Р Е Ш
Е Н И Е
№ 310
Гр. Перник, 19.09.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 365 по описа на
съда за 2018 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.Б.Б. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат А.К.Д. *** с адрес ***, тел. 0887/628-494 против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000403 по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП от 20.05.2018 година, издадена от Ц. В. Б. – младши
автоконтрольор към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от
6 месеца до 1 година. Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално
правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява от адвокат И. Х. от АК София, преупълномощен
от адвокат А.К.Д. ***, който моли съда да отмени заповедта за налагане на
принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага
подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година
ответникът по жалбата младши автоконтрольор Цветан Василев Борисов към ОД на МВР
Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Младши автоконтрольор
Ц.
В. Б. към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна
полиция“ в присъствието на свидетеля Р. П. Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 413110 на Б.Б.Б., за това на 20.05.2018
година, около 00:45 часа в община Перник, по път Е 79 в посока на движението от
гр. София към кв. „Даскалово“, пред бензиностанция „Петрол“ управлява
личния си лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ под въздействие на алкохол,
видно от направена качествена проба с Алкотест дрегер 7410+с#ARSJ 0156 с
положителен резултат 1,36 промила алкохол в издишания въздух. На водача
е издаден талон за медицинско изследване № 0037331 за ЦСМП гр. Перник.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № 006733405 и 2 броя
регистрационни табели РК 2059 ВМ.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1158-000403 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от
20.05.2018 година, издадена от Ц. В. Б. – младши автоконтрольор към ОД на МВР
Перник, сектор „Пътна полиция“, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до 1 година, тъй като управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и
звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената
ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 36 на хиляда, установено по
надлежния ред.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след
употреба на алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен
/наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца
до 1 година. В така определения законов срок административния орган следва да
наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи с смекчаващи обстоятелства при
установеното нарушение. В тази връзка административният орган следва при
установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в
рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая
административният орган не е определил срока на ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т.е.
срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така
неопределеният срок безспорно създава правна несигурност, както за
жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени
в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1
година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове
относно изтичането му, поради което посоченият
в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.
В допълнение ЗАНН
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма
степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това
последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което
означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000403 по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 20.05.2018 година, издадена от младши автоконтрольор Ц. В. Б. по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП към ОД на
МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/
лева платена държавна такса за образуване на производство и 500 /петстотин/
лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 29.05.2018 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000403 по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП от 20.05.2018 година, издадена от младши автоконтрольор Ц. В. Б. към ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която
е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Перник да заплати на Б.Б.Б. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/