Р Е Ш Е Н И Е

№326

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 21.09.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 392 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Е.,***, против решение № 325 от 25.05.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 523 по описа на съда за 2018г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-1158-001021 от 18.04.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, В ЧАСТТА, с която на Б.Д.Е.,*** за извършено административно нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева;

Недоволен от решението на Районен съд–Перник Б.Е. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Излага доводи за неустановено от районния съд противоречие между фактическото описание на нарушението по т. 1 от НП и неговата правна квалификация поради липса на „уточнение“ както в акта, така и в НП, коя именно хипотеза на чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е осъществена. Посочва още, че към датата на постановяване на съдебното решение разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, съответно на чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са отменени, поради което приложим към процесния случай е по-благоприятния за нарушителя закон, като се основава в чл. 2 от Наказателния кодекс (НК) във вр. с чл. 11 на ЗАНН. От касационния съд иска да отмени решението на Районен съд–Перник в обжалваната му част и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление в частта му, относно нарушението по чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Д.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт Звездалина Василева. Оспорва жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С т. 1 на НП №17-1158-001021 от 18.04.2017 г. началникът на Сектор ПП към ОД на МВР–Перник, е наложил на Б.Д.Е. *** административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за това, че на 15.03.2017г. в 21:20 часа в община Перник, на път Първи клас №I-6, с посока от пътен възел Хумни дол към пътен възел Даскалово, на пътен възел Църква, управлява лек автомобил „***“ с рег. № РК **** АР, технически неизправен поради липсващ един скрепителен елемент на лява задна джанта, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Наказателното постановление, включително в частта му по т. 1, е обжалвано пред Районен съд – Перник, като в производството по АНД № 523 по описа на съда за 2018г. НП е потвърдено в частта за нарушението по чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон към безспорно установеното, като съответно доказано за извършено и от настоящия касатор нарушение на ЗДвП. Мотивирано е отхвърлил възражението на наказаното лице за наличие на основание за приложимост към това нарушение на по-благоприятен за нарушителя закон поради отмяна на разпоредбите на чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП до влизане в сила на НП. Въз основа на това е потвърдил наказателното постановление по този пункт.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно.

Без основание са доводите на касатора, сочещи на непълнота на посочените в акта и НП за нарушени законови разпоредби и конкретно липса на уточнена хипотеза на материалноправната разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 6 от ЗДвП в редакцията й към датата на извършване на нарушението забранява на водача на неизправно/повредено пътно превозно средство (ППС) да придвижва това ППС на собствен ход до мястото на отстраняване на повредата/неизправността, в случай че същата представлява повредена джанта на едно от колелата или джанта с нарушена цялост или представлява липса/повреда на елемент за закрепване на джантата към главината на колелото. С обстоятелствените части както на акта, така и на наказателното постановление фактически на нарушителя е предявено, че управлява технически неизправно МПС поради липса на един скрепителен елемент на лява задна джанта на автомобила – придвижва МПС с джанта, с липсващ елемент за закрепването й. Това фактическо административнонаказателно обвинение кореспондира с правната му квалификация по чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП в частта й, сочеща нарушената материалноправна разпоредба. Непосочването цифрово на конкретното предложение от четирите хипотези на т. 6 в случая не съставлява съществен процесуален порок, тъй като наказаното лице се защитава срещу фактите, които са му предявени в пълнота.

Без основание е поддържаното възражение за последвал по-благоприятен закон до влизането в сила на НП. Такова възражение е предявено пред районния съд и същият мотивирано и след обстоен анализ на приложимия към датата на извършване на нарушението материален закон и последвалото негово изменение до влизане в сила на НП е отхвърлено като неоснователно. Касационният съд напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав, че изменението на разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и отмяната на санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП не се явява по-благоприятен закон в смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 6 е инкорпорирана в цялост в разпоредбите на чл. 101, ал. 3 във вр. с ал. 4 във вр. с Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Управлението на МПС с липсващ елемент за закрепване на джантата към главината на колелото е „значителна“ или „опасна“ техническа неизправност и по смисъла на новата законова уредба съгласно чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП във вр. с методиката за по Приложение №5, т. 5.2-гуми и колела към наредбата, наказуемо с глоби в по-големи размери. При това положение и след изменението на ЗДвП се забранява на водачите на МПС при такава неизправност на ППС, каквато е констатирана с АУАН-а да „придвижват“ това ППС, защото такова ППС е технически неизправно. Управлението на технически неизправно ППС, с такава констатирана техническа неизправност, съставлява административно нарушение, наказуемо към настоящия момент с глоба в доста по-голям размер от абсолютния размер на наказанието наложен по отменената и приложена от органа разпоредба. Не е последвал по-благоприятен за дееца закон, доколкото процесното административно нарушение, съдържащо се в изменените/отменени разпоредби на ЗДвП е въздигнато като такова и в сега действащия закон посредством предвижданата за същото в чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, а и в завишен размер, санкция. Към процесния случай приложима е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед горното и във връзка с касационната, включително служебна, проверка за правилното приложение на материалния закон, правилен е и изводът на районния съд, че с поведението си касаторът, като водач на лек автомобил, е осъществил състав на административно нарушение чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в ред. на ЗДвП ДВ бр. 101/2016г., в сила от 21.01.2017г..) Правилни са и изводите на районния съд за наложено законосъобразно (арг. от чл. 27 от ЗАНН) по вид и размер (в случая абсолютен) административно наказание.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно, поради което обжалвания съдебен акт ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 25.05.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 523 по описа на съда за 2018г., в частта, с което е потвърдено наказателно постановление НП №17-1158-001021 от 18.04.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на Б.Д.Е.,*** за извършено административно нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/