В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Перник, в открито заседание, проведено на дванадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Ивайло
Иванов
Членове: Слава Георгиева
Любомир
Луканов
при съдебния секретар Анна Манчева и с
участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура-Перник, като
разгледа докладвано от съдия Георгиева административно дело № 291 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 185 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Перник против
разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5-„Нетрадиционни религии и/или религиозни
общности“, в Раздел II от Наредбата за рекламната дейност на Община Радомир,
приета с решение № 226, взето по протокол № 15 от 28.11.2012 г. от редовно
заседание на Общински съвет–Радомир, проведено на 28.11.2012г.
Според вносителя на протеста
протестираният текст на Наредбата противоречи на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Закона за
вероизповеданията (ЗВ), които изчерпателно посочват какви права притежават
гражданите, за да изповядват свободно и необезпокоявано своите религиозни
убеждения, както и противоречи на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗВ,
регламентиращи изрично случаите, в които това право се ограничава, съответно
реда за спирането и ограничаването на такава дейност. На посочените основания
от съда се иска да отмени оспорените разпоредби от Наредбата като
незаконосъобразни, противоречащи на нормативни актове от по-висок ранг – ЗВ,
Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на
човека.
В съдебно заседание вносителят на
протеста–прокурор при Окръжна прокуратура-Перник, поддържа същия и пледира
атакуваната разпоредба да се отмени като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по протеста–Общински
съвет-Радомир, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадения протест.
Съобщението за постъпилия протест е
обявено по реда на чл. 181, във връзка с чл. 188 от АПК, чрез обявление в
„Държавен вестник“ бр. 53/26.06.2018г. По делото не са встъпили заинтересовани
страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
Административен съд–Перник, в тричленен
състав, след като прецени доводите в протеста и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
По допустимостта:
Протестът е процесуално допустим за
разглеждане по смисъла на чл. 186 от АПК. Насочен е срещу подзаконов нормативен
акт, тъй като Наредбата съдържа административноправни норми, отнася се до
неопределен и неограничен брой адресати, спрямо които има многократно правно
действие, както и е издадена по прилагане на закон (арг. от чл. 75, ал. 1 и ал.
2 от АПК) и конкретно – за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен – в случая Закона за вероизповеданията (арг.
от чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Подзаконовите нормативни актове могат да
се оспорят изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето,
съгласно чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 1 от АПК. В случая се оспорват
отделни разпоредби на Наредбата.
Протестът е подаден от прокурор, който по
силата на чл. 186, ал. 2 от АПК винаги
може да оспори подзаконов нормативен акт. Прокурорът, съгласно чл. 16,
ал. 1, т. 1 от АПК може да започне такова производство, ако прецени, че актът
или негови разпоредби са незаконосъобразни, тъй като по презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения
интерес.
Въз основа на изложеното се приема, че
протестът е допустим и следва да се разгледа по същество.
По фактите:
От представената по делото административна
преписка по приемането на Наредба за рекламната дейност на Община Радомир се
установява следното:
С
докладна записка вх. №С-254/15.11.2012г. кметът на Община Радомир е внесъл
предложение до Общински съвет (ОбС) – Радомир да разгледа на второ четене
проект на Наредба за рекламната дейност на Община Радомир, с нанесени промени в
раздел V – чл. 12, ал. 1 и
ал. 2; раздел VI – чл. 15, ал. 2, раздел IX – чл. 28, ал. 1; чл. 30; чл. 31; раздел XII – чл. 33, чл. 35, чл. 38, чл. 39; раздел
Преходни и заключителни разпоредби. Докладната записка не е придружена от
мотиви.
Докладната записка и проектът на Наредбата
са разпределени с резолюция от 15.11.2012г. на Председателя на ОбС Радомир на
три от постоянните комисии (ПК) към ОбС–Радомир - ПК „Обществен ред, законност,
местно самоуправление и общинска собственост“ (ПКОРЗМСОС), ПК „Устройство на
територията, строителство и транспорт“ (ПКУТСТ) и ПК „Стопанска политика,
земеделие, гори и екология“ (ПКСПЗГЕ). Комисиите са провели заседание съответно
на дати - 26.11.2012г. на ПКОРЗМСОС, на 26.11.2012г. на ПКУТСТ и на
26.11.2012г. на ПКСПЗГЕ и са разгледали докладната записка. ПКОРЗМСОС и ПКСПЗГЕ са дали становища по нея,
изразяващи се в съгласие за приемане на така предложения проект на Наредбата.
ПКУТСТ не излиза със становище по проекта на Наредбата.
На 01.11.2012г. на интернет страницата на
Община Радомир е публикувана Наредба
за рекламната дейност на Община Радомир.
С решение № 226 от 28.11.2012г., взето по протокол № 15 от
редовно заседание на ОбС – Радомир, проведено на 28.11.2012г., с 18 гласа „за“,
„против“ – няма, „въздържали се“ – няма, ОбС – Радомир приема на Наредбата на
второ четене.
Гореописаната фактическа обстановка се
възприе от приетите писмени доказателства, представляващи цялата
административна преписка. Същите не се оспорват от страните и въз основа на тях
ще се изгради настоящoто изложение.
Съгласно задължението на съда по чл. 168,
ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК и след служебна проверка на
протестирания нормативен акт на всички основания за оспорване по чл. 146 от
АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от вносителя на протеста, настоящият
състав установи от правна страна следното:
Наредбата, касателно протестираната
разпоредба е незаконосъобразна поради пороци на формата, съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен
акт и противоречие с материалноправни
разпоредби. Съдът не дължи служебно произнасяне по законосъобразността на
цялата наредба или неоспорени части от нея, тъй като не е сезиран за това. С
оглед това ще бъде подложен на проверка за законосъобразност на всички
основания по АПК само протестираният от Окръжна прокуратура текст.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност е разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5, „Нетрадиционни религии
и/или религиозни общности“ в Раздел II от Наредбата за рекламната дейност на Община
Радомир, приета с решение № 226, взето по протокол № 15 от редовно заседание на
Общински съвет–Радомир, проведено на 28.11.2012г.
Проверка за наличие на основание по чл.
146, т. 1 във вр. с чл. 196 от АПК:
Наредбата е приета на основание чл. 21, ал.
2 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА) и чл. 57 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Общинските съвети, като органи на местното
самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната
компетентност. В изпълнение на предоставените им правомощия същите са овластени
да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно нормативни актове
от по-висока степен, обществените отношения с местно значение (по аргумент от
чл. 76, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА).
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА,
ОбС определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на
територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите,
социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на
инженерната и социалната инфраструктура. Съществува и изрична законова
делегация в чл. 57 във вр. с чл. 56 от ЗУТ, като съгласно ал. 1 на чл. 57 от
ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне,
издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Съгласно чл. 56, ал. 2 от
ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на ОбС.
Предвид изложеното съставът намира, че
оспореният текст на Наредбата е издаден в изпълнение на законово правомощие на
ОбС – Радомир – да приема наредби, с действие за територията на Община Радомир.
Наредбата е приета от компетентен орган, поради което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 във вр. с чл. 196 от АПК.
Проверка за наличие на основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. с чл.
196 от АПК:
Като структура, форма и обозначение на
съдържанието, Наредбата отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗНА във вр. с чл.
24-28 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА. Спазена е изискуемата
от закона специална форма. При приемането на Наредбата са съобразени
изискванията на чл. 75, ал. 3 от АПК и на чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974г. за наименованието на акта–посочен е видът на акта (Наредба) и е
определен главният му предмет (рекламната дейност на територията на Община
Радомир).
В Наредбата са посочени правните основания
за издаването ѝ - чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и
чл. 57 от ЗУТ, каквото е изискването на чл. 43 от Указ № 883 от 24.04.1974
година, въпреки неточното посочване на специалния закон (единствено чл. 57 от
ЗУТ, без посочване на ал. 1 на с. чл.,
съответно без основаване в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ), което съставът приема за
несъществено.
Не е съобразено изискването на чл. 24, ал.
2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за номериране на акта, но това също се приема
за несъществено.
Поради изложеното настоящият състав
приема, че формата е спазена и не се
налага отмяна на протестирания текст в условието на чл. 146, т. 2 от АПК, във
връзка с чл. 196 от АПК.
Проверка за наличие на основание по чл.
146, т. 3 от АПК във вр. с чл. 196 от АПК:
При осъществената проверка за процесуална
законосъобразност на производството по издаване на Наредбата настоящият състав
приема, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Доводите в тази връзка са следните:
Редът за издаване на нормативни
административни актове е разписан в чл. 26 - чл. 28 от ЗНА и чл. 75 - чл. 80 от
АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
ЗНА (ДВ, бр. 46 от 12.06.2007г., т. е. действащ към датата на приемането на
акта) „преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от
компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата
на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на
заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта.“
Съгласно чл. 77 от АПК компетентният орган
издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с
представените становища, предложения и възражения.
На свой ред чл. 28 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46
от 2007г.) предвижда проектът на нормативен акт да се внася за обсъждане от
компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него (ал. 1), като
ал. 2 на с. чл. сочи необходимото съдържание на мотивите, съответно доклада -
причини, цели, средства, резултати, анализ за съответствие с правото на ЕС. Съгласно
чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени
мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от
компетентния орган.
Съгласно изискванията на чл. 27 от ЗМСМА
(ред. към датата на приемането на акта) заседанията на общинския съвет са
законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците (ал.
2), решенията се вземат с явно гласуване (ако съветът не реши да бъде тайно) и
с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници (ал. 3). Съгласно
чл. 29 от ЗМСМА за всяко заседание на ОбС се води протокол.
Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на
РБ всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила три дни след
обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това изискване е
инкорпорирано и в чл. 78, ал. 3 от АПК и чл. 37, ал. 3 от ЗНА, съгласно които
разпоредби нормативните административни актове на общинските съвети се
обнародват в печата/разгласяват се чрез местните печатни издания или по друг
подходящ начин на територията на общината.
В същия смисъл е и правилото на чл. 22, ал. 2, изр. 2 от ЗМСМА в ред.
към датата на приемане на Наредбата (2012г.) - „актовете на общинския съвет се
разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 (в 7-дневен срок от
приемането им) чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата
на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3“.
Изброяването в специалния ЗМСМА не е алтернативно, а изчерпателно - т. е. по
всички указани начини.
Цитираната правна регламентация води до
следните изводи:
Съдът ще обсъди в цялост процедурата по
приемане на Наредбата, доколкото протестираната разпоредба е част от същата.
По делото не се представиха доказателства,
които удостоверяват публикуване на интернет страницата на компетентния орган –
кмета на Община Радомир, на проекта на Наредбата, ведно с мотивите към него.
Видно е от справка-извлечение от официалния интернет сайт на Община Радомир от
22.05.2018г., както и след служебна справка, извършена от съда на сайта на
Общината, на 01.11.2012г. на страницата на Община Радомир, в раздел Общински
съвет-Проекти на наредби и правилници, е публикуван текстът на Наредбата, без
да е указано, че това е проект. Не са публикувани мотиви, съответно доклад.
Установява се също и, че на заинтересованите лица не е указан срок, в който
могат да правят предложения и да дават становища по наредбата. Следователно не
е съобразен редът по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. В тази връзка нарушено е и
изискването на чл. 77 от АПК нормативният административен акт да бъде издаден,
след като компетентният орган обсъди проекта заедно с представените становища,
предложения и възражения. Възможност за това не е предоставена на
заинтересованите лица. Целта на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е да се осигури възможност
на заинтересованите лица да упражнят своето право на участие в производството
по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси. Публикуването и
разгласяването на проекта на акта представляват начинът, чрез който се
проявяват принципите на откритост и съгласуваност, съдържащи се в чл. 26, ал. 1
от ЗНА. Задължение да следи за спазване на тези принципи има органът, комуто е
предоставено правомощието да предложи дадения проект. Дейността на органа
следва да бъде съобразена също така и с основните принципи, залегнали в чл. 4,
чл. 8 и чл. 12 на АПК - за законност, равенство, достъпност, публичност и
прозрачност. Процедурата, касаеща приемането на нормативния административен
акт, е регламентирана императивно, за да се защити публичният интерес. В този
смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение № 2861 от 27.02.2014 г. по
адм.д. № 7179/2013 г.; решение № 959 от 24.01.2017 г. по адм. д. № 6752/2016 г.
на ВАС. Настоящият състав приема, че при пълно игнориране на така разписаната
процедура е взето решение № 226, обективирано в протокол № 15 от 28.11.2012г.,
с което решение ОбС - Радомир е приел на второ четене Наредба за рекламната
дейност на Община Радомир.
На следващо място: С докладна записка вх.
№С-254/15.11.2012 г. кметът на Община Радомир е внесъл предложение ОбС –
Радомир да разгледа проект на Наредба за рекламната дейност на Община Радомир.
Докладната записка не е придружена от мотиви, съответно доклад, със
съдържанието по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, каквото е изискването на чл. 28, ал. 1 от
ЗНА.
Наредбата е приета на редовно заседание на
ОбС – Радомир, при наличие на кворум за провеждане на заседанието–18 от общо 21
общински съветници, с необходимото мнозинство за извършеното гласуване на
решението за приемане на акта – 18 гласа „за“ от общо 21 общински съветници,
видно от представеното по делото решение № 226, взето по протокол от заседание
на ОбС–Радомир, проведено на 28.11.2012г. Но предвид липсата на мотиви,
съответно доклад, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, на основание
разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА ОбС – Радомир въобще не е следвало да
обсъжда проекта на Наредбата, респективно да приема същата.
Въз основа на изложеното настоящия състав приема,
че са налице съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила при приемане на наредбата и същите представляват самостоятелно
отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
По делото не се представиха доказателства
и за обнародването на Наредбата по начините, указани в чл. 78, ал. 3 от АПК,
чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА. Волята на законодателя е
нормативните актове, приети от общинските съвети, да се довеждат до знанието на
гражданите на територията на съответната община. Публикуването на акта е
началният момент, от който този акт произвежда правно действие. Съгласно чл. 5,
ал. 5, изр. 2 от Конституцията на РБ нормативните актове влизат в сила три дни
след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В този смисъл
посочването на дата, от
която Наредбата влиза в сила, не е достатъчно да произведе правно действие. Не
може да се установи откога Наредбата има действие като нормативен
административен акт, тъй като по делото не се представиха доказателства относно
обнародване в печата и разгласяване по друг подходящ начин на територията на
общината. До обнародването му нормативният административен акт е „недовършен“.
Обнародването е елемент от предписаната от Конституцията и ЗНА, от АПК и ЗМСМА
процедура по издаването на нормативните административни актове на общинските
съвети и неизвършването му е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като е пречка за произвеждане правното действие на акта. Прилаган до датата на
обнародването необнародваният административен акт създава нежелана от правния
ред привидност, че има правно действие и валидно регулира обществените
отношения от съответната област. По делото липсват писмени доказателства
(протоколи) за качване/сваляне от таблото, съставени от служители в съответната
администрация към онзи момент. Няма доказателства за разгласяване на Наредбата
чрез средствата за масово осведомяване, каквото е изричното изискване на
специалния ЗМСМА. Единствено са налице данни, че Наредбата се съдържа на
интернет-страницата на Община Радомир в раздел Нормативни документи –Наредби-2013
година. Така без значение е фактът, че към настоящия момент на интернет
страницата на Община Радомир Наредбата е публикувана. По делото няма
представени доказателства за датата на нейното обнародване, вкл. и по този
начин (на интернет страницата на Община Радомир), към датата на приемането й.
Въз основа на изложеното се приема, че
Наредбата и в частност протестираната разпоредба, са издадени при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, действали към
28.11.2012г., което води до извод за тяхната незаконосъобразност.
Протестираната разпоредба на чл. 4, ал. 2, т. 5-„Нетрадиционни религии и/или
религиозни общности“, Раздел II от Наредбата за рекламната дейност на Община
Радомир подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК във вр. с чл. 196
от АПК.
Проверка за наличие на основания по чл.
146, т. 4 от АПК във вр. с чл. 196 от АПК.
Допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата са
самостоятелно основание за отмяна на протестирания текст. Въпреки това съдът ще
извърши проверка и за съответствие на оспорената разпоредба с материалния
закон.
Общинският съвет, като орган на местно
самоуправление (чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА) е овластен да приема правни норми,
отнасящи се до регулиране на обществените отношения в съответната община във
връзка с осъществяване на дейностите от местно значение, както и на други
дейности, определени със закон.
В изпълнение на правомощията си по чл. 21,
ал. 1 от ЗМСМА, съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА ОбС приема правилници, наредби,
решения, декларации и обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен (чл. 7 ал. 2 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007г.).
Всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по–висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение (чл. 8 от ЗНА).
В чл. 15 от ЗНА е разписано, че
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията на РБ и на другите
нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, съгласно чл. 15,
ал. 3 от ЗНА.
Въз основа на тази правна рамка, „уреждане“ на обществени отношения с местно
значение следва да се осъществява само в рамките на предоставената от закона
делегация или само по отношение на неуредените от нормативните актове от
по–висока степен обществени отношения.
С оглед съдържанието на разпоредбата на
чл. 4, ал. 2, т. 5- „Нетрадиционни религии и/или религиозни общности“ от
Наредбата за рекламната дейност на Община Радомир, следва проверката за
законосъобразност да се основе и в разпоредбите на ЗВ, съдържащ конкретната
правна уредба на правото на вероизповедание (гарантирано и от Конституцията на
Република България, чл. 13 и чл. 37, ал. 1), неговата защита и правното
положение на религиозните общности и институции и техните отношения с
държавата. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВ е очертано какво включва
правото на вероизповедание и това е: правото на всеки свободно да формира
религиозните си убеждения, както и да избира, променя, изповядва и практикува
свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или
частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Съгласно чл. 5 от ЗВ
правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско
убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на
институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез
разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на
електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и
други. В чл. 8 от ЗВ са предвидени
възможните случаи на ограничение на правото на вероизповедание – в случаите по
ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 от ЗВ, а именно–насоченост на свободата на
вероизповедание срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве
и морала или срещу правата и свободите на други лица, използване на
религиозните общности и институции и верски убеждения за политически цели,
както и са предвидени способите за това ограничаване при нарушаване
изискванията на закона.
На основание тези законови разпоредби
съставът прави следните правни изводи във връзка с приложимия материален закон
по отношение протестираната разпоредба на чл. 4, ал. 2, т. 5-„Нетрадиционни
религии и/или религиозни общности“ от Наредбата за рекламната дейност на Община
Радомир:
Оспорената разпоредба чл. 4, ал. 2, т. 5 от
Наредбата не допуска рекламирането на нетрадиционни религии и/или религиозни
общности.
С оглед съдържанието на цитираните по-горе
нормативни разпоредби на ЗВ следва да се прецени дали рекламирането на
определена религия или религиозна общност, извън официално регистрираните,
представлява упражняване на правото на вероизповедание. ЗВ не поставя изискване
за регистрация към религиозните общности. Предвидено е само, че те могат да се
регистрират по предвидения в закона ред. При съпоставка на разпоредбите на ЗВ и
Наредбата следва да се приеме, че рекламирането на определена религия или
религиозна общност представлява публично проявление на правото на свободно
упражняване на вероизповедание на българските граждани, като същото може да
бъде ограничено само в случаите по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и то по специален
ред, предвиден изрично в ЗВ (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ). Ето защо е
недопустимо такъв режим, на ограничаване, да се създава с нормативен акт от
местно значение, какъвто е Наредбата.
С оглед на изложеното разпоредбата на чл.
4, ал. 2, т. 5- „Нетрадиционни религии и/или религиозни общности“, в раздел ІІ
от Наредбата за рекламната дейност на Община Радомир е и материално
незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК следва
да се отмени.
По изложените съображения съдът намира
протеста за основателен. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5, „Нетрадиционни
религии и/или религиозни общности“ в Раздел II от Наредбата за рекламната
дейност на Община Радомир, приета с решение № 226 на Общински съвет – Радомир,
взето по протокол № 15 от 28.11.2012г. от редовно заседание на съвета,
проведено на 28.11.2012г., ще бъде отменена като незаконосъобразна поради
приемането й при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон.
С оглед изхода на делото, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл. 196 от АПК, ответникът следва да заплати на Окръжна
прокуратура - Перник направените по делото разноски. Същите са своевременно
поискани и доказани по размер. Представляват 20.00 лв. (двадесет лева) платена
такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник.
Мотивиран така и на основание чл.
193, ал. 1 от АПК, състав при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5-„Нетрадиционни
религии и/или религиозни общности“ в Раздел II от Наредбата за рекламната
дейност на Община Радомир, приета с решение № 226 на Общински съвет – Радомир,
взето по протокол № 15 от 28.11.2012г. от редовно заседание на съвета,
проведено на 28.11.2012 г.,
ОСЪЖДА Общински съвет-Радомир да заплати
на Окръжна прокуратура-Перник разноски по делото в размер на 20.00 (двадесет) лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В
СИЛА на решението на основание
чл. 194 от АПК, във връзка с чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, същото да бъде обнародвано
от Общински съвет-Радомир, по реда, по който следва да се обнародват приетите
от него подзаконови нормативни актове, а именно: чрез средствата за масово
осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин,
определен в правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/