Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 365
Гр. Перник, 30.10.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 331 по описа за 2018 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на К.М.С.
с ЕГН ********** *** против Решение № КПК-11/23.05.2018 година на
директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба
вх. № 1012-13-20 от 24.04.2018 година срещу Разпореждане №
О-13-999-00-0000607975/10.04.2018 година на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателя е отказано да се отпусне парично
обезщетение за временна неработоспособност, тъй като няма необходимите за
правото 6 месеца осигуряване за общо заболяване и майчинство.
В жалбата се твърди, че постановеното решение на
директора на Териториално поделение Перник при НОИ е издадено при недоказаност
и необоснованост на мотивите, както и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което моли съда да отмени
оспореното решение и задължи административния орган да отпусне дължимото
парично обезщетение.
В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година
жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат К.М. ***,
който моли съда да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
В дадения от съда 3-дневен срок за представяне на писмени бележки, такива не са
постъпили от процесуалния представителна жалбоподателя.
В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година ответникът
по жалбата – Директора на Териториално поделение Перник при НОИ чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт ***моли съда да отхвърли
жалбата по изложените аргументи в обжалван административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Видно от данните съдържащи се в Електронния регистър
на болничните листове и решенията по обжалването им се установява, че на К.М.С. /настоящ жалбоподател/ е издаден болничен лист №
Е20180348246 за периода от 25.02.2018 година до 26.03.2018 година от „ДКЦ I“ ЕООД гр. Перник.
От справка в Информационната система за електронен
обмен на документи и данни на 08.03.2018 година от осигурителя „***“ ЕООД, гр.
Перник е постъпило Удостоверение /приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО/, от
което се установява, че настоящия жалбоподател е самоосигуряващо се лице. По
издадения болничен лист № Е20180348246 е изплатено
обезщетение с ведомост на 14.03.2018 година и ведомост на 28.03.2018 година.
На 05.04.2018 година в Информационната система за електронен обмен на
документи и данни от осигурителя „***“ ЕООД, гр. Перник е постъпило
Удостоверение с код „корекция“ относно издадения болничен лист № Е20180348246, от който е видно, че настоящия жалбоподател
не е осигуряван за съответния риск – общо заболяване и майчинство и няма 6
месеца осигурителен стаж за посочения риск.
С Разпореждане № О-13-999-00-0000607975/10.04.2018
година на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на
жалбоподателя е отказано да се отпусне парично обезщетение за общо заболяване,
тъй като няма необходимите за правото 6 месеца осигуряване за общо заболяване. Срещу
това разпореждане настоящият жалбоподател е подал жалба с вх. № 1012-13-20 от 24.04.2018
година, която е била разгледана от директора на ТП – Перник към НОИ, който с Решение
№ КПК-11/23.05.2018
година е отхвърлил подадената жалба, като е изложил подробни мотиви. Така
постановеното решение е оспорено в настоящото съдебно производство.
Пред настоящата съдебна
инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза от вещото лице В.Ж.П.. От заключението на вещото лице
се установява, че жалбоподателят към деня на настъпване на временната
неработоспособност е самоосигуряващо се лице, което не се е осигурявало за
риска „общо заболяване“ и няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за
риска „общо заболяване“. Настоящият жалбоподател като самоосигуряващо се лице за
2018 година, в периода от 01.01. до 31.01. 2018 година не е подало декларация в
НАП за промяна вида на осигуряването, а именно за риска „общо заболява“, а
такава е коригираща декларация е подадена през месец април 2018 година.
Жалбоподателят е осигуряван само за риска „инвалидност, поради общо заболяване,
старост и смърт“, но не и за риска „общо заболяване“. Настоящият съдебен състав
изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно, обосновано,
безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл.
117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по
ал. 1, т. 2, б. „е“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.
118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд
подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по
чл.
117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на
оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № КПК-11/23.05.2018
година на директора на Териториално поделение Перник към Национален
осигурителен институт, което е издадено от материално компетентен орган посочен
в чл.
118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа
всички задължителни реквизити посочени в чл.
59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и административно
производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на
основанията по чл.
146, т. 1, т. 2
и т. 3
от АПК.
Според нормата на чл. 40, ал. 3, изр. първо и второ от КСО, паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се
изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица
по декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. С оспореното
решение директора на ТП Перник при НОИ е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №
О-13-999-00-0000607975/10.04.2018 година на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, което разпореждане е издадено от материално и
териториално компетентен орган в лицето на натоварения за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП Перник при НОИ.
В оспореното решение са
посочени ясно и точно фактите на които се основава, както и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО, на основание на която се издава и нормите,
спрямо които е извършена преценка за липса на твърдяното право. Жалбоподателят
е бил наясно с мотивите за отказа, съответно надлежно е упражнил и правото си
на защита.
При издаването на оспореното
решение, съответно и потвърденото с него разпореждане, не са допуснати
съществени нарушения на относимите административнопроизводствени правила.
Извършена е служебна проверка за установяване на относимите към твърдяното
право факти и обстоятелства. Между страните няма спор по фактите, спорът е
правен.
Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най – малко
6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Редовният болничен лист
е основание за извършване на дължимите от бюджета плащания под формата на
парични обезщетения за временна неработоспособност при кумулативно наличие на
сочените в нормата предпоставки, а именно да имат най – малко 6 месеца
осигурителен стаж и да са осигурени за риска общо заболяване и майчинство. От
събраните по делото писмени доказателства, които се подкрепят от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице категорично се установява, че
за настоящия жалбоподател не са налице предвидените кумулативни предпоставки за
изплащане на обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО при настъпилата
временна неработоспособност, тьй като не е осигуряван за риска „общо
заболяване“, както и такова осигуряване най – малко 6 месеца. Представеният болничният
лист пред ТП Перник при НОИ удостоверява състоянието на временна
неработоспособност, неговата причина и продължителност, което от своя страна представлява
основание за осигурително плащане, но при наличието на обстоятелството лицето
да е осигурено за съответния риск най – малко 6 месеца. Настоящият жалбоподател
е осигуряван за риска „инвалидност“, но не и за риска „общо заболяване“,
съответно вида на осигуряването към 01.01.2018 година не е бил променен, нито
към датата на издаване на болничния лист № Е20180348246 от 26.02.2018 година. Действително нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредба за
обществено осигуряване
на самоосигуряващите
се лица,
българските граждани
на работа
в чужбина
и морските
лица предоставя възможност на
самоосигуряващите се лица да променят вида на осигуряването, като тази
възможност е ограничена в определен срок, а именно в началото на всяка
календарната година – от 01.01. до 31.01. за съответната календарната година. В
случая настоящия жалбоподател не е упражнил предоставената му възможност,
поради което е продължил да се осигурява за риска „инвалидност, поради общо
заболяване, старост и смърт“, но не и за риска общо заболяване и майчинство при
настъпилата временна неработоспособност.
С оглед установеното в
настоящия съдебен процес, се налага извода, че правилно административният орган
е отказал на К.М.С. /настоящ жалбоподател/ отпускане
на парично обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване
по болничен лист № Е20180348246 от 26.02.2018 година.
Разпореждането, с което е отказано на жалбоподателя отпускане на парично
обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване е
законосъобразно, както и решението, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането.
Ето защо подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При извършената цялостна
проверка за законосъобразност на акта по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат
до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно
проведено административно производство компетентният административен орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти.
Относно разноските:
С оглед изхода на
спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателя му заплати сумата
в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.С. с ЕГН ********** *** против
Решение № КПК-11/23.05.2018 година на директора на Териториално поделение
Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-20 от 24.04.2018
година срещу Разпореждане № О-13-999-00-0000607975/10.04.2018 година на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателя
е отказано да се отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност,
тъй като няма необходимите за правото 6 месеца осигуряване за общо заболяване и
майчинство, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.М.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на Териториално поделение Перник при НОИ съдебни разноски в размер на
100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: