Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

Гр. Перник, 19.09.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 417 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник, срещу съдебно решение № 317 от 22.06.2018 година, постановено по АНД № 00619 по описа 2018 година на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 37 от 22.02.2018 година на заместник – кмета на Община Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК 201364471, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Александра Богомилова Рангелова, на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Перник е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) за извършено нарушение на чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Перник.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Адриана Алексиева, която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, „***“ ЕООД, редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***, който оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението районния съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за основателна и предлага решението на Районен съд Перник да бъде отменено.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 37 от 22.02.2018 година, издадено от заместник – кмета на община Перник, въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000001068 от 29.01.2018 година на „***“ ЕООД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че на 28.01.2018 година, в градинката, южно от сградата на ДСК, на площ от 200 кв. м. са разположени 22 (двадесет и два) броя маси с по 2 (две) пейки, обслужващи извършваната от обект „***“, модел „***“ дейност, във връзка със сключен договор за наем между „***“ ЕООД, гр. Перник и Община Перник № 180110Т373-3 от 18.01.2018 година за ползване на „***“, модел „***“ с прилежаща площ към обекта 22 кв. м. При проверката е установено от наказващия орган извършено административно нарушение по чл. 7, т. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Перник .

Със съдебно решение № 317 от 22.06.2018 година, постановено по АНД № 00619 по описа за 2018 година на Районен съд Перник издаденото наказателно постановление е отменено.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че проведеното производство не е съобразено с процесуалните правила по ЗАНН, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на НП, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението е правилно.

От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че проведеното административнонаказателно производство е съществено опорочено. Споделят се част от изводите на решаващия първоинстанционен съд за предявени със съставения АУАН факти, които не могат да бъдат подведени с посочената в АУАН за нарушена правна разпоредба на чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Перник. Предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение, предвид липсата на изрично посочено извършване именно на търговска дейност от страна на наказаното лице без съответното разрешение за ползване на общински терени, се явява съществен процесуален порок на производството. Този порок не може да бъде саниран нито във фазата до издаване на наказателното постановление от наказващия орган по реда на чл. 52, ал. 4 и на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито във фазата по съдебно обжалване на издаденото наказателно постановление, тъй като съществено ограничава правото на защита на санкционираното дружество. Наказващият орган, при извършване на проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, вместо да прекрати преписката, образувана със съставяне на безспорно незаконосъобразен АУАН и да върне същата на компетентния актосъставител със съответни указания вкл. относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, единствено е пренесъл пороците на обстоятелствената част на АУАН и описаното в него нарушение в съдържанието на издаденото наказателно постановление, като е наложил имуществена санкция за нарушение, по отношение на което същото не е предявено на нарушителя – извършването на търговска дейност без съответното разрешение за ползване на общински терен. Това съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, препятствайки го да узнае в цялост фактите, срещу които да организира защитата си.

На следващо място настоящия касационен състав споделя изводите на районния съд за немотивиране на НП, в частта относно определяне на имуществената санкция в максимален размер, без по делото да са представени/събрани доказателства за наличие на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства. Това, наред с факта на извършване на нарушението за първи път, обосновава безсъмнен извод и за явна несправедливост на наложеното наказание.

За правна пълнота на постановеното решение от районния съд, настоящия касационен състав следва да отбележи несъгласието си с изводите на решаващия първоинстанционен съд относно липса на конекситет между фактите, отразени в съставения при извършване на проверката констативен протокол (КП) № 0005324/28.01.2018 година и обстоятелствената част на съставения за процесното нарушение АУАН, респективно наказателното постановление. Констативният протокол е писмено доказателство, годно да установи факти или фактите по извършване на административно нарушение, но не е акт за същото по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Със съставянето именно на последния се образува административнонаказателно производство. В тази връзка КП не се явява и „първоначално съставения акт за констатиране на нарушението“. Констатираното несъответствие между КП и АУАН единствено е основание за изключване на КП от кръга на доказателствата, след като последният изцяло или частично установява факти, неотносими към съответно административнонаказателно производство. Същевременно няма пречка относимите факти да бъдат отразени за първи път в акта за установяване на нарушението, в случай че са установени от компетентен да състави акт за съответно административно нарушение орган. Тези именно фактически констатации, описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението, са в основата на административнонаказателното обвинение, на описанието на нарушението, и на свой ред подлежат на проверка пред съда посредством допустимите и необходими доказателствени процесуални способи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 22.06.2018 година, постановено по АНД № 00619 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/