Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№325

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 21.09.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                         ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                                                       

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 391 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник (ООАА – Перник) против решение № 270 от 30.05.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2331 по описа на съда за 2017г. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 34-0000144 от 15.11.2017г. на началник ОО“АА“– Перник, с което на Я.П.Д., за:

1.       извършено административно нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (по-нататък Наредба № 36/ 15.05.2006г.)  във вр. с чл. 178в, ал. 5  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева;

2.      извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.

 В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.  Касаторът изразява несъгласие с изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на процесното административно наказание съществени процесуални нарушения във връзка с разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излагат се доводи за коректно посочено в акта и НП място на извършване на процесното нарушение, както и доводи за доказаност на процесните две нарушения. От касационния съд се иска да се отмени решението на Районен съд–Перник и да реши делото по същество, като потвърди в цялост процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата-Я.П.Д., редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв. Явор Хайтов, в които се прави искане да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 34-0000144 от 15.11.2017 г.  началник ОО“АА“–Перник, е наложил на Я.П.Д.,***, в качеството му на водач на ППС: административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за това, че на 24.10.2017г. в 08:30 часа, по АМ „Люлин“, 15-ти км, управлява товарен автомобил МАН с рег. №СВ **** ВН, като извършва обществен превоз на товари с маршрут гр. София – с. Студена – гр. София, видно от пътен лист №******/24.10.2017 г., без да представя удостоверение за психологическа годност, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. във вр. с чл. 178в, ал. 5  от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за това, че на  24.10.2017 г. в 08:30 часа, по АМ „Люлин“, 15-ти км, управлява товарен автомобил МАН с рег. №СВ **** ВН, като при извършена проверка не представя контролен талон, НП или акт за установяване на административно нарушение (АУАН) към СУМПС, с което е осъществил състав на  административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, като в производството по АНД № 2331 по описа на съда за 2017г. НП е изцяло отменено. За да постанови решението си районният съд е приел, че производството по издаване на НП е незаконосъобразно поради непосочено в акта и НП място на извършване на нарушението. Това е прието за съществено процесуално нарушение, послужило за отмяна на наказателното постановление. В решението е прието още, че в производството наказващият орган не е доказал авторството на нарушението и самото нарушение, без да се конкретизира по отношение на кое от двете нарушения, предмет на НП, се отнасят тези мотиви.   

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. посл.  от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно.

Касационната жалба е основателна. В акта и в НП за място на извършване на нарушенията, е посочен км 15 на АМ „Люлин“ в посока гр. София към гр. Перник. Породилото се у съда съмнение дали така описаното място на извършване на процесните две нарушения предпоставя местната компетентност на Районен съд–Перник, съгласно правилата за местната подсъдност (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) не е обусловило обаче извършване на проверка от страна на съдебния състав, която да установи явява ли се Районен съд–Перник местно компетентен да извърши проверка за законосъобразност на НП. Оставен неразрешен, този въпрос е равнозначен на отказ на районния съд да установи местно компетентен ли е да разгледа делото или същото е подсъдно на друг съд, на когото делото да бъде изпратено по реда на чл. 42, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Това е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

При новото разглеждане районният съд следва да извърши проверка относно обстоятелството на територията на кое населено място се намира 15 км от АМ „Люлин“ посредством изискване на информация от АПИ и съответно да прецени разполага ли с компетентност да разгледа спора, с който е сезиран или следва да изпрати делото на друг равен по степен съд. Мястото на извършване на нарушението е от значение, включително при извършване на проверката относно компетентност на органите, водили производството. 

Основателно е и оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за недоказаност на процесните две нарушения.  Освен, че от съдебния акт не става ясно кое и дали и двете нарушения се приемат за недоказани, съдът не е обосновал изводите си в приложените по делото доказателства, както и не е събрал необходимите му допълнителни такива за разкриване на обективната истина, каквото му вменява разпоредбата на чл. 13 и чл. 14 от НПК и чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. При формиран извод за недостатъчност на показанията на актосъставителя е могъл да събере доказателства относно осъществяването на обстоятелствата, отразени в акта и НП, обосновали ангажирането на административнонаказателна отговорност за процесните две деяния, като допусне до разпит и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Доколкото обаче въпросът с доказаността е въпрос по същество на спора, а самият районен съд е посочил в решението, че отменя наказателното постановление на процесуално основание без да пристъпва към разглеждане на спора по същество, то изводите му за недоказаност не се взимат под внимание.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че Районен съд–Перник е постановил решението си без да извърши преценка относно това делото подсъдно ли му е за разглеждане, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.    Несъобразяването с установения в закона процесуален ред за разглеждане на делото и за постановяване на решението, съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Решението подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районен съд-Перник.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 270 от 30.05.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 2331 по описа на съда за 2017г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд–Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                   2./п/