Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
гр. Перник, 24. 10. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов
административно дело № 243/2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
действащо чрез управителя Ж.С., срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0249-000022 от 07.04.2018 г., издадена от началник
група към Областна дирекция (ОД) на МВР – П., Районно управление (РУ) – Б.. Жалбоподателят
счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, за което излага съображения. Оспорва
изложеното в заповедта, като подържа, че лекият автомобил *** е собственост на
„***“ ООД, а не на С. В.***. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез представителя си по пълномощие – адв. К.С.В. от
САК (пълномощно по лист 39 от делото), поддържа жалбата по изложените в нея
основания. Представя писмени бележки по съществото на спора, в които иска
отмяна на заповедта и цитира съдебна практика. Претендира направените по делото
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 37 от делото).
Ответникът
– П. Й. П., в качеството на началник на група при РУ – Б. към ОД на МВР – П.,
редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З.В.В.*** (пълномощно
по лист 64 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода
на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не
претендира разноски.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна
следното:
От
представената административната преписка и неоспорените от страните
доказателства се установява, че административното производство е инициирано след
проверка от служители на ОД на МВР – П. на лек автомобил ***, извършена на 07.
04. 2018г. в 13.00 часа в гр. Б., ул. „***“ при „ЗХМ“.
Управителят
на „***“ ООД е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0249-000022 от 07.04.2018 г. на началника на група при РУ – Б., с
която заповед на С. В.*** е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на лек автомобил*** за срок от 6 месеца, отнети са
регистрационните табели и СРМПС № ***. Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0249-000022/07.04.2018 г. е връчена на Ж.С. на 13.04.2018
г. и е обжалвана от „***“ ООД пред съда чрез административния орган на 16.04.2018
г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 07. 04. 2018г. в 13.00 часа в
гр. Б., ул. „***“ при „ЗХМ“ предоставя управлението на лек автомобил фолксваген
***, на лице, което е лишено от това право по административен ред. В заповедта няма препращане към съставен
акт за установяване на административно нарушение, нито има позоваване на такъв
акт. Не е индивидуализирано (не са посочени три имена и ЕГН) на водача на
автомобила, нито се сочи чия собственост е описаното МПС.
При
извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз
основа на вписани в търговския регистър обстоятелства, съдът приема, че към 07.04.2018г.
представляващи на „***“ ООД, ЕИК *** са неговите управители, а именно: С. В.и Ж.С.
(лист 40 от делото), които имат правомощия да представляват дружеството заедно
и поотделно.
От
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, № 0354661/07.04.2018г.,
съставен от младши автоконтрольор М.Р. З. ***при РУ – Б. (лист 30 от делото), се
установява, че на 07.04.2018г. в 13.00 часа в гр. Б., ул. „***“ при „ЗХМ“, И. И.
И., ЕГН ********** управлявал лек автомобил фолксваген ***, собственост на „***“
ООД, гр. С.. Според констатациите в акта водачът е управлявал автомобила без
СУМПС, което му е отнето по административен ред. Водачът е управлявал МПС-то с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане.
Видно
от справка картон на водач (лист 56-62 от делото), приложена от представителя
на ответника и приета от съда, като неоспорено доказателство, И.И. И., ЕГН **********
е с отнето СУМПС от 11.02.2011г., а срокът на валидността му е било до
28.08.2012г.
От
административната преписка по издаването на процесната заповед се установява,
че в регистъра на ОД на МВР – П. за наличните данни за служебна промяна на
регистрацията на МПС (лист 63 от делото), лек автомобил*** е с дата на първа
регистрация 09.01.2008г., а е собственост на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.***. Оспорващият е представил и съдът е приел, също
като неоспорено доказателство – свидетелство за регистрация на МПС част І, рег.
№*** (лист 4 от делото), от което се установява, че лек автомобил *** е
собственост на „***“ ООД, с ЕИК***, считано от 12.04.2016г.
С
определение от открито съдебно заседание от 16.10.2018г., съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че ответникът П.Й.
П.*** е бил упълномощен от директора на ОД на МВР П. да налага принудителна
административна мярка по ЗДвП, със заповед № 313з-283/09.02.2018г.
При
така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
І.
По допустимостта на жалбата:
Съдът
приема, че жалбата изхожда от надлежна страна, която макар и да не е вписана
като адресат на оспорения акт, има непосредствен правен интерес да иска
проверка на законността й, респ. отмяната й, тъй като се установи, че с
процесната заповед е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на лек автомобил *** за срок от 6 месеца и са
отнети регистрационните табели на този автомобил. Същевременно от събраните по
делото доказателства се установи, а и страните не спорят, че по отношение на
описаната движима вещ – лек автомобил с рег. № *** правото на собственост е в
патримониума на дружеството – жалбоподател, като няма данни да се е разпоредил
с него до приключване на съдебното дирене в съдебното производство. Доколкото
абсолютното вещно право на собственост включва правомощията на титуляря да
владее, да ползва и да се разпорежда със собствената си вещ, то той има правен
интерес да оспори законосъобразността на заповедта, с която се ограничават
правата му. В този смисъл съдът приема, че оспореният административен акт пряко
и непосредствено засяга правото на жалбоподателя „***“ ООД да ползва вещта - лек
автомобил с рег. № ***, в периода за който е наложена принудителната
административна мярка (ПАМ) с процесната заповед.
Приемането
на противното, а именно, че след като дружеството не е вписан за адресат на
акта, то няма интерес да го оспори пред съд, би лишило жалбоподателя от
възможността да защити правото си да ползва своята вещ по предназначение, което
е ограничено с административния акт, а това би било в пряко противоречие с
основен принцип от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр.
56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991г.) която в чл. 17,
ал. 3 обявява, че частната собственост е неприкосновена. По изложените
съображения съдът приема, че „***“ ООД е надлежна страна, която има пряк и
непосредствен правен интерес да иска отмяна на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0249-000022 от 07.04.2018 г., като
незаконосъобразна.
Жалбата
е съответна и на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК. Оспорената пред съда заповед е връчена на управителя
и представляващ жалбоподателя на 13.04.2018г. (лист 3 и лист 29 от делото), а е
обжалвана пред съда на 16.04.2018г., видно от входящия индекс на жалбата в
регистъра на Административен съд Перник. Оспорването е насочено срещу акт,
който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на жалбоподателя
и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за
процесуално допустима.
ІІ.
По основателността на жалбата.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.
22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ,
съгласно чл.
23 от ЗАНН. Тълкувайки цитираните разпоредби се налага извод,
че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи. Те се
налагат само от точно посочени в правната норма органи на администрацията. Прилагат
се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна
норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния
случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е
предвидена в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018г.) и се налага на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за
срок от 6 месеца до една година.
По своята правна същност
принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим АПК.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4, т.
5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде
процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 313з-283/09.02.2018г.
на директора на ОД на МВР П.. Властта на директора на ОД на МВР-П. да делегира
правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича от нормата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица
могат да прилагат принудителните административни мерки. Съдът е приел с нарочно
определение (лист 66 от делото), след волеизявление на представителите на
страните, че ответникът в производството е оправомощен със заповед № 313з-283/09.02.2018г.
на директора на териториално компетентната служба за контрол - ОД на МВР-П., да
прилага принудителни административни мерки по ЗДвП. Именно тази заповед
оправомощава П. Й. П., в качеството на началник на група при РУ – Б. към ОД на
МВР – П., да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в глава
шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че
заповедта по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е издадена
от компетентен орган и не са налице основания за оспорване по чл.
146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона, които
са отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2, т. 3 и т.4 от АПК.
Заповед
№ 18-0249-000022 от 07.04.2018 г., на началник група към ОД на МВР – П., РУ Б.,
е издадена в писмена форма, но не съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, като мотивите не
могат да се извлекат и от документите, приложени по административната преписка.
Липсата на относими към диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във
формата на акта. Поради изложеното се налага извод за наличие на отменително основание
по чл.
146, т. 2 от АПК.
Фактическите основания, посочени в
оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка, е управление от
страна на водач, който не е индивидуализиран с три имена и ЕГН, поради което
съдът не може да установи кое е лицето, което органът е възприел за водач на
описаното МПС. На оспорващият управител на „***“ ООД, е вменено извършването на
административно нарушение, а именно, че на 07.04.2018г. в 13.00 часа в гр. Б.***
при „ЗХМ“, С. В.*** е предоставил управлението на лек автомобил фолксваген***,
собственост на „***“ ООД, гр. С., на лице, на което това право му е отнето по
административен ред.
От
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установи,
че на посочените в заповедта дата, час и място, лек автомобил***, собственост
на „***“ ООД, е управляван от И. И. И. с ЕГН **********. Този извод съдът
формира, като съобрази съставения акт за установяване на административно
нарушение от компетентно длъжностно лице, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Нито в оспорваната заповед, нито в други документи на
административния орган, се сочи и може да се обоснове извод, че заповед № 18-0249-000022
от 07.04.2018 г. е издадена в хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „а“, предл.
последно от ЗДвП (в приложимата редакция), а именно - срещу собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, чието свидетелство за
управление временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
от ЗДвП. По делото не е спорно, че към релевантната дата – 07.04.2018г.,
собственик на лек автомобил*** е „***“ ООД, което дружество е различен правен
субект от адресата на акта – С. В.***. В заповедта дори не се сочи, че на
оспорващия е наложена мярката, в качеството му на представител на собственика
(съдът не е сезиран с такъв казус и не обсъжда дали това би било правомерно,
доколкото законът изрично посочва, че мярката следва да се налага на
собственик, но не визира представителя на собственика). Не е направена и връзка
(липсва препращане) със съставения АУАН от същата дата против И.И. И.с ЕГН **********.
С
оглед на изложеното съдът приема, че не са налице фактически основания, който
да могат да се подведат под съответната правна норма, която да е била нарушена
от оспорващия и съответно за това административно нарушение да бъде наложена
принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Липсата на установено административно
нарушение по ЗДвП, с извършител С. В.***, който е единственото физическо лице
посочено в оспорената заповед, лишава ответника от правомощието му да издаде
заповед, с такова съдържание. Липсата на препратка или позоваване от страна на
издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 07.04.2018г. срещу И. И.
И.***, не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания
съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя
на акта. След като волята на органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС,
който е предоставил управлението на лице непритежаващо съответното свидетелство
за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена ясно и недвусмислено
(т.е. така, че да не подлежи на тълкуване). Доколкото ответникът нито твърди,
нито оспорва, С. В.*** да е правоспособен водач и същият да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от И. И. И.*** превозно средство към дата 07.04.2018г., следва
извод, че изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и
не кореспондират със събраните по делото доказателства. Констатираната липса на
фактически основания, не може да се преодолее чрез посочването на правната
норма, на която се издава акта. Този извод следва от нормата на закона, която
предвижда принудителната административна мярка да може да се наложи за няколко
самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в нормата
хипотези, води до налагане на мярката по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да
е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение и кой е неговият извършител, за което се налага
конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по
ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите,
които са установени за прилагането й, времетраенето й, място, където се
прилага. В случая липсата на административно нарушение и липсата на фактически
основания водят до извод и за нарушение на материалния закон, защото
принудителни административни мерки се постановяват само за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Административно нарушение, което да
е извършено от С. В.*** на 07.04.2018г. в 13.00 часа, не е установено и
заповедта не е издадена въз основа на такова. Недопустимо е съдът да презюмира,
тъй като липсва законова презумпция, дали именно посоченото в заповедта
физическо лице е действало в качеството си на управител на дружеството –
собственик на описаното МПС, или действията по предоставянето на управлението е
извършено от другия управител, респ. от друг служител на „***“ ООД, на който му
е било възложено да предоставя управлението на описаното в заповедта МПС.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че при издаване на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са
довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби.
Следва,
че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0249-000022
от 07.04.2018 г., издадена от началник група към ОД на МВР – П., РУ – Б. следва
да се отмени, като незаконосъобразна.
ІІІ.
По разноските:
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
С
оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като на
основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя
сумата в размер на 350 лева, от които 50 лева – разноски за платена държавна
такса и 300 лева реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат по
договор за правна защита и съдействие № 005 от 08.08.2018 година (лист 35-36 от
делото). Договореното възнаграждение е заплатено изцяло и разноските са
надлежно доказани в посочения в договора размер. Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е направено по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда пълния размер от 300 лв.
Поради
изложеното съдът осъжда юридическото лице, в структурата на което се намира
органът издал отменения акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 350 лева –
разноски по делото
Предвид
изложеното и на основание чл. чл.172,
ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
действащо чрез управителя Ж.С., заповед № 18-0249-000022 от 07.04.2018 г.,
издадена от П. Й. П.***, в качеството на началник група към Областна дирекция
на МВР – П. при Районно управление – Б..
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.П., с адрес: гр. П.,
да заплати на „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски по
административно дело № 243 по описа за 2018г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/