Р Е Ш Е Н И Е

№ 348

град Перник, 04.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

С

ъдия: Слава Георгиева

при участието на секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 355 по описа за 2018 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т.Х.Х., с адрес *** против Заповед № 17-1158-001005/29.11.2017г. на началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, защото не е управлявал под въздействие на алкохол от 0.68промила. Позовава се на резултат на химическа експертиза, който е отчел 0.26промила. С оглед на това се иска оспорената заповед да се отмени.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. М.М.,***, която пледира жалбата да се уважи и да се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът-началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна. Пледира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и се позовава на материалноправните разпоредби. С тези аргументи иска жалбата да се отхвърли.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001005/29.11.2017г. на началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 26.01.2018г.. Жалба срещу заповедта е депозирана по пощата на 08.02.2018г., като същата е попаднала в деловодството на районен съд-Перник. Същата е донесена в Административен съд-Перник на 27.06.2018г.. С оглед на това същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 29.11.2017г. младши автоконтрольор Е. К. в присъствието на свидетел е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № Д294422 на Т.Х.Х., с адрес *** за това, че на 29.11.2017г., в 22.00ч. в гр. Перник, по ул. „Г. Раковски“ към ул. „Батак“ управлява собствения си лек автомобил БМВ528 с рег. №

**** под въздействие на алкохол. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с № ARSM-0021 уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 0.68 на хиляда. На водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0020904. Веднага е съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № Д294422 от 29.11.2017г. за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя са иззети свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.

По делото е представено решение № 140 от 08.03.2018г., постановено по АНД № 266/2018г. по описа на районен съд-Перник. От него се установява, че на 29.11.2017г. настоящия жалбоподател е изпълнил медицинското изследване и е дал кръвна проба. Резултата от химико-токсикологичното изследване за определяне концентрацията на алкохол, извършено в специализирана химико-токсилогична лаборатория към ВМА-София е 0.26промила. Въз основа на резултата на кръвната проба, който е определящ е отменено наказателно постановление № 17-1158-005863 от 28.12.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ в частта, с която е наложено на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

По делото е представена и Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.5. е началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001005/29.11.2017г. началник сектор ПП към ОД на МВР-Перник е постановил на основание чл. 171, т. 2а- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По правото:

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР е служба за контрол по ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР е делегирал правомощие за прилагане на принудителни мерки. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между който е и началник сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице нейн издател да издаде мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ., само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.

Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, защото в титулната и мотивната част на заповедта за налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед изложеното по-горе не се констатират основания, които да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от ЗДвП.

Заповедта, към дата на издаване е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.

По делото не е спорно, че на 29.11.2017г., около 22.00часа, в град Перник жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 528“, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 0.68 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, с № ARSM-0021.

По делото също така не е спорно, че жалбоподателят е дал кръвна проба въз основа на издадения му талон за медицинско изследване № 0020904. Не спорно и това, че резултата от кръвна проба е 0.26 промила.

 С решение № 140 от 08.03.2018г., постановено по АНД № 266/2018г. по описа на районен съд-Перник е решен въпроса с административно наказателната отговорност на жалбоподателя и е прието за установено, че жалбоподателя на 29.11.2017г. не е извършил административно нарушение на чл. 5, ал 3, т. 1 от ЗДвП.

Следователно към дата на издаване на ЗППАМ-29.11.2017г. са били налице всички фактически основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя, тъй като същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила установено с техническо средство.

Кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ са били налице.

Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. При това положение се приема, че напълно законосъобразно органът е наложил процесната мярка.

Проблемът в случая се свежда до това, че в съответствие на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията на нормата действаща към 29.11.2017г. жалбоподателят е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване, като му е взета проба и е извършено химико-токсикологичнолабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. От резултата от изследването се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя на 29.11.2017г. е под 0,5 на хиляда. При това положение настоящия състав приема, че правилно е била приложена принудителната административна мярка към дата на издаването й, тъй като техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0.68 промила. Наложената мярка има превантивен и преустановителен характер. След като обаче резултатите от кръвната проба са установили концентрация на алкохол под 0.5 промила и който стойности са определящи, изхождайки от чл. 171, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП следва, че органът е трябвало да отмени наложената ПАМ и да прекрати действието на ПАМ във основа на новите обстоятелства-резултат от химическото изследване ако е разполагал с него или респ. с решаване въпроса за отговорността. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по  чл. 171, т. 2а, вр. с. чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4. Въпроса за отговорността на водача е решен с влязло в сила решение № 140 от 08.03.2018г., постановено по АНД № 266/2018г. по описа на районен съд-Перник, поради което заповедта е следвало да се отмени при отпадане на основанието за нейното прилагане.

Определеният срок за прекратяване на регистрацията от шест месеца е пряко свързан с изпълнението на мярката. Този срок обаче не е съобразен с новонастъпилите обстоятелства, за които е бил длъжен да следи органа и които обстоятелства са пряко свързани с издадения от негови служители талон за медицинско изследване и изпълненото от страна на жалбоподателя медицинско предписание в съответствие на чл. 172, т. 2а от ЗДвП, нито е съобразен и с влязлото в сила съдебно решение, с което е решен въпроса за отговорността. Горенаписаното мотивира състава да приема, че продължаване на мярката до изтичането на определения от органа шест месечен срок е материално незаконосъобразно и противоречи на целта на закона.

След като по надлежния ред е установена концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 промила са отпаднали предпоставките за прилагане на административната мярка. Издадената заповед е в противоречие на материалния закон и ще се отмени.
Изложените от ответника аргументи не се споделят. Това, че справката за нарушител е обемна не е спорно. Съдът разглежда единствено наложената ПАМ по законосъобразност, а не по целесъобразност, така както може би в случая е подходил ответника по жалбата. 
 С оглед на изложеното оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001005 от 29.11.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е  незаконосъобразна и ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно поискани. Не са придружени със списък на разноските. Същите се определят на 310лева и представляват заплатена държавна такса в размер на 10лв. и 300 лева адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се заплатят на жалбоподателя от ОД на МВР-Перник, което е юридическо лице, в чиято структура е органът издал акта.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.Х.Х. Заповед № 17-1158-001005/29.11.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД НА МВР-Перник да заплати на Т.Х. *** съдебни разноски по АД № 355/2018г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

Съдия: /п/