Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№339

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 21.09.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                      ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                                                       

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 428 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, представлявана от Директора на РИОСВ - Перник, против решение № 91 от 15.06.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 108 по описа на съда за 2018г.

В жалбата се излагат доводи, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Възразява срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за маловажност на процесното нарушение, като пледира изводите на районния съд да са в противоречие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка твърди, че съдебният акт не съдържа мотиви по какви съображения извършеното от ответника нарушение е възприето за маловажно. Иска отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща юк. Гергана Генчева. Поддържа касационната жалба и пледира решението на районен съд да се отмени, а вместо него да се постанови друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – „***“ ЕООД, с. Ковачевци, редовно призован се представлява лично от управителя на дружеството И. Я. Оспорва касационната жалба и пледира същата да се остави без уважение по съображения изложени в депозиран по делото отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП №11-А-31/06.03.2018г. директорът на РИОСВ–Перник, на основание на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗЗШОС е наложил на „***“ ЕООД, с. Ковачевци имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че на 05.09.2017г. на производствена площадка, находяща се в с. Ковачевци, Индустриална зона, община Ковачевци, дружеството е предизвикало шум в околната среда поради превишаване на определената дневна гранична стойност за шумово ниво, излъчвано в околната среда от работата на разположените в цех за производство на пелети 1 брой дробилка, 1 бр. чукова мелница, 1 брой вентилатор и 3 броя преси, като при извършено измерване в разположени 9 измерителни точки (ИТ) (л. 43 от делото) по измерителен контур, съгласно Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие (утв. от министъра на околната среда и водите) е измерено дневно ниво на шум в определени две точки на въздействие, съответно: ИТ–10: МВ-1 жилищна сграда №2/161 (В100), разположена в УПИ – I, кв. 54а по регулационния план на с. Ковачевци – стойност на дневно ниво на шум от 59,1 dB при норма от 55 dB и МВ-2 и ИТ – 11: МВ-2 жилищна сграда №1-2/001(В103), разположена в УПИ-II, кв. 54а по регулационния план на с. Ковачевци – стойност на дневно ниво на шум от 58,2 dB при норма от 55 dB. Установеното е квалифицирано като нарушение по чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с т. 1 от Таблица № 2 от Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 108 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови този резултат районният съд, основал се в доказателствата, приобщени по делото, е приел за установено от фактическа страна, че на посочената в НП дата е извършена проверка от контролни органи на РИОСВ на производствена площадка на цех за производство на пелети, стопанисвана от настоящия ответник, находяща се в с. Ковачевци, като след направени измервания от ГД „Лабораторно аналитична дейност“, Централна лаборатория София – 01 към ИАОС е установено, че от работещата инсталация, в две точки на въздействие, е налице превишаване на дневната норма за шумово ниво, съгласно т. 1 от Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006 г., както следва

-      ИТ-10 (жилищна сграда №2/161 (В100) в с. Ковачевци, е отчетена стойност на дневно ниво на шум 59,1 dB при норма от 55 dB;

-      ИТ-11 (жилищна сграда №1-2/001 (В103) в с. Ковачевци, е отчетена стойност на дневно ниво на шум 58,2 dB при норма от 55 dB.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел, че производството по налагане на имуществена санкция е проведено съобразно процесуалните правила, с издадени акт и НП от компетентни органи, в изискваната форма и съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Приел е още, че „***“ ЕООД, с. Ковачевци, е осъществило състава на нарушение по чл. 34, ал. 1, предл. 2 във вр. с  чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с т. 1 от Таблица №2 от Приложение №2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006г. Въпреки тези си изводи решаващият първоинстанционен състав е приел, на база данните, съдържащи се в доказателствата по делото, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като надвишаването на допустимите нива на шум е само в две от измервателните точки и с минимални според районния съд размери. Това е обосновало извод за неправилно приложен от наказващия орган материален закон що се отнася до отказа нарушението да се квалифицира като маловажно, поради което районният съд е отменил наказателното постановление.   

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи, че ответника по касационната жалба е осъществил състав на нарушение  чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с т. 1 от Таблица №2 от Приложение №2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006г., за което правилно е бил санкциониран по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗЗШОС. 

Не се споделят обаче изводите на решаващия съд за наличие на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно. В този смисъл неоснователни са и доводите срещу касационната жалба.

Нарушението е формално по своя характер – наличието на резултат/последици от същото не е обективен елемент от фактическия му състав. С въздигането в административно нарушение на самия факт на превишаване на граничните стойности на шум законодателят е инкорпорирал вредоносния резултат от такава деятелност. В тази връзка преценката по чл. 28 от ЗАНН - за маловажност на формално административно нарушение се основава в чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, като на проверка подлежи единствено въпросът налице ли са други смекчаващи обстоятелства (извън наличието или не на вредни последици), поради които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По делото такива обстоятелства не е установено да са се проявили. Степента на превишаване на нормите и факта на първо такова нарушение за ответника са обосновали налагане на санкция в минимален размер, с което са съобразени правилата на чл. 27 от ЗАНН, което кореспондира с целите по чл. 12 на ЗАНН. Тези обстоятелства обаче са недостатъчни да обосноват неналагане на административно наказание, тъй като не правят административното нарушение различно от обичайните случаи на административни нарушения от процесния вид. 

Предвид изложеното касационният състав на административния съд приема, че не е налице "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9, вр. с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.  Като е приел обратното, районният съд е осъществил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, при наличието на което решението следва да се отмени. Не са налице предпоставките по чл. 222, ал. 2 от АПК, поради което делото следва да се реши по същество. 

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с изискваното от ЗАНН съдържание, в процесуално законосъобразно производство и за безспорно доказано за неизпълнено и от „***“ ЕООД задължение по чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС - да осъществява дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5. Наложената за това неизпълнено задължение на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН имуществена санкция е в минималния предвиден размер и е определена съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане на обстоятелствата по извършване на нарушението, което обслужва в оптимална степен и целите по чл. 12 от ЗАНН без да ги надхвърля.

По изложените съображения, решението на районен съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди изцяло процесното наказателно постановление.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с. чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

OTMEНЯ решение № 91 от 15.06.2018г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 108 по описа на съда за 2018г. и вместо него:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-А-31/06.03.2018г. на директор на РИОСВ–Перник, с което на „***“ ЕООД, с. Ковачевци е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗЗШОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                  2./п/