Р Е Ш Е Н И Е

№327

гр. Перник, 20. 09. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 393/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, срещу съдебно решение № 167 от 08. 06. 2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 63 по описа за 2018 г. на Пернишкия районен съд. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се потвърди наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – Р.Г.Р., чрез представителя си по пълномощие адвокат К.С. ***, в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Пернишкия районен съд е отменил наказателно постановление (НП) № F308393 от 10.11.2017 г., изд. от директор офис Перник при ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80а, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на Р.Г.Р., с ЕГН ********** са наложени глоби, както следва: в размер 43 200 лв.; глоба в размер 56 810 лв.; глоба в размер 42 000 лв.; глоба в размер 5 800 лв. и глоба в размер 700 лв., за това, че не е подал годишна данъчна декларация за 2015 г. и не е декларирал информация по чл. 50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ, а именно непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходната 2014 г. парични заеми, възлизащи общо на 1 485 100 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че както акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл. 42, т.3, т.4 и т.5, респ. чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като изложените в тях фактически обстоятелства, поотделно и съпоставени помежду си, не дават яснота за това едно или няколко отделни нарушения са вменени на сочения като нарушител, кои законови разпоредби са нарушени и кой административнонаказателен състав е осъществен. Приел е също, че не са посочени датата и мястото на извършването на нарушението/ията, а това затруднява възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина и ограничава правото му на защита. По изложените съображения първостепенния съд е отменил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първостепенния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 01.06.2017 г. в ТД на НАП София, служители извършили проверка в информационната система на НАП и преглед на подадените от страна на Р.Г.Р. годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, при която установили, че за 2015 година същият не е подал данъчна декларация и не е декларирал информация по чл. 50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ, а именно предоставените от негова страна парични заеми през 2014 г. и 2015 г. и непогасените остатъци от тях към края на данъчната година. За проверката съставили протокол № 0778098/01.06.2017 г., а на 26.06.2017 г., в присъствие на Р., срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № F308393/26.06.2017г, като инспекторът по приходите приел, че виновно е извършил нарушения на чл. 50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Непосредствено след съставянето му, актът бил предявен за запознаване и подписване, при което Р. не вписал обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения, а на 10.11.2017 г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и въз основа на съставения АУАН издал наказателно постановление, с което на основание чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ наложил пет отделни глоби, равняващи се на 10% от размера на недекларираните суми – непогасен остатък към 31.12.2015 г. по всеки от описаните пет броя договори за паричен заем.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Правилни са изводите на районния съд за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение. Касационният съдебен състав споделя изцяло и извода на решаващия първостепенен съд за същественост на установения порок на проведеното административнонаказателно производство. Съставеният за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържат посочена дата на извършване на нарушението. Тази дата не е и изводима безпротиворечиво, както от обстоятелствените части на акта и НП, така и от цялата административнонаказателна преписка. По делото и с оглед данните от преписката неясно остава коя дата наказващият орган приема за извършване на нарушението - датата, до която ответникът е имал задължение да подаде ГДД за 2015г., а именно - 30.04.2016г., или на 01.06.2017г. или 26.06.2017г., която е датата на съставения АУАН. Нито в АУАН, нито в НП е посочен дори крайният срок за подаване на ГДД, който може да се приеме като дата на извършване на нарушението, защото след изтичането му деецът се счита, че е извършил нарушение, ако не подаде съответна декларация. Не е ясно и дали за наказващия орган, основано в регламентиращия задължението материален закон, тази дата е възможно да е датата, до която би могла да бъде коригирана ГДД - 30.09.2016г., както и отнася ли се тази възможност до корекции на недекларирани данни, с оглед съдържанието на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. В тази връзка от обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение не може да се направи безпротиворечив и еднозначен извод какъв точно е фактическият състав на вмененото административно нарушение - приема ли наказващият орган, че процесното нарушение въобще е обвързано със сроковете за подаване/коригиране на ГДД или за да е съставомерно недекларирането на данните по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ достатъчно е ГДД да е подадена, а тези данни да не са декларирани, независимо дали ГДД е в срок/коригирана. Всичко това пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, имащо право да разбере в какво конкретно се състои неизпълненото задължение, регламентирано в конкретни законови разпоредби, обвързано с административно наказание, налагано по административен ред. Доводи, в тази посока са наведени едва с касационната жалба. В тази фаза на производството е недопустимо допълване на НП и административнонаказателното обвинение, с оглед което същите не могат да рефлектират върху изводите на съда.

Правилен е извода на първостепенния съд, че неустановената и неустановима дата на извършване на нарушението е съществен процесуален порок на административнонаказателното производство, препятстващ както преценката на съда относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и проверката относно правилното приложение на материалния закон, действащ към датата на процесната деятелност, а в тази връзка и правото на защита на наказаното лице. Порок от такъв характер не може да бъде саниран във фазата на съдебно обжалване на наказателното постановление. Посоченото основание е достатъчно за да бъде отменено наказателното постановление.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 167 от 08. 06. 2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 63 по описа за 2018 година на Пернишкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/