплатено от възложителя в брои или по посочена банкова сметка. ***едание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат, който е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.

По делото не са ангажирани доказателства, че претендираната сума в размер на 300лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.08.2017г., приложен по АНД,  за адвокатско възнаграждение е реално заплатена. В случая не намира приложение тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК, с оглед вписаната в процесния договор клауза за различни начини на плащане и съответно различни начини на удостоверяване на плащането. Доказателства за действително плащане по договор за правна защита и съдействие от 25.08.2017г. не са ангажирани. Настоящето производство е исково, поради което ищецът следва да докаже исковата си претенция. В случая обаче ищеца не доказа при условията на пълно и главно доказване във връзка с разпределението на доказателствената тежест в исковия процес, указана от съда в определение от 30.07.2018г., наличието на претърпяната имуществена вреда в размер на 300лв. свързана с платено адвокатско възнаграждение по договора от 25.08.2017г.. Т.е. не се установи, че договореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, за да се приеме, че е претърпяна вреда. Поради тази причина, исковата претенция в тази й част е недоказана.

Пред Административен съд-Кюстендил по КАНД № 16/2018г., настоящият ищец  е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат,  съгласно пълномощно от 02.03.2018г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното  и платено в брой на 02.03.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото пред Административен съд-Кюстендил  е в размер на 300 лева.  По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с  Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД № 16/2018г. има  договор за правна защита и съдействие и в него е  отбелязано плащане в брой. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева. Въз основа на това и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума от 300 лв. за процесуално представителство по  КАНД № 16/2018г. образувано пред Административен съд-Кюстендил във връзка с обжалване на решението на районен съд-Кюстендил от ответника, с което е било отменено наказателно постановление издадено срещу ищеца. Наказателно постановление № 17-1139-000981 от 08.08.2017г. е отменено като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това е налице и следващата кумулативна предпоставка, а именно претърпяна имуществена вреда.

 

Не се споделят съображенията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. Настоящият състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие пред Административен съд-Кюстендил е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Изпълнени са всички предпоставки за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на това и като се съобрази напълно с  изложените  в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, доказана е претърпяна имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт.

С отговора на исковата молба ответника сочи, че е налице чл. 5 от ЗОДОВ без да излага никакви аргументи. Не са налице условията по чл. 5 от ЗОДОВ за изключване на отговорността на ответника или за съпричиняване на увреждането от ищеца. В настоящият случай не би могло да се приеме, че ищеца виновно е допринесъл за увреждането, като е ангажирал адвокат за процесуален представител във водените съдебни производства, за което ангажиране е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно, защото приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се преценява при определяне размера на дължимото обезщетение, представляващо заплатен адвокатски хонорар. При преценка размера на същия, се установи, че същият е в  минималния размер в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е частично основателен. Искът е основателен  и доказан до размер  от 300лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 300 лева, представляваща причинена имуществена вреда във връзка с обжалване на наказателно постановление издадено срещу ищеца, като за разликата до пълния претендиран размер от 600 лева ще бъде отхвърлен като недоказан.

При този изход на спора следва да се разгледа и иска за присъждане на лихва. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид това, че искът за обезщетение е основателен в размер на 300 лева, то законна лихва се дължи на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила на 19.03.2018г. и от този момент се дължи законната лихва. В подкрепа на този извод е и т. 4 то ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. Съобразявайки се и изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., състава  намира за  основателно акцесорното искане за присъждане на лихва върху сумата от 300лева.  Ответникът ще бъде осъден да заплати  законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба-14.06.2018г. до датата на окончателното й изплащане.

   ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен частично. Поисканите разноски по настоящето производство са в размер на 310лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 154лв. /сто петдесет и четири лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и  възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска /144лв./. Направеното от ответника възражение по  чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е неоснователно. 

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна. Страната не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Отделно от това в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на исковете му, сочи, че такова не се дължи. В тази връзка са напр. Решение № 12773 от 25.10.2017г. на ВАС по АД № 8608/2015г., Решение № 12101 от 11.10.2017г. на ВАС по АД № 8185/2016г..

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***“ № *** да заплати на И.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна  на наказателно постановление № 17-1139-000981 от 08.08.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на  МВР-Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.06.2018г.   до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300 /триста/ лева до пълния предявен размер от 600.00 /шестстотин/ лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***“ № *** да заплати на И.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 154  /сто петдесет и четири/ лева съдебни разноски по АД№ 341/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

        

                                                                   

         СЪДИЯ:/п/