Р Е Ш Е Н И
Е
№ 303
Гр. Перник, 04.10.2018
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 267 по описа за 2018 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на „***“
ЕАД /в ликвидация/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Перник, ***,
представлявано заедно от ликвидаторите *** и ***, чрез юрисконсулт ***срещу
Заповед № 535 от 30.03.2018 година на кмета на община Перник, с която е
наредено да бъде премахнат доброволно обект „Сграда“ – павилион, намираща се в
УПИ I – за жилищно
строителство, магазини и обслужващи дейности, кв. 205 по плана на ***,
представляващ имот с идентификатор 55871.505.485 и сграда с идентификатор
55871.505.485.6 по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес
кв. „***“, срещу блок 5 от „***“ ЕАД /в ликвидация/ – настоящ жалбоподател.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, като издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия
материален закон, отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Основното твърдение е, че в хода на административното производство не е
установен собственика на обекта и неправилно като адресат на оспорения акт е
посочено лице, което не притежава правото на собственост върху обекта. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година
жалбоподателя се представлява от юрисконсулт Петя Петрова, която моли съда да
отмени оспорената заповедта, тъй като е насочена към субект, който няма
качеството на собственик на разпоредения за премахване обект, който факт се
доказва безспорно от събраните по делото писмени доказателства. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна кмета на община Перник редовно
призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрисконсулт
Калина Лефтерова, която оспорва жалбата като неоснователна. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени
доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка на
оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
С Констативен акт № 20-16/СЛУ-109 от 25.05.2017 година
служители от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при
Община Перник извършило проверка на обект „Сграда“ – павилион, намираща се в
УПИ I – за жилищно
строителство, магазини и обслужващи дейности, кв. 205 по плана на ***,
представляващ имот с идентификатор 55871.505.485 и сграда с идентификатор
55871.505.485.6 по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес
кв. „***“, срещу блок 5, при която установили, че имотът е собственост на
настоящия жалбоподател /“***“ ЕАД в ликвидация/, съгласно нотариален акт № 46,
том I рег. № 652, дело № 42/21.05.2005
година, а строежът е собственост на „***“ ЕООД, с адрес на управление гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“ ул. „Тодор Каблешков“ № 53, като
правоприемник на „***“ ООД. Контролните органи приели, че строежа е изпълнен от
възложителя „***“ ЕООД, а строителя е неизвестен. Установено било, че строежа е
с размери 5.80/3.90 м. и височина 2.50 м., като е ползван за търговски обект за
продажба на билки, а към датата на проверката е празен.
С последващ Констативен акт № 20-16/СЛУ-109 от
18.10.2017 година служители от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“ при Община Перник извършило проверка на обект „Сграда“ –
павилион, намираща се в УПИ I –
за жилищно строителство, магазини и обслужващи дейности, кв. 205 по плана на ***,
представляващ имот с идентификатор 55871.505.485 и сграда с идентификатор
55871.505.485.6 по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес
кв. „***“, срещу блок 5, при която установили, че имотът е собственост на
настоящия жалбоподател /“***“ ЕАД в ликвидация/, съгласно нотариален акт № 46,
том I рег. № 652, дело № 42/21.05.2005
година, а строежът е собственост на неизвестно лице. Контролните органи приели,
че строежа е изпълнен от настоящия жалбоподател /“***“ ЕАД в ликвидация/, а
строителя е неизвестен. Установено било, че строежа е с размери 5.80/3.90 м. и
височина 2.50 м., като е ползван за търговски обект за продажба на билки, а към
датата на проверката е празен. Съгласно
приложен нотариален акт № 46, том І, рег. № 652, дело № 42 от 21.02.2005 година
имот УПИ-І, кв. 205 по плана на гр. Перник е собственост на „***” ЕАД /в
ликвидация/.
С Разрешение за строеж № 119 от 10.08.1993 година
издадено от главния архитект на община Перник е разрешено на ЕТ „***“ да
изгради строеж за магазин за готово облекло и ателие за кроячни услуги.
Разрешението за строеж е издадено въз основа на ободрен архитектурен проект на
основание квартално застроително решение и договор за наем. Павилионът е
съобразен със съществуващите подземни комуникации. С Разрешително № 599 от
15.10.1996 година на „***“ АД в обекта е монтирано монофазно табло.
С Договор за покупко – продажба от 16.05.1997 година, наследниците
на ***/починал на 12.08.1996 година/ – ***, *** и ***са продали на *** и ***постройка
– павилион, изграден съобразно одобрения архитектурен проект от 05.10.1993
година, състоящ се от търговска площ и санитарен възел със застроена квадратура
от 18.00 кв.м. и кубатура 54.00 куб.м., находящ се в гр. Перник, улица „***“
върху парцел на „***” ЕАД /в ликвидация/, по отношение на който е сключен
договор за наем от 11.03.1993 година.
По делото е представен дружествен договор от
15.12.2003 година между *** и ***/купувачи на постройка – павилион по
горепосочения договор/, с който са учредили дружество с ограничена отговорност,
с фирма „Мал Мук“ ООД.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим
имот /констативен/ № 46, том І, рег. № 652, дело № 42 от 21.02.2005 година, поземлен
имот с площ от 5 740 кв.м., за който е отреден УПИ, парцел І, в квартал
205 по регулационния план на гр. Перник, при граници: от изток – път, от запад
– път, от север – път и о от юг – път, „***”ЕАД /в ликвидация/ е признат за
собственик на имота.
С Договор за наем от 01.06.2010 година „***” ЕАД /в
ликвидация/, представлявано от ликвидатора ***, в качеството на наемодател и „***”
ООД, представлявано от *** /купувач на постройка – павилион по горепосочения
договор/, в качеството на наемател са сключили договор за наем, с предмет –
временно и възмездно ползване на недвижим имот – обособен терен „Петно № 2“, с
наемна площ от 18.00 кв.м., находящо се в кв. „***“, кв. 205 по плана на гр.
Перник. Между страните е уговорено,, че наемателя ще ползва вещта за постигане
на търговско цели, чрез разполагане на павилион – тип временно строителство,
без право на строеж. Срокът на договора е до 31.12.2011 година. Така сключения
договор за наем е а***сиран ***олкократно, като последния а***с е от 02.01.2014
година, като срока е удължен до 31.12.2014 година.
Със Заповед
№ 535 от 30.03.2018 година кмета на община Перник е наредил да бъде премахнат
доброволно обект „Сграда“ – павилион, намираща се в УПИ I – за жилищно
строителство, магазини и обслужващи дейности, кв. 205 по плана на ***,
представляващ имот с идентификатор 55871.505.485 и сграда с идентификатор
55871.505.485.6 по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес
кв. „***“, срещу блок 5 от „***“ ЕАД /в ликвидация/ – настоящ жалбоподател, в
качеството му на възложител на обекта.
Със Заповед
№ 539 от 02.04.2018 година кмета на община Перник е поправил явна фактическа
грешка в оспорената заповед, като вместо дата 25.05.2017 година за съставяне на
констативен протокол № 20-16/СЛУ-109 да се чете дата 18.10.2017 година за
съставяне на констативен протокол
№ 20-16/СЛУ-109.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
и от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община
Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, според която норма – кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта
до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Ето защо е издадена от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
Процесната заповед е издадена в предвидената от закона
форма и съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и издадена
от компетентен орган, процесната заповед е незаконосъобразна поради допуснати
при издаването й съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Нарушени са основни принципи на административното
производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2 от АПК – принципът на
истинност и принципът на служебното начало, съобразно които административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая, като
административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства,
дори и когато няма изрично искане от участниците в производството.
В нарушение на задължението си по чл. 35 от АПК,
административният орган не е събрал и обсъдил всички относими доказателства по
случая. Изпълнението на предвидените в АПК задължения от страна на
административният орган и спазването на специфичната, предвидена в ЗУТ
процедурата по констатиране на незаконно поставения преместваем обект,
представлява и гаранция за законосъобразността на самата заповед за премахване.
Оспорената Заповед
№ 535 от 30.03.2018 година кмета на община Перник, с която е наредил да бъде
премахнат процесния обект е с адресат –„***“ ЕАД /в
ликвидация/ доколкото, както по
административната преписка, така и по делото липсват доказателства, че посоченото
търговско дружество е собственик на разпоредения за премахване обект. Напротив
в хода на административното производство настоящия жалбоподател е представил
писмени доказателства – разрешение за строеж, договор за покупко – продажба,
нотариален акт и договор за наем, от които по категоричен начин се установява,
че „Мини Перни“ ЕАД /в ликвидация/ не е носител на правото на собственост върху
обекта. Настоящият жалбоподател е носител на правото на собственост върху
недвижимия имот /петно № 2/, върху който е поставен обекта за премахване.
Носители на правото на собственост върху постройка – павилион, видно от Договор
за покупко – продажба от 16.05.1997 година, сключен между наследниците на ***/починал
на 12.08.1996 година/ – ***, *** и ***и *** и ***са последните – купувачите.
Така установения факт се подкрепя еднозначно и от представения по
административната преписка Договор за наем от 01.06.2010 година сключен между „***”
ЕАД /в ликвидация/, представлявано от ликвидатора ***, в качеството на
наемодател и „***” ООД, представлявано от *** /купувач на постройка – павилион
по горепосочения договор/, в качеството на наемател, с предмет – временно и
възмездно ползване на недвижим имот – обособен терен „Петно № 2“. В конкретния
случай жалбоподателя не е извършител, не е собственик, не е строител, не е
проектант или възложител на обекта по смисъла на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което за него не съществува
задължение да премахне обекта, предмет на оспорената заповед. Ето защо се
налага извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателя
не е адресат на последната. В случая адресат на заповедта е трето лице, за
което липсват доказателства, от които да се направи извод, че е собственик на
обекта. ЗУТ държи сметка за собственика на обекта. Адресатът на настоящата
заповед стой изолиран от всички събрани и приобщени по делото писмени
доказателства.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема,
че оспорения индивидуален административен акт е издаден в нарушение на закона,
предвид неучастието на заинтересованите лица, като административният орган
преди издаването му не е изпълнил задължението си да установи всички факти от
значение за решаване на въпроса и съответно да проведе и приключи
производството спрямо действителния собственик на съоръжението, което се
нарежда да бъде премахнато. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата касаят
различно собственика на обекта лице.
Въз основа на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед следва да се отмени в
условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Същата е издадена от компетентен
орган, но при неспазване на административно производствените правила и в несъответствие
с материалноправните предпоставки, регламентиращи премахването на обекти по
реда на ЗУТ.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което
ответника по жалбата следва да му запрати сумата в общ размер на 150 лева, от
които 50 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд
– Перник
ОТМЕНЯ Заповед
№ 535 от 30.03.2018 година на кмета на община Перник, с която е наредено да бъде
премахнат доброволно обект „Сграда“ – павилион, намираща се в УПИ I – за жилищно
строителство, магазини и обслужващи дейности, кв. 205 по плана на ***,
представляващ имот с идентификатор 55871.505.485 и сграда с идентификатор
55871.505.485.6 по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес
кв. „***“, срещу блок 5 от „***“ ЕАД /в ликвидация/, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски”
№ 1А да заплати на „***“
ЕАД /в ликвидация/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Перник, ***,
представлявано заедно от ликвидаторите *** и *** съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: