Р Е Ш Е Н И Е

№362

гр. Перник, 19.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 762 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.М.К.,*** против Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1487 от 13.08.2014г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С писмото е постановен цялостен отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ и съответно са наложени санкции за бъдещ период.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на акта. Същият се оспорва в цялост. Твърди се, че акта е издаден в нарушение на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Основният довод е свързан със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“, посредством който единственият заявен от жалбоподателката БЗС е останал извън обхвата на заповедта. Твърди се, че тази заповед по отношение на процесния имот не е влязла в сила и не може да послужи като основание за издаване на акт с такова съдържание. По делото е постъпило писмено становище, в което подробно се излагат съображенията за незаконосъобразност на акта. Иска се и присъждане на съдебни разноски, обективирано в нарочна молба.

Ответникът по жалбата –Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуалния си представител в писмена молба постъпила по делото, прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако се поискат такива. Не прави искане за присъждане на разноски.

Административен съд Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която обосновава и следните правни изводи:

Жалбоподателката К. е подала Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2013г. с уникален УИН14/300413/34691, с което е кандидатствала за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/. Неразделна част от заявлението е таблица на ползвания от нея парцел, с посочване на името на земеделския парцел, землището, в което се намира същият и обработваната от него култура.

С оспореното уведомително писмо ответникът е отказал изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и е наложил санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 1019.30лв. и по НР1-в размер на 836.50лв., тъй като е приел, че заявените площи попадат извън специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” за 2013г., одобрен със заповед на Министъра на земеделието и храните.

Жалбата е процесуално допустима–подадена от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесният акт като негов адресат, срещу надлежна страна. Обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед на това същата следва да се разгледа.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия. Общата селскостопанска политика на ЕС е уредена с регламенти на Европейския съвет и Европейската комисия, които се прилагат пряко на територията на държавите - членки. Наред с това регламентите възлагат на държавите - членки задължението да определят националните структури, които ще изпълняват предвидените функции и организационните връзки между тях, както и някои процедури, които трябва да бъдат синхронизирани с националната правна система на съответната държава. В българското законодателство обществените отношения, свързани с прилагането на схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС, се уреждат със Закона за подпомагане на земеделските производители. Той представлява рамков закон, с който се определят необходимите процедури и структури в България за прилагане на мерките и дейностите, включени в ОСП, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях. Според чл. 11а от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция, като основните й функции са регламентирани, освен в закона, и в наредбите, издадени в изпълнение на законовата делегация по пар. 35 от ПЗР на ЗПЗП. Съгласно чл. 2б от Закона, за страната се акредитира една Разплащателна агенция, която извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство, като в чл. 2а е предвидено, че министърът на земеделието и храните е компетентният орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на ЕС. Следователно, по смисъла на Регламентите, Разплащателната агенция е държавен орган, специално създаден да осъществява от българска страна целите и задачите на Общата селскостопанска политика чрез усвояване на всички финансови средства, договорени за подпомагане на българското земеделие и създаване на възможности за ползване на всички схеми, включени в ОСП. По същия начин тя е дефинирана и в пар. 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, който гласи, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация се възлага на Държавен фонд "Земеделие", чийто структури и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени в ЗПЗП и неговия Устройствен правилник. От изложеното е видно, че органът, оторизиран да прилага мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика, е ДФ "Земеделие", който като юридическо лице, наред с останалите си функции, на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП изпълнява и функциите на Разплащателна агенция от датата на акта за акредитация, съгл. Заповед № РД-09-835/20.12.2007г. на МЗП, обн. ДВ бр.2/2008г.. Една от тези функции е уредена с чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, според който Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления за подпомагане по СЕПП и по СНД, като в следващите алинеи са определени процедурата за това, както и основанията за отказ и намаляване на плащанията. Въз основа на изложеното се налага и извода, че атакуваното уведомително писмо изхожда от компетентен орган. Подписано от е от изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, които единствен /към дата на издаване на атакуваното писмо/ разполага с материална, териториална и времева компетентност да издаде такъв вид акт. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Атакуваният акт е издаден в изискуемата се за валидност писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. В него има изложени фактически основания, посочена е площта на имота, който е приет за недопустим за подпомагане, както и са налице данни от административната преписка, които по недвусмислен начин обективират волята на административния орган. Изводът е, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Схемите за подпомагане на земеделските производители в ЗПЗП са: Схеми за единно плащане на площ /СЕПП/, при които плащането се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Схеми за национално доплащане /СНД/, които се одобряват от Министерски съвет и се финансират от държавния бюджет. Допустими за подпомагане по СЕПП са следните земеделски площи: обработваема /орна/ земя, постоянно затревени площи /пасища и ливади/, земи заети с постоянни култури. Условията и реда за подаване на заявленията са детайлно регламентирани в наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки и подпомагане на директни плащания. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009г. земеделските производители кандидатстват за подпомагане по различните мерки с подаване на едно общо заявление за подпомагане. Показателите и критериите за необлаготелстваните райони и териториалният им обхват са уредени в Наредба за определяне на критериите за необлаготелстваните райони и териториалният им обхват, като условията и редът за прилагане на тази мярка са разписани в Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”.

Жалбоподателката е подала общо заявление за плащания на площ 2013г. с УИН 14/300413/34691, с което е заявила и декларирала за подпомагане по СЕПП и по НР1 един физически блок с номер на БЗС 63152-5-1-1 с площ от 3.29ха. Площта е означена на картен носител, подписан от кандидата и приложен към заявлението.

Последвало е разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция. Проверките могат да бъдат административни и на място. Подаденото заявление за подпомагане съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП подлежи на административна проверка, посредством ИСАК, чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Обхватът на тази административна проверка включва: проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните по заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски производител / в т.см. чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2008г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК/. Проверката за допустимост на земеделските площи се извършва въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, поддържана от Министерството на земеделието и храните, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата. Създаването, поддържането и обновяването на тази система включва създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта на територията на страната, дигитализиране на физическите блокове и БЗС и създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи, съгласно чл. 8 от нея. Съгласно чл. 28 от Наредбата ДФ "Земеделие"- РА създава интегрирана информационна система, която обединява данните, от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и данните, които се съдържат в СИЗП и административният орган няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват актуалното състояние на земеделските земи и съответно допустимостта за тяхното подпомагане.

В изпълнение на чл. 6 на регламент № 796/2004г. на Комисията е създаден специализиран слой "допустими за подпомагане площи", който представлява графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната. Тази електронна база данни е част от СИЗП и въз основа на нея се извършват административните проверки за допустимост на площите. Специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" представлява геореферирана графична база от данни, за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година. Тази електронна база от данни за годните за подпомагане площи в страната ни е част от СИЗП, което пък от своя страна е основна част от ИСАК. Главната функция на "Слоя" е да се използва от ДФЗ-РА за извършване на основната част от административните проверки по подадените заявления за кандидатстване по схемите за плащане на площ и на база резултатите от тези проверки да се изчисли дължимата субсидия по дадено заявление. Този слой се състои от площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане и се актуализира (променя) основно с използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. В случая със Заповед № РД-09-840 от 02.12.2013г. на Министъра на земеделието и храните, с която като част от СИЗП е одобрен обновения актуализиран специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013г., а със заповед № РД-09-114 от 27.02.2014г. Министъра на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013г.. Съгласно последната заповед имота на жалбоподателката е останал извън допустимия слой. Тази заповед е оспорена от жалбоподателката и е образувано АД № 15156/2014г. по описа на Върховен административен съд на Република България. С решение № 1318 от 30.01.2018г., постановено по АД № 15156/2014г. състав при ВАС е отменил заповед № РД-09-114 от 27.02.2014г. Министъра на земеделието и храните, в частта, с която парцел № 63152-5-1-1, находящ се в землището на с. Рударци, общ. Перник с декларирана площ от 3.29ха е определен извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013г.. Министърът на земеделието, храните и горите е подал касационна жалба. С решение № 10426/07.08.2018г., постановено по АД № 3713/2018г. петчленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 1318 от 30.01.2018г., постановено по АД № 15156/2014г. по описа на ВАС.

От разглежданото в настоящето производство уведомително писмо е видно, че основанието, на което заявеното от К., БЗС с идентификатор № 63152-5-1-1, находящо се в землището на с. Рударци, общ. Перник с декларирана площ от 3.29ха е прието като недопустимо за подпомагане е, че кандидата е заявил площ, която не стопанисва и същата попада извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2013г.. Отказът за финансово подпомагане и за СЕПП, и за НР1 се основава само на заповед № РД-09-114 от 27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013г.. Настоящия състав приема, разплащателна агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. В този смисъл заповедта на министъра създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители (виж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. по ТД № 1/2015г., ОСС на ВАС). По делото са налице данни, че издаденият административен акт - заповед № РД-09-114/27.02.2014г. е обжалван от жалбоподателката, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти не е влязъл в сила. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение, а към настоящия момент няма данни има ли влязъл в сила акт на Министъра на земеделието и храните, касателно парцел № 63152-5-1-1, находящ се в землището на с. Рударци, общ. Перник с декларирана площ от 3.29ха., издаден в изпълнение на съдебното решение. Сам по себе си, този факт е ирелевантен за настоящето производство, доколкото министърът е длъжен да изпълни съдебното решение. При това положение се приема, че са налице съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, довели и до неправилно приложение на материално правните разпоредби. Влязлото в сила решение, постановено по АД № 15156/2014г. по описа на ВАС е задължително и обвързва както настоящия състав, така и Министъра на земеделието и храните, действащ в случая като административен орган, който е задължен да го изпълни, а обвързва и ответника по жалбата, който следва отново да се произнесе по подаденото заявление. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства за изпълнение на съдебното решение от страна на МЗХ, нито се представиха доказателства от страна на ответника по жалбата за оттегляне на оспорения в настоящето производство акт.

Влизането в сила на съдебно решение за отмяна на заповед № РД-09-114 от 27.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните, в частта, с която парцел № 63152-5-1-1, находящ се в землището на с. Рударци, общ. Перник с декларирана площ от 3.29ха е определен извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013г. съставлява по смисъла на  чл. 142, ал. 2 от АПК нов факт от значение за делото. Този факт е настъпил след подаване на жалбата срещу уведомителното писмо и преди приключване на устните състезания по настоящето дело, поради което съдът при решаване на правния спор следва задължително да го съобрази по аргумент от разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 от АПК. Въз основа на това се приема, че за имот с № 63152-5-1-1, находящ се в землището на с. Рударци, общ. Перник с декларирана площ от 3.29ха, няма влязла в сила заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, която да обвърже ответника, респ. с правомощията му да извърши плащане или да откаже такова по подаденото заявление с уникален УИН14/300413/34691. Поради това и уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Жалбата е основателна и като такава ще се уважи посредством отмяна на Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1487 от 13.08.2014г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е постановен отказ за финансово подпомагане по заявление с уникален УИН14/300413/34691. Актът се отменя в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 142, ал. 2 от АПК.

При отмяна на административния акт, според правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Извършване на плащане или отказ на такова по подаденото заявление с уникален УИН14/300413/34691 е изцяло в компетентността на административния орган, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ, респ. откаже такава, да определи размера на предоставената помощ или да наложи санкции за бъдещ период и да определи размера им. Поради изложеното преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по заявление с УИН14/300413/34691 след изпълнение от страна на Министъра на земеделието и храните на влязлото в сила съдебно решение, постановено по АД № 15156/2014г. по описа на ВАС.

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението на един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на орган, издал отменения акт. В случая жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно поискани и са обективирани в нарочна молба. Същите са в размер на 1315лв. и представляват 300лв., заплатени възнаграждения за вещи лица по изслушаните съдебно-технически експертизи, 10лв. заплатена държавна такса за образуване на дело, 5лв. такса за издаване на съдебно удостоверение и 1000лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. При това положение ще се присъдят деловодни разноски в размер на 315лв..

До приключване на съдебното дирене е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответната страна касателно адвокатското възнаграждение. Разгледано по същество се явява основателно. За да са дължими такива разноски следва страната, на която те се дължат, да е направила изрично искане за присъждането им и да ги е установила по размер. В случая тези предпоставки са налице, тъй като искането за присъждането на направените по делото разноски е направено своевременно. Размерът на заплатения адвокатски хонорар е доказан с представения по делото Договор за правна защита и съдействие, който договор представлява официален удостоверителен заплащането на адвокатския хонорар документ. От този договор е видно, че жалбоподателката е договорила и съответно заплатила адвокатско възнаграждение на адв. Г.Г. в размер на 1000 лева. Съответно последната се е явила на три открити съдебни заседания и е правила доказателствени искания. Въпреки това, заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се приема, че е в завишен размер, който не съответства на действителната и правна сложност на делото, а и не отговаря на чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, каквото е настоящето възнаграждението е в размер на 500 лева. Съставът констатира, че към момента на депозиране на жалбата срещу оспорвания акт е била в сила друга разпоредба за дела с неоценяем интерес, но наредбата не регламентира нищо за заварените случай. С оглед на това и като се съобрази с характера на производството, неговата фактическа и правна сложност, активното участие на пълномощника и ги съпостави с направеното в този смисъл възражение от ответната страна, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да редуцира заплатените адвокатски възнаграждения до размер от 500лв., който счита, че е справедлив и обоснован, както и съобразен с минималните адвокатски възнаграждения. Съответно ответникът ще бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.

Въз основа на горните изводи ответникът на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ще бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски в общ размер на 815лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.М.К.,***, Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1487 от 13.08.2014г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е постановен отказ за финансово подпомагане по заявление с УИН14/300413/34691.

ИЗПРАЩА на Държавен фонд "Земеделие" преписката за ново произнасяне по заявление с УИН14/300413/34691, съгласно дадените указания.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цар Б. ІІІ” № 136 да заплати на М.М.К.,*** с ЕГН **********, съдебни разноски по АД № 762/2014г. в размер на 815 /осемстотин и петнадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия:/п/