Р Е Ш Е Н И Е

№316

гр. Перник, 04. 10. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 374/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.Е.П. и Б.Д.П., двамата с адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000578 от 03.07.2018 г., издадена от И. Б.С. на длъжност „младши автоконтрольор“ към Областна дирекция (ОД) на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“.

В жалбата се твърди, че са издадени две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ), съответно със заповед № 18-1158-000577 от 03.07.2018г. е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на Б.Д.П., а с процесната заповед № 18-1158-000578 от 03.07.2018г., двете издадени от И. Б.С. – „мл. автоконтрольор“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни, въз основа на която е иззето свидетелството за регистрация на МПС № 009187807.

В жалбата се поддържа, че описания в заповедите автомобил е съпружеска собственост, поради което се твърди, че административният орган не се е съобразил с този факт и наложената мярка възпрепятства жалбоподателката П. да ползва автомобила. Твърди се, че с прекратената регистрация на автомобила, без жалбоподателката да е извършила административно нарушение, били засегнати правата й на собственост, без тя да е извършила нарушение по ЗДвП. Искат отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателите не се явяват лично, а чрез представителя си по пълномощие адв. В.Ф. *** (пълномощно по лист 12 от делото) поддържат жалбата. В хода на устните състезания представителят им пледира за уважаване на жалбата на посочените в нея основания и да се присъдят направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – И.Б.С., в качеството на „младши автоконтрольор“ към Областна дирекция (ОД) на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. (пълномощно по лист 50 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. По същество навежда доводи за законосъобразност на оспорената заповед и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административна преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че на 03.07.2018г. ответникът по оспорването в присъствието на свидетеля К.М. е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № Д529784 (лист 29 от делото) на Б.Д.П. за това, че на 03.07.2018г., в 05.35ч. в гр. Перник, по ул. „Софийско шосе“ към ПВ „Хумни дол“ управлява собствения си лек автомобил АУДИ А4, с рег. №*** под въздействие на алкохол. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARВВ-0050 уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 0.59 на хиляда. На водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0037360. За установеното административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е съставен описания АУАН бл. № Д529784 от 03.07.2018г. Въз основа на този АУАН на жалбоподателя П. са иззети свидетелството за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, контролен талон и регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис.

По делото не са представени доказателства свързани с въпроса за отговорността по образуваното административно-наказателно производство. Липсва влязло в сила наказателно постановление, нито да е отменено с влязло в сила съдебно решение.

Жалбоподателите не проявиха процесуална активност и не са ангажирали доказателства пред съда, с оглед разпределената доказателствена тежест по делото (съгласно дадените указания с определение от 03.08.2018г. – лист 36 от делото), с който да оборят констатациите на приетия по делото АУАН.

Със заповед № 313з-1464/08. 08. 2017г. (лист 35 от делото), директорът на ОД на МВР – Перник, на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР, е определил конкретни длъжностни лица да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП, между които в т. 1.8. са посочени и мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

По делото е представено удостоверение № УРИ 313р-9166 от 07.08.2018г. по описа на ОД на МВР – Перник (лист 49 от делото), от което се установява, че издателят на заповедта към датата на издаването 03.07.2018г. е заемал длъжността „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000578/03.07.2018г. (лист 4 от делото) мл. автоконтрольор при сектор ПП към ОД на МВР-Перник е постановил на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни“, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя Б.Д.П..

Жалбоподателите са представили и съдът е приел като неоспорени доказателства по делото: удостоверение за сключен граждански брак № 247914 на община Перник, от което е видно, че И.Е.П. и Б.Д.П. са сключили граждански брак на 20.10.2001г. (лист 7 от делото), както и договор за покупко-продажба на МПС и фактура от 26.06.2018г. (лист 7-8 от делото) от които се установява, че са придобили в собственост лек автомобил марка „***“, модел “А4“, тъмно син, с посочен номер на рама.

Като доказателства по делото са приети свидетелството за управление на МПС, както и контролен талон, издадени на И.Е.П. (лист 8-9 от делото) от които се установява, че същата е правоспособен водач.

Останалите писмени доказателства са неотносими към предмета на спора – проверка законосъобразността на процесната заповед и съдът не дължи обсъждането им.

При така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Жалбата изхожда от надлежни страни и е процесуално допустима.

Жалбоподателят Б.Д.П. е адресат на оспорения акт, а жалбата е съответна на изискванията за форма и реквизити. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 03. 07. 2018г. (лист 4 от делото), а жалбата срещу заповедта е депозирана в Административен съд Перник на 09.07.2018г., видно от входящия индекс на жалбата. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата на Б.Д.П. за процесуално допустима.

Жалбата на И.Е.П. също е процесуално допустима. Съгласно чл. 147 от АПК правото да оспорват административен акт имат граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Макар и жалбоподателката да не е адресат на оспорения административен акт (тъй като не тя е извършила описаното в мотивната част на акта административно нарушение), то тя има правен интерес да иска отмяна на процесната заповед, с която се прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни, тъй като е негов съсобственик, респ. и правоспособен водач на това МПС. Жалбопоподателката е съсобственик на лекия автомобил, тъй като тази движима вещ е придобита по време на брака й с жалбоподателя Б.Д.П. и по силата на законовата презумпция на чл. 21, ал.1 от СК (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), вр. с § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК собствеността принадлежи на двамата съпрузи. Същевременно наложената със заповедта принудителна мярка, предмет на настоящето производство, прекратява регистрацията на съсобственото на жалбоподателите МПС, от което следва, че тази принудителна административна мярка засяга жалбоподателката П., тъй като рефлектира негативно, пряко и непосредствено върху нейната правна сфера, поради което съдът приема, че и за нея е налице правен интерес от оспорването. По делото няма данни процесната заповед № 18-1158-000578 от 03.07.2018г. да е връчена на И.Е.П., поради което съдът приема, че като е подписала жалбата до съда, тя се е ползвала от правото си да оспори нейната законосъобразност в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима и дължи разглеждането й по същество.

ІІ. По основателността на жалбата съдът приема следното:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Тълкувайки цитираните разпоредби се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи. Те се налагат само от точно посочени в правната норма органи на администрацията. Прилагат се само онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е правно уредена в ЗДвП (в редакцията изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) и се налага на собственик с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Срокът за който може да се приложи тази мярка е определен от 6 месеца до една година.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 г., с която директорът на ОД на МВР-Перник е оправомощил мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да издават заповеди по реда на глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат принудителни административни мерки. Именно това е заповедта, която оправомощава И. Б.С. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР-Перник, с-р „Пътна полиция“, да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Същата е мотивирана, включително чрез позоваване и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. В нея е посочено, че се издава въз основа конкретен акт за установяване на административно нарушение (с посочен номер и дата), като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Следва, че заповедта е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения АУАН, с който се обосновават материалноправните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Независимо от обстоятелството, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена ПАМ, съдът приема, че правилно ПАМ е наложена за минималния срок от 6 месеца, т.е. за 180 дни, с оглед установеното административно нарушение и целта на закона за предотвратяване и преустановяване възможността на лицето да извърши нарушения по ЗДвП. Следва, че не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Това са тези нарушения, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи или до нарушаване правото на защита на адресата на акта. Само такива процесуални нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“, тъй като в титулната и мотивната част на заповедта за налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателите и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед изложеното следва, че не се констатират основания, които да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. При издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000578/03.07.2018 г., административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП административният орган е бил длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Тези предпоставки са установени от АУАН № Д529784 от 03.07.2018г., който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Съдът съобрази, че оспорващите дори не твърдят съставения АУАН № Д529784 от 03.07.2018г. да не отразява вярно фактите. Следва, че АУАН № Д529784 от 03.07.2018г. е официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.

Предназначението на ПАМ е с превантивен характер и цели да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (чрез издаването на НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение (в случая по ЗДвП). Всеки от тези два акта има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

С налагането на уредените в закона мерки за принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“, вр. с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя П.. При приложимата законова рамка необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и то с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая е безспорно доказано управление на МПС от жалбоподателя П. с концентрация на алкохол 0.59 промила, установена с техническо средство Дрегер 7510. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. В хода на съдебното производство жалбоподателите не опровергаха констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства и не ангажираха никакви доказателства, които да бъдат съпоставени с тези послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на изложеното съдът приема за доказана фактическата обстановка, установена с АУАН № Д529784 от 03.07.2018г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. От редакцията на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено. При обвързана компетентност и при резултата от техническото средство се е следвало издаване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП води до извод, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага за определен срок. В случая ПАМ е наложена за минималния в закона срок - за 180 дни, т.е. за шест месеца. В съответствие с чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и регистрационните табели са иззети със съставянето на акта за установяване на административното нарушение и в съответствие на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена временно регистрацията на ППС, в случая за 180 дни, т.е. за шест месеца. При произнасянето на компетентния орган, относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на определения от органа, в случая 180 дни, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед изтеклия прекратителен срок, с който е обвързано действието й.

По отношение на оспорващата И.Е.П. съдът приема обстоятелството, че същата като съсобственик на автомобила при режим на съпружеска имуществена общност, е достатъчно основание да бъде наложена принудителната административна мярка, а не е пречка за налагането й, при положение, че са установени другите основания по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП макар и само за другия съсобственик. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от собственик, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Законът допуска негативното засягане на права на друг съсобственик с оглед постигане целта на закона. След като безспорно е установено, че жалбоподателят П., като собственик на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, то е налице основание за налагане на принудителната административна мярка, независимо, че има друг съсобственик – неговата съпруга И.Е.П.. Предмет на проверка в настоящото производство не са обстоятелства във връзка с твърдяното лишаване от ползването на автомобила на другия съсобственик, тъй като ограничаване правото на съсобственика произтича от закона, в изпълнение на заложената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел и за защита на обществения интерес (в този смисъл е и съдебната практика - решение № 6505 от 17.05.2018 г. по адм. д. № 12170/2017 г. на ВАС, VII отд.; решение № 3071 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 8623/2017 г. на ВАС, VII отд. и др.).

Процесната заповед е съобразена и с целта на закона при определяне срока на ПАМ, който е минимално предвидения в закона. Наложената ПАМ има преустановителен и превантивен характер. Същата се отменя при изтичане на срока за нейното прилагане. В същия смисъл е постоянната съдебна практика - Решение № 12145 от 12.10.2017 г. по адм. д. № 9487/2017 г. на ВАС, VII отделение.

Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Следва, че не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът приема, че издадената на цитираното правно основание заповед № 18-1158-000578 от 03.07.2018г. издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник съответства на действащите законови разпоредби, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІІ. По разноските.

С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено своевременно от процесуалния представител на ответника (в хода на устните състезания) и е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ОД на МВР-Перник (в чиято структура е издателят на заповедта), направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските се определят от съда на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и се присъждат в размер на 100.00 (сто) лв. В този смисъл съдът осъжда жалбоподателите да заплатят на ОД на МВР-Перник сумата от 100 (сто) лв. – разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Е.П., ЕГН ********** и Б.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против заповед № 18-1158-000578 от 03.07.2018 г., издадена от И. Б.С. на длъжност „младши автоконтрольор“ към Областна дирекция на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Е.П., ЕГН ********** и Б.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Областна дирекция на МВР – Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по административно дело № 374 по описа за 2018г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/