Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№376

 

гр. Перник, 23. 10. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 266/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.В.М., с адрес: ***, чрез представителя си по пълномощие адв. Д.И.К. от АК – гр. В., против заповед за задържане на лице с рег. № 313-з 675 от 18.04.2018г., издадена от Г. З. Б. – полицейски орган на длъжност старши инспектор при СПИП към Областна дирекция (ОД) на МВР-П.. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за задържане в 01 РУ при ОД на МВР-П.. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, немотивирана, неоснователна. Твърди, че изложеното в заповедта не отговора на истината. Подържа, че жалбоподателят не е държал тютюн без бандерол и е нарушено правото му на защита. Иска отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не претендира разноски.

Ответникът – Г. З. Б., в качеството на полицейски орган - старши инспектор при СПИП към ОД на МВР-П., чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 27-28 от делото), оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. В хода по същество пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че в сектор „ПИП“ при ОД на МВР-Перник е постъпила оперативна информация, че лицата В.В.М. и С. Д. Ш.***държат, транспортират и разпространяват големи количества акцизни стоки (нарязан тютюн) без бандерол на МФ на Република България на територията на гр. П. и гр. Б.. За лицето В.В.М. е посочено, че има криманалистична регистрация по чл. 234 от НК.

Установява се, че на 18.04.2018г. е проведена специализирана полицейска операция, при която в гр. Б. са установени лицата В.В.М. и С.Д. Ш.. В.В.М. е управлявал МПС, лек автомобил „***“ с рег. №***, а С. Д. Ш. е управлявал друг лек автомобил „***“ с рег. №***, в който е намерена акцизна стока без бандерол, а именно пет полиетиленови чувала със ситно нарязана листна маса-тютюн.

На 18.04.2018г. е образувано досъдебно производство № 319/2018г. по описа на Първо РУ-Перник, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

Направен е оглед на местопроизшествие и е съставен протокол от 18.04.2018г. Извършените процесуалните действия са одобрени по съответния ред от районен съдия. От протокола е видно, че в багажника на управлявания от С.Ш.** автомобил са намерени четири броя полиетиленови чувала пълни с жълтеникаво-кафява суха листна маса със специфичен мирис на тютюн. При отключване на автомобила на пода зад предна дясна седалка е намерен един брой полиетиленов чувал запълнен с жълтеникаво-кафява суха листна маса със специфичен мирис на тютюн. Петте чувала и МПС-то лек автомобил „***“ с рег. № ***са иззети за извършване на последващи процесуални действия.

При условията на неотложност е направено и претърсване на имота, в който живее В.В.М. ***. Съставен е протокол за претърсване и изземване. Процесуалните действия са одобрени по съответния ред от районен съдия.

В.В.М. и Сунай Джевдетов Шамов са задържани за срок от 24 часа в различни помещения за временно задържане в Първо РУ-Перник, видно от книга на задържаните лица. Жалбоподателят М. е задържан в 14.00 часа на 18.04.2018г.

По отношение на В.В.М. е постановена заповед за задържане на лице, с рег. № 313-з 675 от 18.04.2018г., издадена от полицейски орган Г. З. Б.. От удостоверение УРИ №***. (лист 30 от делото) се установява, че издателят на заповедта, към дата на издаването й заема длъжност началник на група „Противодействие на престъпления в отрасли на икономиката“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-П., т.е. има качество на полицейски орган.

Подписана е декларация от В.В.М. и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице.

Видно от протокол за разпит В.В.М., е разпитван в качеството му на свидетел по ДП №***/2018г. Дал е конкретни обяснения по случая.

От вписването в книга на задържаните лица се установява, че В.В.М. е освободен на 19.04.2018г. в 10.00 часа.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и съдът ги кредитира, а установените с тях факти – счита за доказани.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

 

І. По допустимостта на жалбата.

Заповедта за задържане на лице с рег. № 313-з 675 от 18.04.2018г., предмет на съдебния контрол, не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК следва, че срокът за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че оспорващият е получил заповедта на 19.04.2018г., когато е бил освободен от мястото на което е бил задържан, а жалбата срещу заповедта е с дата 30.04.2018г., което е видно от входящия регистър на съда. Следва, че жалбата е постъпила в съда в законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то същата е допустима.

 

ІІ. По основателността на жалбата.

Жалбата е неоснователна.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административния акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и видно от удостоверение № УРИ 313р-6120 от 29.05.2018 година на старши експерт „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – П. (лист 30 от делото), издателят на заповедта към 18.04.2018г. заема длъжност началник на група „Противодействие на престъпления в отрасли на икономиката“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-П. и същият има качество на полицейски орган, поради което следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган. Въз основа на установеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената форма, като не установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и противоречие с материалноправните разпоредби, нито несъответствие с целта на закона, т.е. не се установи отменително основание по чл. 146, т. 2-5 от АПК.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано както в чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.), така и в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Конвенцията е ратифицирана със закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 година, и е в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на ЕКПЧ се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 от ЕКПЧ – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в ЕКПЧ. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, ЕКПЧ препраща по същество към националното право.

По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото се установи, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление за което е било образувано досъдебно производство (ДП) № 319/2018г. по описа на Първо РУ на МВР – П.. Последният извод на съда кореспондира със събраните доказателства относно воденото ДП № 319 по описа на Първо РУ на МВР – П. за 2018 година. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства. Към административната преписка има данни, от които може да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай такива се съдържат най-вече в докладната записка от 18.04.2018г. и в протокола за оглед на местопроизшествие, който е първото действие във основа на което е образувано и досъдебно производство № ***/2018г. по описа на Първо РУ-П. към ОД на МВР-П.. Досъдебно производство № ***/2018г. е образувано за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, а именно за държане на акцизни стоки без бандерол. Установените акцизни стоки без бандерол в управлявания автомобил от лицето, с което е имал среща жалбоподателя, е довело до съмнение, че М. е съпричастен към предмета на досъдебно производство. С оглед на изложеното съдът не констатира отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си.  След задържането на оспорващия, от самия него е попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е че не желае да бъде уведомен член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на правото му на защита. С оглед на изложеното следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не са изпълнени предпоставките за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено престъпление. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия (в тази връзка е проведен разпит на жалбоподателя и други лица), чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая се установи, че в периода на задържането са снети обясненията на В.В.М. и му е извършен личен обиск. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган. Съдът приема, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепено със събраните по делото доказателства. Установи се, че след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни е образувано досъдебно производство № *** по описа за 2018 година на Първо РУ-П. към ОД на МВР-П., по което жалбоподателя е разпитан. Следва да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство).

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението (без значение в коя форма на съучастие по смисъла на чл. 20 от НК), което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по – малко се изисква престъплението да е безспорно и окончателно установено. В настоящия случай в процесната заповед изрично е посочено престъплението за което е имало данни за задържане - по чл. 234 от НК – държане на тютюн без акцизен бандерол. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – ЗМВР и в този смисъл не може да се приеме, че е довело до незаконосъобразно ограничаване свободата на В.В.М.. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, т.е. без да са посочени фактическите обстоятелства. Към административната преписка има неоспорени доказателства обосноваващи извод за наличие на данни, от които може да се направи предположение, че В.В.М. може да е извършил или да е в съучастие (напр. да е помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК) с извършителя на престъпление по чл. 234 от НК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление. За да упражни правомощието си по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. Следва да се отрази, че една от основните функции на полицейските органи, съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗМВР, е именно да предотвратяват и разкриват престъпления. В ЗМВР няма изискване като задължителен реквизит на издадената заповед да се посочва за какво конкретно престъпление са налице данни, нито да бъде посочена конкретна квалификация на съответното деяние. Конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание на издадената заповед за задържане на лице могат да се съдържат в отделна преписка или и в друг акт. В настоящия случай фактическите обстоятелства се съдържат в образуваното досъдебно производство № ***/2018г. по описа на Първо РУ-П. към ОД на МВР-П..

От събраните по делото доказателства се установи, че са налице данни, че на 18.04.2018г. В.В.М. е осъществил среща с лицето С. Ш. към момент в който последният е държал пет броя полиетиленови чувала пълни с жълтеникаво-кафява суха листна маса със специфичен мирис на тютюн без бандерол в управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № ***. Именно наличието на данни за извършено престъпление, представлява основание за ограничаване правата за придвижване на задържания, като се имат предвид представените по делото документи от досъдебно производство №***/2018г., образувано за извършено престъпление по чл. 234 от НК. От доказателствата по делото е видно, че това досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон и по което производство жалбоподателя е бил разпитван като свидетел. ЗМВР урежда задържането на лице, по отношение на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Поради тази причина дори образуваното досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за преценка законосъобразността на оспорената заповед. Към датата на издаване на процесната заповед за задържане са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед с обективираното съдържание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничават правата на лице, за което има данни, че е извършило престъпления, в това число и правото му свободно да се придвижват в пространството. Следва, че не е допуснато нарушение на приложимите правни норми на вътрешното и наднационалното законодателство, вкл. и на нормите на чл. 5 от ЕКПЧ. В този смисъл съдът приема, че издадената заповед съответства и на целта на закона, който извод кореспондира изцяло и с константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, напр. с решение № 6138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13194 по описа за 2015 година на ВАС, V отделение и др.

С оглед на изложеното съдът счита за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал заповед за задържане на лице с рег. № 313-з 675 от 18.04.2018 година, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за престъпление по чл. 234 от НК, е наредено задържането на В.В.М. за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

По разноските.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответната страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 313-з 675 от 18.04.2018г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи от полицейски орган Г. З. Б. на длъжност старши инспектор при СПИП към Областна дирекция на МВР-П., като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:/П/