Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

Гр. Перник, 21.09.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 405 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Митница Столична, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. С. срещу съдебно решение № 284 от 14.05.2018 година, постановено по а.н.дело № 00391 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, в частта, с която е отменено наказателно постановление (НП) № 182/2017 от 11.08.2017 година, издадено от заместник – началник на Митница Столична, с което на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя В. С. Г. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 126а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за неизпълнение на задължението по чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС).

В касационната жалба се съдържат доводи за наличие на касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, а именно неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от районния съд. Твърди се, че при правилно възприета от районния съд фактическа обстановка са направени неправилни изводи, че наказаното дружество не е извършило отделно нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС, като се пледира, че несъобразяването на изискването на чл. 73, ал. 2 съставлява самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и реши делото по същество, като потвърди НП в отменената част.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Борислав Станков, който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление, в частта за извършеното нарушение по чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС, във връзка с чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС.

Ответникът по касационната жалба, „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно уведомен не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на Районен съд Перник да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 182/2017 от 11.08.2017 година, в т. 1, издадено от заместник – началник на Митница Столична на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 126а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на „***“ ООД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за това, че на 05.01.2017 година в обект на дружеството, в който била извършена проверка от митническите органи е съхранявана акцизна стока – въглища, които от водената и представена от дружеството отчетност не било възможно да бъдат идентифицирани и проследени в какъвто смисъл е задължението, регламентирано с разпоредбата на по чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС.

Със съдебно решение № 284 от 14.05.2018 година, постановено по а.н.дело № 391 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, наказателно постановление по т. 1 е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел производството за реализиране на отговорност на ответника в тази негова част за процесуално незаконосъобразно поради ангажиране на отговорност на основание обща, бланкетна материалноправна разпоредба по реда на чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС, без да се посочат конкретни задължения, които не са изпълнени, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице, както и не са съобразени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора срещу изводите на районния съд за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Споделят се напълно мотивите на решаващия първоинстанционен състав за неправилно ангажирана отговорност за нарушение, основано на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС, което е като съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното дружество, така и неправилно приложен материален закон предвид именно бланкетния характер на правната норма.

Страните не спорят, а и по делото е установено, че ответникът е регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за извършване на търговия с въглища и кокс (удостоверение за регистрация л. 115 по делото). С разпоредбите на чл. 57б, ал. 13, т. 2 и чл. 88, ал. 6 от ЗАДС на регистрираните лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е вменено в задължение да водят документация и отчетност по отношение на акцизните стоки съгласно изискванията, определени с ППЗАДС. Така по силата на изричната препратка на ЗАДС изискванията към воденето на документацията и отчетността от страна на регистрираните по ЗАДС лица, се съдържат именно в ППЗАДС. Както правилно е посочено в обстоятелствената част на процесното НП изискванията спрямо отчетността и документацията, включително на регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1 лица са въведени с разпоредбата на чл. 73, ал.1 от ППЗАДС. Разпоредбата е обща, препращаща. Регламентирано е, че документацията и отчетността следва да се водят в съответствие с изискванията ЗСч, ЗАДС, ЗДДС и ППЗАДС. Както беше посочено, що се отнася до задължението за водене на документацията и отчетността в съответствие с изискванията на ЗАДС, същият препраща именно към правилника. С ал. 2 на чл. 73 от ППЗАДС е въведено изискване конкретно отчетността да позволява идентифицирането и проследяването на акцизните стоки. Раздел I от Глава пета на ППЗАДС след общите, бланкетни разпоредби на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 има за съдържание именно конкретните изисквания към водената отчетност включително от регистрираните по ЗАДС лица. Така, що се отнася до задължението за спазване разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС, въведено с чл. 73, ал. 1 от ППЗАДС, именно Раздел I на Глава пета на правилника съдържа конкретните изисквания относно водените документация и отчетност. Такова е и описанието на нарушението в процесното наказателно постановление, в което е отбелязано, че в разпоредбата на чл. 79а от ППЗАДС са изброени изрично данните, които най – малко следва да се съдържат във водената от регистрираните лица отчетност. Ето защо чл. 79а от ППЗАДС е разпоредбата, с която съдържанието на чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС следва да бъде обвързано при определяне правната квалификация на нарушение на изискванията за водене на отчетност от страна на регистрираните по ЗАДС лица. В този смисъл отделното посочване на разпоредбите на чл. 73, ал. 2 от ЗАДС и чл. 79а, т. 2 и т. 3 от ППЗАДС като основание за реализиране на административнонаказателна отговорност за две отделни нарушения е както съществено процесуално нарушение, включително ограничило правото на защита на наказаното лице, така и неправилно приложение на материалния закон.

На свой ред в производството не са установявани, нито подлагани на проверка факти или документи, свързани със съответни изисквания на ЗСч и ЗДДС, към които препраща останалата част от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ППЗАДС.

Що се отнася до констатациите в АУАН, съответно в НП, че поради разминаване на данните от представените от наказаното дружество документи за показателите на въглищата, предмет на проверката, с резултатите от изготвените митнически експертизи акцизната стока не може да бъде идентифицирана, респективно не позволява отнасянето на тези документи към установените на място акцизни стоки, като се вземе предвид и целта на извършваните митнически лабораторни експертизи, а именно – определяне на горна топлотворна способност за целите на акцизния данъчен контрол, тези факти не могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ППЗАДС. Същата регламентира само отчетността на лицата по ал. 1, минималните нормативни изисквания към съдържанието на която са определени в чл. 79а на ППЗАДС. На свой ред разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ППЗАДС също е неотносима, тъй като вменява в задължение съобразяването на ЗАДС, ЗДДС, ЗСч ППЗАДС, но не и други актове по прилагането на ЗАДС.

С оглед гореизложените съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, вкл. материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 284 от 14.05.2018 година, постановено по а.н.дело № 391 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/