Р Е
Ш Е Н
И Е
№305
Гр. Перник, 08.10.2018 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 354 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба
на П.П.Г. с ЕГН ********** ***, против Решение
№ 591026**** от 06.06.2018 година на директора
на Териториално поделение Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-13 от 02.04.2018 година срещу Разпореждане № 591026****
от 07.03.2018 година на ръководителя на „ПО“ при териториално поделение
Перник на НОИ, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от
КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят излага подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорваното решение. Твърди, че е полагал
труд при условията на втора категория на длъжността „монтажник“, съответно има право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2
от КСО. Моли оспореното решение да бъде отменено и делото да се върне на
административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2018 година
жалбоподателя П.П.Г. редовно призован не се
явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Т. Ш. от АК
Перник, която моли съда да отмени оспорения административен акт, като
незаконосъобразен. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата директора на Териториално
поделение Перник на НОИ редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния
си представител старши юрисконсулт Й. С., която моли съда да отхвърли жалбата
по изложените аргументи в обжалван административен акт. Подробни съображения
развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
П.П.Г. /жалбоподател/ е подал заявление
вх. № 2113-13-1381 на 20.11.2017 година
до директора на ТП на НОИ с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст за ранно пенсиониране на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към
заявлението настоящия жалбоподател е представил документи под опис, между които
са трудова книжка № 217 от 15.09.1977
година, трудова книжка № 217 продължение, УП-2 изх. № 33 от 30.12.1997 година,
УП-3 изх. № 15 от 01.08.2002 година, УП-3 изх. № 8 от 22.08.2007 година и УП-3
изх. № 044 от 29.03.2018 година, издадени от „***“ ЕООД София, в които е
вписано, че е полагал труд при посочения работодател на длъжността „монтажник“
при условията на втора категория труд, за периода от 12.05.1995 година до
09.12.1997 година или общо 2 години, 6
месеца и 27 дни.
С Писмо изх. № 44 от 16.02.2018 година „***“ ЕООД е
уведомило директора на ТП на НОИ Перник, че настоящия жалбоподател е осигуряван
на длъжността „монтажник“ при условията на втора категория труд.
С Констативен протокол № КП-5-21-00382078 от
27.02.2018 година контролен орган при ТП на НОИ София град след извършена
проверка е установил, че осигурителя „***“ ЕООД не разполага с ведомости за
начислени и изплатени заплати за периода от 1995 година – 1996 година, тьй като
са унищожени, а от ведомостите за начислени и изплатени възнаграждения за 1997
година не може да се установи категорията труд, тьй като възнагражденията са
изплащани по касов ордер.
С Разпореждане № 591026****
от 07.03.2018 година на ръководителя на „ПО“ при териториално поделение
Перник при НОИ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказал отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като към датата на подаване
на заявлението – 20.11.2017 година лицето има навършена възраст 58 години, 00
месеца и 24 дни и осигурителен стаж от първа категория труд 1 година, 7 месеца
и 28 дни, осигурителен стаж от втора категория труд 10 години, 11 месеца и 18
дни и осигурителен стаж от трета категория труд 23 години, 1 месец и 3 дни,
превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд 39 години, 6 месеца и 25
дни, съответно няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд или
сумарно от първа и втора категория труд /има 12 години, 7 месеца и 16 дни/, а
няма наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст.
С жалба вх. № 1012-13-13 от 02.04.2018 година П.П.Г. е
обжалвал горепосоченото разпореждане пред по – горния административен орган,
като незаконосъобразно.
С Решение № 591026****
от 06.06.2018 година директора на териториално поделение Перник при НОИ е
отхвърлил жалба вх. № 1012-13-13 от 02.04.2018 година срещу Разпореждане № 591026**** от 07.03.2018 година на ръководителя на
„ПО“ при териториално поделение Перник при НОИ, с
което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна. За да постанови този
резултат административният орган е приел, че въз основа на събраните писмени
доказателства лицето не е работило на длъжността „монтажист“, а на други
длъжности при ІІІ категория труд, съответно няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд или сумарно от първа и втора категория труд при условията
на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля
Д. Г. С. воден от страна на жалбоподателя. От така дадените показания на
свидетеля /бивш работник в дружеството „***“ ЕООД София/ се установява по
безспорен начин, че свидетелят заедно с жалбоподателя са работили в „монтажна
бригада“, съответно заеманата длъжност от жалбоподателя е била „монтажник“, а
бригадир му е бил С.. Свидетелят заявява, че жалбоподателят /П./ е работил
винаги като „монтажник“, на обект „Стомана“, „Електро пещи“. Така дадените
показания на свидетеля настоящият съдебен състав ги кредитира, тьй като са
непротиворечиви, базират се на лични и непосредствени възприятия относно
извършваната работа от жалбоподателя, както и се подкрепят и кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства – трудова книжка и образец УП – 30,
образец УП – 2 и образец УП – 3.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав в кръга на правомощията си
по чл. 168 от АПК
констатира, че атакуваното Решение № 591026**** от 06.06.2018 година на
директора на териториално поделение Перник при НОИ е издадено от компетентен
административен орган, съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО –
ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ. Същото е изготвено
в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при липса на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при издаването му.
Оспорваното решение е неправилно, тьй като противоречи
на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради
следните съображения:
Основният спорен момент в производството в
административната както и в съдебната му фаза е именно въпросът правилно ли
административният орган е преценил длъжността заемана от жалбоподателя „монтажник“
през спорния период, респективно характера на трудовата му дейност и
категорията на положения труд по смисъла на т. 26 от ПКТП /отм./.
С оглед на така установения спор по делото следва да
се установи на първо място дали спорният стаж е законосъобразно оформен в трудовата
книжка на лицето и дали същата е достатъчна за удостоверяване на необходимия
осигурителен стаж при този работодател.
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От
представената по делото трудова книжка № 217 е видно, че през периода от 12.05.1995
година до 09.12.1997 година жалбоподателят действително е полагал труд при
работодателя „***“ ЕООД София на длъжността „монтажник“. За датата на
постъпване на работа и за датата на прекратяване на трудовия договор са положени
печати на работодателя и подписи на ръководителя на учреждението. Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за
вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. Т. е., за зачитане на осигурителен
стаж за цитирания периоди е достатъчно представянето на трудовата книжка от настоящия
жалбоподател, като аргумент в тази връзка е и това, че процесуалния
представител на ответника по жалбата – директора на териториално
поделение Перник при НОИ не е оспорил истинността на
вписванията в трудовата книжка на жалбоподателя, следователно по делото не е
спорно наличието на трудово правоотношение, началото и края на същото, заеманата
длъжност „монтажник“, категорията полаган труд и получаваното възнаграждение.
Начинът за удостоверяване на положен осигурителен стаж
е нормативно установен с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС,
като стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ
по утвърден образец, издаден от осигурителя. В процесния случай е налице
трудова книжка, надлежно оформена, като вписванията в нея са извършени от
лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в
нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради
което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване, касаещо
спорния период. В настоящата хипотеза така посоченото обстоятелство за
заеманата длъжност „монтажник“ от жалбоподателя се подкрепя от анализираната по
– горе трудовата книжка, издадените образец УП-2 изх. № 33 от 30.12.1997
година, УП-3 изх. № 15 от 01.08.2002 година, УП-3 изх. № 8 от 22.08.2007 година
и УП-3 изх. № 044 от 29.03.2018 година. В допълнение
към изложеното следва да се отбележи, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 година, съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за трудов стаж по настоящия КСО.
В подкрепа на гореизложеното при категоризирането на
труда съгласно чл. 67 и чл. 68 /отм./ от
ПКТП се взема предвид действително извършената работа,
независимо от отрасъла, в които е положена, като при изменение на
наименованието и, без промяна в характера, категорията се запазва. В конкретния
случай характера на изпълняваната работа, заеманата длъжност и категорията на
труд, положен от жалбоподателя за процесния период се подкрепя и от останалите
доказателства по делото. Видно от приетите по делото УП-2 изх. № 33 от
30.12.1997 година, УП-3 изх. № 15 от 01.08.2002 година, УП-3 изх. № 8 от 22.08.2007
година и УП-3 изх. № 044 от 29.03.2018 година, представени от работодателя,
настоящия жалбоподател е изпълнявал единствено длъжността „монтажник“. Относно
характера на изпълняваната работа са безспорни показанията на свидетеля Д. Г. С.
/бивш работник/, който има лични и преки впечатления от характера на
извършената работа от жалбоподателя, и като такива установяват, че жалбоподателят
в периода от 12.05.1995 година до 09.12.1997 година е работил единствено като „монтажник“
при „Стомана“ Перник, „Електро пещи“. В посочения смисъл е съдебната практика
на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 742 от 25.01.2016
година, постановено по адм. дело № 3571/2015 година по описа на VI отделение.
С оглед на така установеното, оспореният
административен акт, с който е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2
от КСО е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за
законосъобразност. Като не е зачел стажът на жалбоподателя при работодателя „***“
ЕООД София за периода от 12.05.1995 година до 09.12.1997 година, съобразно
данните от трудовата книжка, пенсионният орган е допуснал нарушение на
материалния закон, което налага отмяна на постановения акт. Следва преписката
да се върне на административния орган за ново разглеждане на подаденото
заявление от жалбоподателя П.П.Г. с ЕГН ********** за
отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като
се съобразят указанията на съда, съобразно горните мотиви.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Татяна Шишкова от
АК Перник за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като
ответника – Териториално поделение Перник на НОИ му заплати сумата в размер на 500
лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№ 00074 от 18.06.2018 година.
С оглед изхода на спора направеното
искане от процесуалния представител на ответника старши юрисконсулт Й. С. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 591026**** от 06.06.2018 година на Директора
на териториално поделение Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-13 от 02.04.2018 година срещу Разпореждане № 591026****
от 07.03.2018 година на ръководителя на „ПО“ при териториално поделение
Перник при НОИ, с което на основание чл. 69б, ал. 2
от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на П.П.Г. с ЕГН **********, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на ТП Перник на НОИ за ново произнасяне по
заявлението на П.П.Г. с ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „***“ , бл. ***, вх. „***“,
ет. ***, ап. *** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като се съобразят указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение Перник на НОИ да заплати на П.П.Г. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/