Р Е Ш Е Н И Е
№320
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 21.09.2018 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 385 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.И.Г.,***, против решение № 74 от 22.05.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 91 по описа на съда за 2018г.
С обжалвания съдебен акт наказателно постановление №18-0328-000057 от 26.01.2018 г. на началник група в Районно управление (РУ) – Радомир към ОД на МВР – Перник, издадено срещу Д.И.Г. *** е:
- изменено в частта му по т. 1, като за същото нарушение – по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), наложеното на Д.И.Г. административно наказание „глоба“ е намалено от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева, а срокът на наложеното на Д.И.Г. административно наказание „лишаване от право“ е намален от 6 (шест) месеца на 3 (три) месеца;
- потвърдено в частта му по т. 2, с която за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на Д.И.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
Недоволна от решението на Районен съд – Радомир Д.Г. го обжалва, като твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. По същество излага доводи за неустановено от районния съд допуснато в хода на производството по издаване на процесното НП съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на яснота и наличие на противоречие между описаната в НП фактическа обстановка и „действителната такава“, довело до нарушаване правото й на защита. Излагат се доводи конкретно по отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, като се твърди, че в производството наказващият орган не е установил точното място на извършване на нарушението, мястото на позициониране на контролните органи и видими ли са били същите, пътна обстановка при подаване на сигнала за спиране и факт на възприемане на подадения сигнал за спиране от страна на водача и на възприемане на посоченото място за спиране. Това ограничило правото й на защита от една страна, а от друга не било доказано от обективна и субективна страна извършването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. По отношение частта от решението, с която процесното НП в частта му по т. 2 е потвърдено, в жалбата не се излагат доводи. От касационния съд иска да се постанови решение, с което да се отмени изцяло процесното НП. Доводите в жалбата съдът преценява като касационни основания за отмяна на съдебния акт на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, не депозира възражение срещу касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП №18-0328-000057 от 26.01.2018 г. началник група в РУ– Радомир към ОД на МВР – Перник, е наложил на Д.И.Г. ***:
- административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест) за това, че на 13.01.2018 г. в община Радомир, на път III клас №627, кръстовището за с. Егреците, управлява лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КХ, собствен на „***“ ЕООД, гр. София, в посока от с. Червена могила към с. Друган, като при подаден със стоп палка сигнал за спиране от контролен орган на РУ–Радомир към ОД на МВР – Перник, водачът не спира плавно на посоченото му място или в най-дясната част на платното за движение, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
- административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за това, че на 13.01.2018 г. в с. Стефаново, община Радомир, област Перник, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КХ, не носи свидетелство за управление на МПС (СУМПС) от съответната категория и контролен талон към СУМПС - състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, като в производството по АНД № 91 по описа на съда за 2018г. НП е изменено в частта му за нарушението по т. 1 от НП, като за същото нарушение – по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наложените в кумулация административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 6 месеца, съответно са намалени - глобата на 100 лева, а „лишаването от право“ за срок от 3 месеца. В частта му за нарушението по т. 2 НП е потвърдено. За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен към безспорно установените, като съответно доказани за извършени и от настоящия касатор нарушения на ЗДвП. Наложеното наказание по отношение нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е преценено като наложено в законоустановения вид и в абсолютен размер. Наложените наказания за нарушението по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП районният съд е преценил като законосъобразни по вид и правилно наложени в кумулация, но с размери, несъобразени (като завишени) с правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН поради липса на отегчаващи и наличие на смекчаващи отговорността на водача обстоятелства, с оглед което размера и срока на наказанията е изменен, като същите са намалени.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно.
Съдът е изследвал подробно и е
обсъдил аргументирано фактическата обстановка, въз основа на която е направил
законосъобразни и правилни правни изводи, които се споделят от настоящата
касационна инстанция. Коментирани са всички поддържани възражения и същите са
мотивирано отхвърлени. Въззивният съд адекватно и правилно е съобразил всички
смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, съотношението между които
е обосновало по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с други от същия вид. Извършената от районния съд преценка по чл. 27
от ЗАНН е обосновала редуциране на глобата и срока на лишаването от право
да управлява МПС, но не до минимално предвидените такива.
Доводите в жалбата за неизяснена пред районния съд фактическа обстановка по извършване на нарушението по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са без основание. По делото, в процесуално законосъобразно производство, основано в достатъчност и относимост на доказателствата, е безспорно установено, че на посочените в НП дата, място и към посочения час водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КХ, собствен на „***“ ЕООД, гр. София, при подаден със стоп палка сигнал за спиране от контролен орган на РУ – Радомир не е спрял, а е продължил управлението на автомобила, след което, последван от патрулния автомобил на служители на РУ – Радомир, автомобилът е спрян в с. Стефаново. На място като водач на автомобила е установена Д.И.Г.. Данните по делото, внесени посредством показанията на актосъставителя и свидетеля по акта - служители на РУ – Радомир дадени пред районния съд, кореспондират с описанието на нарушението в съставения за същото акт. Правилна е оценката на решаващия първоинстанционен състав и за достоверност на тези показания. В тази връзка правилен, като съответен на доказателствата е изводът на съда за безспорна установеност по делото, че именно Д.Г. е управлява процесния автомобил, че същата е възприела подадения й сигнал за спиране, както и че не е спряла автомобила към същия този момент. С поведението си касаторката, като водач на лек автомобил, е осъществила състав на административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По отношение размера на наказанието касационният съд споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав за неправилно, с оглед правилата на чл. 27 от ЗАНН, наложени на водача в максимални срок и размер наказания за това нарушение. Правилна е и преценката на районния съд да определи наказания в размери над минимума и към средните за процесното нарушение. Тази преценка е мотивирана и се позовава на справка за водача, приложена от наказващия орган по делото, поради което правилно е решението на районния съд и в тази негова част.
По отношение нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП в жалбата изложени доводи липсват, но касаторът иска отмяна на решението и в тази негова част, както и отмяна на НП. При извършената касационна проверка на основание чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът приема, че по отношение нарушението по т. 2 от НП, на база фактите, такива, каквито са установени от първата съдебна инстанция, безспорно е установено, че на 13.01.2018 г. в с. Стефаново, община Радомир, област Перник, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** КХ, Д.Г. не е носила СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. Деянието съставлява административно нарушение именно по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание глоба в абсолютен размер от 10 лева. Правилно, като основано в приложимия материален закон, е решението на районния съд да потвърди наказателното постановление в тази негова част както по отношение изводите за съставомерност, така и относно вида и размера на наложеното административно наказание.
Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно, поради което обжалвания съдебен акт ще бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 22.05.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 91 по описа на съда за 2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/