Р Е Ш Е Н И Е

№ 331

Гр. Перник, 25.09.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 397 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“, представлявано от Л. В. С. – изпълнителен директор, срещу съдебно решение № 279 от 11.06.2018 година, постановено по АНД № 608 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №12-А-32/12.03.2018 година, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия (ГИПТЕЕ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с т. 7.4 във връзка с Условие 14.5, абзац 4, предложение първо от Комплексно разрешително (КР) №53-Н1/2014 година, издадено от Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС).

Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие постановеното в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Без да се сочат конкретно основанията за обжалване по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНМН, в жалбата се излагат доводи за неправилни изводи на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по издаване на НП поради съставен за нарушението незаконосъобразен и необоснован акт за установяване на нарушението (АУАН) в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН предвид съставянето му в присъствието само на един свидетел. В жалбата се твърди още, че по делото е не е установено, тъй като е недоказано, именно „***“ АД да е допуснала замърсяване на река Струма, поради което не може да се приеме, че е било налице задължението по Условие 7.4 от КР. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, „***“ АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, РИОСВ – Перник редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд Перник да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП №12-А-32/12.03.2018 година директорът на РИОСВ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложил на „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на ГИПТЕЕ имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, за това, че на 01.09.2017 година в гр. Перник, ул. „***“ № 15, при настъпила аварийна ситуация – пробив на шламов тръбопровод на II багерна група за сгуроотвал „7-ми септември“ и замърсяване на река Струма, дружеството не е уведомило РИОСВ – Перник, с което не е изпълнено задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с т. 7.4, във връзка с Условие 14.5, абзац 4, предложение първо от КР №53-Н1/2014 година, издадено от ИАОС.

Със съдебно решение № 279 от 11.06.2018 година, постановено по АНД № 608 по описа за 208 година на Районен съд Перник НП №12-А-32/12.03.2018 година е потвърдено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 01.09.2017 година в гр. Перник, на ул. „***“ № ***, при настъпила аварийна ситуация – пробив на шламов тръбопровод на II багерна група за сгуроотвал „7-ми септември“ е причинено аварийно замърсяване (настъпила е аварийна ситуация) на река Струма, за което дружеството не е уведомило РИОСВ – Перник. При извършената служебно и във връзка с доводите в жалбата проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на процесното административнонаказателно производство, районният съд мотивирано е приел, че в хода на производството са съобразени процесуалните правила на ЗАНН без да е допуснато нарушаване правото на защита наказаното дружество. На база установените факти с решението е прието от правна страна, че същите безспорно покриват състав на нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 7.4, във връзка с Условие 14.5, абзац 4, предложение първо от КР № 53-Н1/2014 година, издадено от ИАОС, наказуемо с оглед автора на нарушението на основание чл. 83, ал, 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Видът и размерът на наложената имуществена санкция районният съд е приел за законосъобразно и справедливо наложен в стойност към минимума, но над същия, с оглед наличието на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства.

Решението е неправилно.

По доводите на касатора за неправилно отхвърлено от районния съд възражение за неспазена процедура по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН:

Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав, включително в частта им, срещу която е обективирано възражение в настоящата жалба по отношение несъобразяване правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като не счита за необходимо да преповтаря същите. Жалбата в тази й част е неоснователна. С оглед доводите по – долу по приложимия материален закон и въпреки липсата на доводи в жалбата в тази посока, се установява допуснато в производството съществено процесуално нарушение, състоящо се в некоректно формулирано с АУАН и пренесено в НП административнонаказателно обвинение, с което съществено е ограничено правото на наказаното лице да узнае фактите, срещу които да организира защитата си.

По доводите в жалбата за недоказаност на нарушението:

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.

Видно е от Условие 7.4 от КР №53-Н1/2014 година, издадено от ИАОС на „***“ АД, притежателят на КР следва да уведомява незабавно съответния компетентен орган при аварийни и други замърсявания.

Според Условие 14.5, абзац 4, предл. 1 от КР №53-Н1/2014 година, издадено от ИАОС на „***“ АД, притежателят на КР следва незабавно да уведомява РИОСВ и да води документация в случай на инцидент, който е причинил замърсяване на повърхностни или подземни води.

Съгласно определението по §1, т. 5 от ДР на ЗООС „замърсяване на околната среда“ е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

Според §1, т. 51. „Авария“ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението.

Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция от 10 000 лева до 500 000 лева.

От цитираната правна рамка, като се вземат предвид и условията на КР, издадено на касатора, следва извод, че относими към процесния случай са състави на две административни нарушения – по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 7.4 от КР, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС – неуведомяване на РИОСВ в случай на авария и по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 14.5, абзац 4, предл. 1 от КР – неуведомяване на РИОСВ в случай на замърсяване. Касационният съдебен състав, с оглед доказателствата, приобщени по делото и предвид съдържанието на формулираното с АУАН административнонаказателно обвинение, приема за неправилни част от изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, което на свой ред е довело до неправилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон и актовете, към които същият препраща.

Основани на доказателствата са изводите на районния съд от фактическа страна, че на 01.09.2017 година, в 17:40 часа в гр. Перник, на ул. „***“ №***, при работа на I багерна група към „***“ АД е настъпил инцидент – пробив на шламов тръбопровод, отвеждащ сгуропепелна маса (отпадък, който с образува при работата на централата) от топлоцентралата до сгуроотвал „7-ми септември“. Такива са изводите по фактите в тази им част и на наказващия орган.

На следващо място обаче описанието на нарушението в АУАН и НП сочи, че на наказаното лице е предявено от фактическа страна, че инцидентът е авария, довела вкл. до видимо замърсяване на р. Струма. Районният съд също е възприел от фактическа страна инцидента като аварийно замърсяване.

От цитираните по – горе нормативни разпоредби следва, че характерът на инцидента, довел до безспорно установеното видимо замърсяване на р. Струма, може да бъде или авария или замърсяване. Предявено обстоятелствено в процесния случай е (без да се вземе предвид посочването сред нарушените разпоредби и на Условие 14.6, абзац 4, предл. 1 от КР), че инцидентът е авария. В случай на авария, за да е осъществен състав на административно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 7.4 от КР, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, същата следва да е довела до наднормено замърсяване на околната среда, което безспорно следва да бъде доказано. Но в АУАН и НП, като част от нарушените нормативни разпоредби, на наказаното лице е предявено от правна страна, че нарушило и Условие 14.5, абзац 4, предл. 1 от КР, което се отнася до случаите само до замърсявания (не и аварийни). За да е факт замърсяване, като следствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник достатъчно е инцидентът да довел до промяна на качествата на околната среда (част от която без съмнение са и водите на р. Струма), законът не изисква същото да е довело до превишаване на действащите в страната норми (арг. от §1, т. 5 от ДР на ЗООС), т. е. не е и необходимо установяването на такова превишаване.

Така от съществено значение в процесния случай е определянето на характера на инцидента – авария или замърсяване. Този факт предпоставя доказателствата, които следва да бъдат събрани, определя характера на административнонаказателното обвинение, съответно приложимия материален закон.

С други думи, при формулирано административнонаказателно обвинение, съставляващо неуведомяване от страна на „***“ АД на РИОСВ за аварийно замърсяване на р. Струма, същото е следвало да бъде основано в съответно установяване, че аварията е предизвикала наднормено замърсяване на околната среда. От изложеното следва, че предвид характера на предявеното по фактите с АУАН и НП разследването на контролните органи е следвало да се основе и на лабораторни анализи. Но въпреки съдържанието на формулираното административнонаказателно обвинение и въпреки доказателствата по делото, от които безспорно следва, че инцидентът е авария, районният съд неправилно е оценил като факт, неподлежащ на доказване, наличието на наднормено замърсяване на водите на р. Струма. По делото и преписката не са приобщени доказателства, че вследствие възникналия пробив на 01.09.2017 година на тръбопродовода е причинено аварийно (наднормено) замърсяване на река Струма, каквото замърсяване контролните органи безспорно са установили. Нарушението е недоказано.

В допълнение съдът ще отбележи, че извършването на лабораторни анализи би било необходимо дори в случай на замърсяване в смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗООС, съответно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 14.5., абзац 4, предложение първо от КР, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, що се отнася до установяването на авторството на нарушението, тъй като необходимо е установяването безспорно и на източника на замърсяването. В тази връзка и като се вземе предвид процесното НП, включително влезлите в сила НП (обжалвани, но потвърдени от съда) срещу дружеството (№ 23-А-40/15.05.2015 година и № 14-А-10/18.05.2016 година), съдът ще отбележи, че процесните административнонаказателни производства се отнасят до нарушения, състоящи се в неуведомяване на РИОСВ за настъпили аварийни замърсявания, с установени включително посредством лабораторни анализи наднормени замърсявания на водите на р. Струма с източник съоръжения на „***“.

Изложеното обосновава изводи за допуснато в производството по издаване на НП съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, за неправилно приложен към тези факти материален закон, за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение поради фактически изводи, неосновани в доказателствата, довело на свой ред и до неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, както следва да се отмени и процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 279 от 11.06.2018 година, постановено по АНД № 608 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-А-32/12.03.2018 година, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, във връзка с т. 7.4, във връзка с Условие 14.5, абзац 4, предложение първо от Комплексно разрешително №53-Н1/2014 година, издадено от Изпълнителна агенция по околната среда, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/