Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр. Перник, 02.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 373 по описа за 2018 г., при участието на секретаря Валентина Христова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.Е.П., с адрес *** и Б.Д.П.,*** против Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 180 дни.

В жалбата се излагат просторни съображения свързани с това, че са издадени две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, съответно със Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Б.Д.П., а със Заповед № 18-1158-000578 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се акцентира основно на собствеността на процесния автомобил, поради което се твърди, че органа не се е съобразил с това, че автомобила е СИО и че тази мярка възпрепятства жалбоподателката да ползва автомобила. С прекратената регистрация на автомобила, без жалбоподателката да е извършила административно нарушение били засегнати правата й на собственост. По отношение на Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, не се излагат конкретни основания за отмяна, но се иска и тя да бъде отменена.

В открито съдебно заседание са явява адв. С. Р., от АК-Перник, преупълномощена от адв. В.Ф.,***. Пледира жалбата да се уважи на посочените в жалбата основания и да се присъдят направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-И. Б. С., мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител юк. Звездалина Василева оспорва жалбата. По същество навежда доводи за законосъобразност на издадената заповед и пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е връчена на жалбоподателя П. на 03.07.2018г.. Жалба срещу заповедта е депозирана на ръка в Административен съд-Перник на 09.07.2018г.. С оглед на това същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя Б.П., поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По отношение на жалбоподателката И.П. настоящия състав приема, че жалбата е процесуално недопустима. За жалбоподателката не е налице правен интерес да иска отмяна на процесната заповед, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача-Б.П. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 180 дни. Съгласно чл. 147 от АПК правото да оспорват административен акт имат граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Жалбопоподателката е съсобственик на процесния лек автомобил, тъй като същия е придобит по време на брака й /видно от представеното удостоверение за сключен брак и от свидетелство за регистрация на автомобила, част І/ и по силата на законовата презумпция на чл. 21, ал.1 от СК принадлежи на двамата съпрузи. Но наложената принудителна мярка предмет на настоящето производство не касае прекратяването на регистрацията, а отнемане на свидетелството за управление на съпруга й. Поради тази причина, жалбоподателката не е адресат на процесната мярка от една страна, а от друга тази мярка не рефлектира пряко и непосредствено върху нейната правна сфера, поради което за същата не е налице правен интерес от оспорването. С оглед на това съдебното производство по отношение на жалбоподателката И.П. ще се прекрати като процесуално недопустимо в условията на чл. 159, т. 4 от АПК и жалбата по отношение на нея ще се остави без разглеждане.

Производството по делото продължава по отношение на жалбоподателя Б.Д.П..

По фактите:

На 03.07.2018г. младши автоконтрольор И. С. и в присъствието на свидетеля К. М. е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № Д529784 на Б.Д.П., с адрес *** за това, че на 03.07.2018г., в 05.35ч. в гр. Перник, по ул. „Софийско шосе“ към ПВ Хумни дол управлява собствения си лек автомобил АУДИ А4, с рег. № РК9295ВР под въздействие на алкохол. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARВВ-0050 уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 0.59 на хиляда. На водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0037360. Веднага е съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № Д529784 от 03.07.2018г. за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя са иззети свидетелството за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, контролен талон и регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.

По делото не са представени доказателства свързани с въпроса за отговорността-влязло в сила наказателно постановление или влязло в сила съдебно решение.

По делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, свързани с разпределената доказателствена тежест по делото и представляващи такива, който да оборят констатациите на приетия по делото акт за установяване на административно нарушение.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8. са мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

По делото е налична справка, от която се установява, че издателят на заповедта към датата на издаването й е заемал длъжността мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000577/03.07.2018. мл. автоконтрольор при сектор ПП към ОД на МВР-Перник е постановил на основание чл. 171, т. 1, б. „б“- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 180 дни, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017 г. на директора на ОД на МВР-Перник, /който е и служба за контрол по пътищата/, с която е оправомощил конкретни длъжностни лица, между който и мл. автоконтрольорите в сектор ПП към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по ред на Глава шеста от ЗДвП. От удостоверение № 313р-9164 от 07.08.2018г. е видно, че издателят на заповедта към 03.07.2018г. е заемал длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД на МВР-Перник. Въз основа на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез позоваване и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ., само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б.“б“, защото в титулната и мотивната част на заповедта за налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед изложеното по-горе не се констатират основания, които да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и то с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая е безспорно доказано управление на МПС с концентрация на алкохол 0.59 промила, установена с техническо средство Дрегер 7510.

Административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол над 0.5 промила, която е установена по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено наличието на алкохол в кръвта, както и начина на установяване. Актът, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест, нито е оспорена по съответния ред. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства и не ангажира никакви доказателства, които да бъдат съпоставени с тези послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 03.07.2018г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. От редакцията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено. При обвързана компетентност и при резултата от техническото средство се е следвало издаване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от осемнадесет месеца". В случая ПАМ е наложена под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 180 дни/шест месеца". В съответствие с чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и регистрационните табели са иззети със съставянето на акта за установяване на административното нарушение и в съответствие на чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, в случая за 180 дни или за шест месеца. При произнасянето на компетентния орган, относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на определения от органа, в случая 180 дневен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателят е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в решение № 12333 от 8.10.2012г., постановено по АД № 2711/2012г., решение № 15040 от 14.11.2013г., постановено по АД № 5245/2013г.; Решение № 5226 от 3.05.2016г. на ВАС по АД № 8650/2015г..

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник ще бъде отхвърлена като неоснователна. При осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания. Заповедта като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати процесуални нарушения и при пълно съобразяване с материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона е правилен и законосъобразен акт, оспорването срещу който ще се отхвърли като неоснователно.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено своевременно от процесуалния представител на ответника и с оглед изхода на спора е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Перник (в чиято структура е издателят на заповедта), направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноските се определят по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и се присъждат в размер на 100.00 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на И.Е.П. против Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С., мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник и ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 373/2018г. по отношение на И.Е.П..

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.П. против Заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. издадена от И. Б. С., мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б.Д.П., с адрес *** да заплати на ОД на МВР-Перник съдебни разноски по АД № 373/2018г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 100.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/