Решение по Административно дело 340/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

гр. Перник, 17.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова и при участието на прокурор Галина Антова при Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 340 по описа на Административен съд-Перник за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от И.С.Т., в качеството му на собственик на ЕТ“***.“ чрез адв. Д.Д.,*** против Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Бл. Гебрев“ № 15, ет. 1. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по повод оспорване на наказателно постановление, по което е образувано АНД № 452/2014г. по описа на Районен съд-Перник. С решение № 525 от 27.09.2017г., постановено по АНД № 452/2014г. е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 15-А-36/21.03.2014г., издадено от и.д. директор на РИОСВ-Перник. Решението е обжалвано от настоящия ответник и е образувано КАНД № 645/2017г. по описа на Административен съд-Перник. С решение № 20 от 23.01.2018г. състав при Административен съд-Перник е оставил в сила решение №525 от 27.09.2017г., постановено по АНД № 452/2014г. по описа на Районен съд-Перник. В исковата молба се сочи, че в производството пред въззивната и пред касационната инстанция ищецът бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатски възнаграждения пред двете инстанции в размер на 1290 лв., съгласно сключени договори за правна защита и съдействие. С исковата молба се иска и присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Д.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.

Ответникът–Регионална инспекция по околната среда и водите- Перник, чрез процесуалния си представител–главен юрисконсулт Гергана Генчева, оспорва исковите претенции и счита, че са недопустими, неоснователни и недоказани. Излага аргументи, че исковата молба е подадена от физическо лице, а не от ЕТ“***“ срещу който е било издадено наказателното постановление, което в последствие е отменено. С оглед на това счита, че искът е недопустим. Излага аргументи, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата и общините не може да бъде ангажирана за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение, в хода на съдебното оспорване на наказателното постановление, не представляват вреди, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, произтичащи от незаконосъобразен акт на административен орган. Също така тези вреди в тези размери са в следствие на два договора за адвокатски възнаграждения, като счита, че втория договор припокрива първия. Излага и аргументи, че в случая намира приложение т. 8 и т. 10 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т.гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, по силата на което административният орган, изпълнил разпореждане на органи на следствието или на прокуратурата не носи отговорност за вреди, ако издаденият от него административен акт бъде отменен. По изложените съображения счита, че и акцесорните искове за лихва, както и иска за присъждане на разноски по настоящето дело следва да се отхвърлят като неоснователни. Алтернативно пледира исковете да бъдат уважени в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт. По размера предлага същият да се приведе в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и да се присъди справедливо обезщетение.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че с наказателно постановление № 15-А-36 от 21.03.2014г., издадено от и.д. директор на РИОСВ-Перник, на ищеца ЕТ“***“ е била наложена глоба в размер на 7000 лв., за нарушение по Закона за управление на отпадъците.

Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 452/2014г. по описа на районен съд-Перник. Пред районен съд-Перник, ЕТ“***.“ е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. Красимир Сотиров, съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Перник е в размер на 440 лева. С Решение № 525/27.09.2017г., постановено по АНД № 452/2014г. по описа на Районен съд–Перник, наказателното постановление било отменено, като незаконосъобразно.

Настоящият ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал касационна жалба пред Административен съд-Перник. Образувано е КАНД №645/2017г. по описа на Административен съд-Перник. По това дело ЕТ“***“ е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К. С., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.01.2018г. представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на Административен съд-Перник е в размер на 850 лева. С окончателно Решение № 20/23.01.2018г., постановено по КАНД № 645/2017 г. по описа на Административен съд-Перник, образувано по повод касационна жалба от директора на РИОСВ-Перник решението на районния съд, е било оставено в сила.

Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, както и намиращите се в кориците на АНД № 452/2014г. по описа на РС-Перник и КАНД № 645/2017г. на АС-Перник, договори за правна защита и съдействие, процесуалното представителство и защита на едноличния търговец е осъществено от адв. К. С.. В договорите за правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и съдействие за изготвяне на жалба и за образуване на съдебно производство пред районен съд-Перник във връзка с наказателно постановление № 15-А-36 от 21.03.2014г., издадено от и.д. директор на РИОСВ-Перник. По двата договора е уговорено възнаграждение. Договорите са своевременно представени в производствата пред въззивната и касационната инстанция, а уговореното в тях адвокатско възнаграждение, е отбелязано като изплатено в брой в момента на подписване им. Пред Административен съд-Перник е депозирана и фактура. Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производствата по АНД № 452/2014г. по описа на РС–Перник и по КАНД № 645/2017г. на АС-Перник, приложени по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК-искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Възражението, че в исковата молба не е посочен ЕИК на едноличния търговец не обуславя извод за неправосубектност на ищеца. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗООС като в неговата структура е именно органа, издал незаконосъобразния акт.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-Перник е компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от директора на РИОСВ-Перник. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно постановление е отменено с решение на районен съд-Перник, оставено в сила с окончателно решение на АС-Перник, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Предявения иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на административен орган; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди така както му е указано с определението за насрочване на делото.

Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт-наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 1290 лв., представляващи платени адвокатски хонорари за процесуално представителство и защита от постановения незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление и решението на районен съд-Перник, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар общо в размер на 1290 лв., уговорен и изплатен, според представените договори за правна защита и съдействие, и фактура. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретния акт.

В случая претендираната имуществена вреда произтича пряко от отмененото наказателно постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответното лице е ползвало адвокатска защита, защото не е могло само да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

Не се споделя от състава възражението на ответника, че административния орган не носи отговорност за вреди, ако издаденият от него административен акт бъде отменен. Възражението се обосновава с т. 8 и т.10 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по ТГД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС постановено по ЗОДВПГ. От приобщените по АНД № 452/2014г. на районен съд-Перник доказателства е видно, че на ответника е изпратена по компетентност от ОД на МВР-Перник за решаване преписка свързана с констатиран превоз на скрап. Несъстоятелни са доводите за приложимост на т. 10 от решението. В кориците на делото липсват доказателства, които да сочат, че административно наказателното производството е започнато във основа на акт на орган на следствието или на прокуратурата, който да е следвало да се изпълни от настоящия ответник. Преписката е изпратена за решаване, а дали да образува производство с такъв характер е единствено в преценката на настоящия ответник. Не е налице и т. 8 на това решение, защото тя касае единствено органи на следствието и прокуратурата, като настоящия ответник не е в тези структури.

Не се споделя от състава и възражението на ответника, свързано с това, че касационната инстанция не е извършила проверка на законосъобразността на наказателното постановление по същество, а е приела само, че е налице погасителна давност. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице. Ще се посочи само, че въззивният съд е съд по същество, който извършва проверка на законосъобразността на наказателното постановление, съгласно чл. 63 от ЗАНН, а предмет на касационната проверка е валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК. Поради тези съображения това възражение е напълно неоснователно.

Не се споделя и възражението на ответната страна, че по аналогичен случай, за идентично административно нарушение извършено от друго юридическо лице, представлявано от И.Т. издаденото наказателно постановление срещу него било потвърдено от въззивния съд, а решението било оставено в сила от касационната инстанция. Това предполагало, какъв би бил изхода на касационното производство ако законовите срокове са спазени. В тази връзка ще се отбележи, че право на страните е да предполагат. Не съществува обаче сигурност, че при подаване на касационната жалба същата е щяла да бъде уважена, нито пък, че с последващо решение Административен съд-Перник е щял да отмени решението на въззивния съд и да потвърди наказателното постановление. Съдът се произнася с решение, което не се базира на предположения, а на доказателствата, находящи се в кориците на всяко дело. Възражението на ответната страна свързано с произнасяне в разумен срок е резонно, но по същество е ирелевантно за настоящето производство.

Следващото възражение касае двата договора за правна защита и съдействие като доводите са, че първия по време поглъща втория договор, поради което би се дължало обезщетение само по първия договор. Твърдяното поглъщане в случая не е налице. Съгласно раздел ІV от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения страните имат право свободно да договорят възнаграждения по административнонаказателни дела за всяка инстанция.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014г. ищецът е възложил на адв. К. С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление № 15-А-36 от 21.03.20104г., депозиране на жалбата и процесуално представителство и защита по делото до приключването му пред всички инстанции. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой и веднага при подписване на договора. Адвоката се е явил в откритите съдебни заседания по АНД № 452/2014г. пред районен съд-Перник и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца пред първоинстанционния съд, ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 440 лв., а последният е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.

Пред Административен съд-Перник по КАНД № 645/2017г., настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат, съгласно пълномощно от 09.01.2018г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата приложени по делото. Предмета на договора е процесуално представителство по КАНД№ 645/2017г. по описа на АС-Перник. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 09.01.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото пред Административен съд-Перник е в размер на 850 лева. Адвоката се е явил в открито съдебно заседание и е пледирал. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалване от РИОСВ-Перник на решението на районен съд-Перник, ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 850 лв., а последният е осъществил процесуално представителство пред касационния съд.

По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД № 452/2014г. и по КАХД № 645/2017г. има приложени договори за правна защита и съдействие и в тях е отбелязано плащане в брой. Към договора от 09.01.2018г. е налице и фактура за заплатена в брой адвокатска услуга в размер на 850лева. Договорите имат значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1290лева. Въз основа на това и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от и.д. директор на РИОСВ-Перник ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума от 1290 лв. за оказване на правна помощ и съдействие. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това е налице и следващата кумулативна предпоставка, а именно претърпяна имуществена вреда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

По алтернативното искане на защитата на ответника и по пледоарията на прокурора относно присъждане на обезщетение в минимален размер по Закона за адвокатурата и по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възраженията се приемат за основателни:

По отношение на размера на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС, възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв. Материалният интерес по процесното НП е за сумата от 7 000 лв., и според чл. 7, ал. 2, т. 2 /в редакцията на нормата към дата на издаване на наказателното постановление/ от Наредба № 1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по всяко едно от съдебните производства пред РС-Перник и пред АС-Перник е следвало да е в размер на общо 1060лв. /530+530/. Производствата не се отличават с фактическа и правна сложност, като по тях са проведени съответно две открити съдебни заседания и едно пред касационната инстанция, в които пълномощникът на ищеца е взел участие. Предвид горното, съдът намира, че за сумата от 1060 лв., искът е основателен и доказан по размер, и следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1290 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е частично основателен. Искът е основателен и доказан до размер от 1060лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1060 лева, представляваща причинена имуществена вреда във връзка с обжалване на наказателно постановление издадено срещу ищеца, като за разликата до пълния претендиран размер от 1290 лева ще бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора следва да се разгледа и иска за присъждане на лихва. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид това, че искът за обезщетение е основателен в размер на 1060 лева, то законна лихва се дължи на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила на 21.01.2018г. и от този момент се дължи законната лихва. В подкрепа на този извод е и т. 4 то ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. Съобразявайки се и изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г., състава намира за основателно акцесорното искане за присъждане на лихва върху сумата от 1060лева. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 1060лева, считано от предявяването на исковата молба-14.06.2018г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен частично. Поисканите разноски по настоящето производство са в размер на 350лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 287.00лв. /двеста осемдесет и седем лева/, представляващи заплатена държавна такса /50лв./ и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска /237лв./. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е неоснователно.

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна. Страната не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Отделно от това в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на исковете му, сочи, че такова не се дължи. В тази връзка са напр. Решение № 12773 от 25.10.2017г. на ВАС по АД № 8608/2015г., Решение № 12101 от 11.10.2017г. на ВАС по АД № 8185/2016г..

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- Перник, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Бл. Гебрев“ № 15 да заплати на И.С.Т., в качеството му на собственик на ЕТ“***“ с ЕИК № ***, със седалище гр. П.*** сумата от 1060.00 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда за изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по АНД № 452/2014г. по описа на Районен съд-Перник и по КАНД № 645/2017г. по описа на Административен съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 14.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1060.00 лева до пълния предявен размер от 1290.00 лева като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ:/п/