Р Е Ш Е Н И Е

№340

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 20.09.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 430 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Г.П., в качеството му на кмет на Община Кюстендил против решение № 397 от 06.07.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №889 по описа на съда за 2018 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6-А-23/26.01.2018г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на П.Г.П., в качеството му на кмет на Община Кюстендил, за извършено административно нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Без да сочи касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН излага доводи за нарушен от районния съд материален закон, допуснати при постановяване на решението съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу изводите на районния съд за спазени при образуване на административнонаказателното производство срокове по чл. 34 на ЗАНН. Твърди неправилни изводи на районния съд по фактите и сочи необсъждане в решението на релевантните за спора факти, което според касатора е довело решаващия състав до неправилни изводи за правилно приложен в административнонаказателното производство материален закон. Излага доводи за неустановено от районния съд несъответствие между обстоятелствената част на наказателното постановление, съдържаща описание на нарушението и правната квалификация на това нарушение, като твърди неправилно приложен спрямо фактите материален закон. Иска отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. За установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – РИОСВ-Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, за представител изпраща юк. Г. Г. Оспорва касационната жалба и пледира решението на районен съд да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки, в които развива подробно съображенията си за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 6-А-23/26.01.2018г. директорът на РИОСВ–Перник е наложил на П.Г.П., в качеството му на кмет на Община Кюстендил, административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за това, че на 16.05.2017г. не е изпълнил задължително предписание, дадено му на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), обективирано в т. 1 на протокол № 231-КОС-ВВ-40/27.04.2017г. на РИОСВ-Перник, а именно: в срок до 15.05.2017г. да организира почистването на нерегламентирано сметище от битови и строителни отпадъци, формирано в дерето, пресичащо общинския път от с. Граница към с. Слокощница, в дясно на пътя. Деянието е квалифицирано правно като административно нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 889 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови решението си районният съд, основал се в доказателствата, приобщени по делото, е приел за установено от фактическа страна, че на 27.04.2017г. служители на РИОСВ – Перник, при извършена проверка в землището на с. Граница, община Кюстендил установили, че в дерето, пресичащо общинския път от с. Граница към с. Слокощница, в дясно на пътя, е формирано нерегламентирано сметище от битови и строителни отпадъци. Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол с № 231-КОС-ВВ/27.04.2017г., с който в т. 1, на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО, на кмета на Община Кюстендил е дадено предписание да организира почистването на замърсения участък в срок до 15.05.2017г. След извършена на 19.05.2017г. проверка от контролни органи на РИОСВ – Перник, е установено, че кметът на Община Кюстендил не е изпълнил така даденото му предписание, които констатации са обективирани в протокол № 270-КОС-ВВ-50/19.05.2017г. На 17.08.2017г. със съставяне на акт за нарушение № 23, срещу П.П. в качеството му на кмет на Община Кюстендил, е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна от правна страна районният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е проведено съобразно процесуалните правила, с издадени акт и НП от компетентни органи, в изискваната форма и съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Възражението на наказаното лице за несъобразяване на 3-месения срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на нарушението е отхвърлено от районния съд с мотив, че тримесечният срок започва да тече от датата на установяване на нарушението. По съществото на спора районният съд е приел за доказано, че кметът на Община Кюстендил е осъществил състава на нарушение по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО, като мотивирано е отхвърлил възраженията на наказаното лице за изпълнено и в срок предписание. Районният съд е извършил и проверка за наличие на основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. С мотиви за липса на предпоставки за преквалифициране на деянието поради липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличие същевременно на отегчаващи такива (влязло в сила НП, издадено срещу наказаното длъжностно лице за същото нарушение; непредриемане на действия от страна на кмета за почистване на сметището), районният съд е отказал да приложи чл. 28 от ЗАНН. Наложеното административно наказание съдът е приел за законосъобразно по вид и в границите за съответното нарушение. С изложените аргументи наказателното постановление е потвърдено.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Без основание твърди касаторът неправилност на изводите на първата съдебна инстанция за провеждане на процесното административнонаказателно производство в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, включително при съобразяване на тримесечния срок за съставяне на акт за нарушение (чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН). По делото е безспорно, че нарушението, съставляващо неизпълнено в срок до 15.05.2017г. вкл., от страна на кмета на Община Кюстендил дадено му предписание, е установено при извършена на 19.05.2017г. проверка. Разпоредбата на чл. 34, ал, 1, изр. 2, предл. 1 на ЗАНН безпротиворечиво сочи за начало на тримесечния срок за образуване на административнонаказателно производство със съставяне на акт, датата на установяване на нарушението. Неправилно касаторът обвързва датата на извършване на нарушението с този срок. Както сочи и районният съд, датата на извършване на нарушението е относима към абсолютния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗАНН, който в случая също е съобразен.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с доказателствата по делото. Твърдението в жалбата, че „организиране на почистването“ и „почистването“ на сметището са неравнозначни понятия се възприема от съда единствено като защитна теза. Правилно районният съд е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗУО кметът на общината организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейната територия. Организацията по почистване на незаконни сметища е възложена на кмета на общината с разпоредбата на т. 15 от ал. 3 на чл. 19 от ЗУО. Именно във връзка с това негово задължение е и даденото на кмета предписание. В този смисъл използваният в предписанието израз „организира“ е именно във връзка с това му възложено със закон задължение. Кметът организира управлението на отпадъците на територията на общината, като вкл. отговаря за организиране почистването на незаконни сметища. Именно във връзка с това негово задължение е даденото му предписание. Следва да се посочи, че в производството до издаване на НП, както и в производството пред съда, не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации на контролните органи, като докажат извършени от страна на кмета действия по „организиране“ почистването на замърсения участък в смисъла, в който наказаното лице твърди да е възприел даденото му предписание. По делото са събрани доказателства (показания на свидетеля Димова в с. з. от 12.06.2018г. по АНД № 889/2018г.), че действия по организиране почистването, включващи и почистването на замърсения участък, са извършени от кмета на с. Граница и доброволци, без каквото и да било организационно включване от страна на кмета на Община Кюстендил и едва след втората проверка.

Неоснователно е и твърдението за несъответствие между правната квалификация на процесното нарушение и обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение. На кмета на Община Кюстендил е вменено, че не е изпълнил дадено му на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО задължително предписание. По делото е безспорно доказано извършване на релевираното административно нарушение. Събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на описаното в първия констативен протокол сметище, както и наличието на такова към момента на последващата проверка. Санкция за неизпълнение на задължително предписание е предвидена изрично в специалната разпоредба на чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Предвид изложеното дадената квалификация на нарушението е правилна, а деянието е описано конкретно по форма на изпълнителното деяние, време, място и обстоятелства по извършването му. В този смисъл съдът приема, че правилно районният съд е приел, че в производството по налагане на административно наказание, наказващият орган не е допуснал съществени процесуални нарушения, с които вкл. да е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Решението на въззивния съд е и материално законосъобразно. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО за което се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. Наложената глоба е в минимален размер. С оглед на това касационния състав приема, че напълно законосъобрадзно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора на соченото основание, а районният съд е приложил правилно закона.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 397 от 06.07.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 889 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/